Тази година МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ще чества 140 години от създаването на лечебното заведение. И за разлика от много години, Болницата отчита положителен финансов баланс за предходната година. На какво се дължи добрият резултат, коментира за в.”Росица” главният лекар на болницата д-р Пламен Цеков.
-Д-р Цеков, как ще коментирате този, макар и не толкова голям, но все пак финансов успех?
-Мога да кажа, че 2018 година потвърди тенденцията за подобряване на финансовата дисциплина в Болницата, за постепенно намаляване на задълженията към доставчици от една страна и от друга – за подобряване на финансовите резултати към тях. За първи път от много години през 2018 г. ние приключваме с балансирано салдо, което ще рече, че приходите надвишават разходите. Вярно е, че с много малко ги надвишават – отчетохме положителен финансов резултат от порядъка на 2600 лв., но като имаме предвид, че Болницата калкулираше загуби от порядъка на 300-400 хил.лв. годишно през последните 2015, 2016 и 2017 година, вече може да кажем, че от гледна точка на финансовата част вървим добре.
-Ако приемем, че това е една добра база за развитие, кои са следващите стъпки, д-р Цеков?
-Преди няколко години, когато поех управлението, общинското ръководството предприе мерки най-напред Болницата да бъде стабилизирана и да спре финансовата задлъжнялост. Те бяха насочени за редуциране броя на доставчиците, преразглеждане на договори, анулиране на неизгодни договори или несключване на такива; стриктно спазване на финансовата дисциплина; провеждане на обществени поръчки и търсене на по-изгодна цена при доставките. Това беше първата и най-неотложна мярка, която беше предприета. Другата мярка беше за стабилизиране на персонала. За две години успяхме да коригираме заплатите, така че от около минималната за медицинския персонал, те скочиха на прилични нива, съпоставими със средните работни заплати на водещи лечебни заведения в България, с много по-голям бюджет от нашия. И третата мярка, която смятахме, че трябва да бъде реализирана, беше значително подобряване на материалната база и създаване на условия за комфорт не само за персонала, но най-вече за пациентите.
За тази трета мярка Общината се ангажира изключително сериозно. За целта през последните две години и половина тя отдели значителен ресурс за капиталови инвестиции. Те бяха за ремонта на Хирургичното отделение. В момента се извърша ремонт и на Вътрешното отделение, който за месец и половина ще бъде приключен. Вече се подготвя и ремонт на Детското отделение. Всичко това говори, че общинското ръководство осъзна своята водеща роля за решаване проблемите на Болницата в името на здравето и живота на жителите в община Севлиево. И резултатът от тези съвместни действия се изразява във финансовия резултат за 2018 година.
-Означава ли това, че медицинските сестри в Болницата не споделят тежненията и болките на колегите си от другите болници, които излизаха на протести заради ниски заплати и лошите условия на труд?
-На мен, като ръководител, ми се иска да кажа: „Не! Те не споделят това недоволство. Ние сме добре, при нас нещата са окей!“ Но всъщност не е така! Ние трябва ясно да си даваме сметка къде се намираме, каква е средата около нас, каква е и ситуацията в здравеопазването в България, какви възможности ни дава системата? И трябва да кажа, че ние не сме нещо изолирано от нея, но въпреки някои неблагоприятни тенденции в тази сфера, успяваме да създадем максимален комфорт на персонала по отношение на трудовите възнаграждения. Нека да си кажем честно, че никога персоналът няма да бъде доволен от стойността на заплатите, защото такава е природата на човека – той винаги иска повече. Но това, което можем да кажем е, че полагаме усилия възнагражденията да бъдат достойни за хората, които работят в Болницата.
-Как се справяте с небходимостта от повече медицински сестри и лекари? Става ли Болницата привлекателна за млади специалисти?
-Към настоящия момент все още не може да се похвалим с такава тенденция. За 4 години само един млад лекар след дипломирането си е постъпил на работа в Болницата и един рехабилитатор. Има и 4 медицински сестри, които Болницата финансираше по време на следването им. По-тревожният факт е, че няма интерес към сестринската професия. През миналата година няма нито едно момиче от община Севлиево, което да е заявило интерес да учи за медицинска сестра. Този факт е много тревожен, защото ако ние може да се преборим с материалната база, с условията за работа, които да отговарят на съвременните изисквания в заведенията за болнична помощ, то много, много по-трудно ще преодолеем нагласите на младите хора към лекарската и професията на медсестрите. За съжаление те не виждат успешната си реализация в тази сфера.
-Но липсата на кадри дава още по-голяма възможност за реализация, а тези професии – на лекари и медсестри, гарантират и добро професионално бъдеще. Тогава?
-На национално ниво лекарската професия е търсена. Това се разбира от жестоката конкуренция за държавна поръчка в медицинските специалности в университетите. Но за медсестри такава тенденция не се забелязва и това до голяма степен е предопределено от ниските нива на заплащане на техния труд. Това е нашата задача като мениджъри – по достойнство да отдадем заслуженото място на тази професия и адекватно да бъде заплатена.
-Тази година Болницата ще чества своята 140-годишнина. Финансовият резултат, който Болницата отчита за 2018 година е добър старт за предстоящите събития, какво още да очакваме до есента за кулминацията на честването?
-През следващите месеци, със съдействието на в”Росица”, ще представим всички отделения на Болницата и екипите, които работят в тях. Предвиждаме в началото на месец юли една ретроспективна изложба за развитието и славното минало на лечебното заведение, като се надявам ние да продължим да сме достойни наследници на първите, положили основите на грижите за здравето на севлиевци. И в средата на септември ще организираме заключително тържество, което ще бъде кулминацията на честването на 140-годишнината на Болницата.
-Да очакваме ли и рязане на лентичка на някое от реновираните отделения?
-Не знам дали ще издам тайна, но целта ни е завършването на ремонтите на вътрешно и детско отделение да съвпаднат с тези чествания, за да покажем, че въпреки трудностите и изпитанията, които ни поднася времето, ние успяваме да се справим. Това се дължи на една много добре организирана съвместна работа между персонала на Болницата – лекари и медсестри, които стоически продължават да понасят несгодите и да дават максимума от себе си. На общинското ръководство на Севлиево, което осъзна, че без тяхна намеса не могат да се случат нещата. Почетно място трябва да отдадем на бизнеса и на цялата севлиевска общественост, които се включиха с дарения за обновяване на лечебното заведение. Тепърва ще засвидетелстваме заслужена почит, уважение и благодарност на нашите дарители, но сега мога да кажа, че с цялата си дейност местният бизнес показва съпричастност към проблемите на Болницата и дава пример как се постигат добри резултати. Точно тази съвместна работа е нашият стимул да работим и да докажем, че заслужаваме това доверие.