Димитър Димитров
уредник в Историческия музей
По повод 60 години от кончината на гениалния български поет Пеньо Пенев Историческият музей в Севлиево кани на изложбата „Поетът с ватенката“. Роден в севлиевското село Добромирка и починал през 1959 г. в новопостроения Димитровград. Автор на безброй прекрасни стихове, носител на „Димитровска награда“ – най-високата награда за наука, изкуство и култура по това време и почетен гражданин на Димитровград от 1970 година. Откриването е на 25 април, в четвъртък, в Хаджистояновото училище.
На 27 април се навършват 60 години от кончината на гениалния български поет, станал известен в страната ни с прозвището „Поетът с ватенката“ Пеньо Пенев.
Пеньо Митев Пенев е роден на 7 май 1930 година в севлиевското село Добромирка, в семейство с три деца. Той не обича да си спомня и говори рядко за тази си част от живота. Малкият Пеньо е бил силно привързан към майка си и затова нейният образ често се среща в творчеството му. Той завършва основното си образование в родното си село през 1944 г. Бъдещият поет не е бил от най-прилежните и примерни ученици. Отлични оценки той получавал винаги само по Български език. През същата 1944 година Пеньо Пенев постъпва в Севлиевската гимназия, за да продължи образованието си. В гимназията той загатва за огромния си поетичен талант и не случайно съучениците му започват да го наричат Пеньо–поетът.
През 1947 г. Пеньо прекъсва училище, за да стане бригадир на железопътната линията Ловеч-Троян, а по-късно работи на новостроящия се язовир „Росица“, като миньор в мини Перник и като строител в Димитровград.
През месец май 1948 г. Пеньо извършва опит да премине границата, за да участва в гръцкото народно съпротивително движение, но е заловен и върнат в Севлиево. През 1949 г. пристига в Димитровград и остава тясно свързан с този град до края на живота си. В новостроящия се Димитровград са отпечатани първите му стихове, които пише още от гимназията. През 1951-1954 г. отбива военната си служба в Ямбол, Елхово и В. Търново. В казармата той пише стихове и кореспонденции за армейските вестници. Пеньо има способността да твори навсякъде. Показвал е стихове, написани във влака, в кръчми и сладкарници, по квартири и кабинети на приятели. Неговите стихове са изписвани върху салфетки, вестници и дори на цигарени кутии.
През ноември 1956 г. излиза първата му стихосбирка „Добро утро, хора!“. Работи в редакциите на различни вестници „Стършел“, „Димитровградска правда“, „Добруджанска дума“ и други. Сключва граждански брак с Мария Господинова и на една знаменита дата за България – 19 февруари, се ражда синът му Владимир. Единственият син на поета, който впоследствие става известен художник, е кръстен от баща си на Владимир Маяковски – любим поет на Пеньо Пенев.
Конфликтите с редактори и управници се отразяват пагубно върху психиката му и на 27 април 1959 г. в Димитровградския хотел „Москва“ Пеньо Пенев слага край на живота си, не дочакал излизането на втората си стихосбирка „Когато се наливаха основите“. Така приключва животът на един от най-гениалните български поети.
След смъртта си е удостоен с „Димитровска награда“ – най-високата награда за наука, изкуство и култура по това време. Неговото име носят десетки градски, промишлени и културни обекти. Творчеството му влиза в учебната програма и Пеньо Пенев започва да се изучава в часовете по Български език. През 1970 г. той е обявен за почетен гражданин на Димитровград.
Днес, шестдесет години по-късно, Пеньо Пенев продължава да вдъхновява стотиците си почитатели с невероятните си стихове, а много негови последователи черпят опит от творчеството му.