НАДЕЖДА БОТЕВА
уредник в Историческия музей
От векове Възкресение Христово е най-големият празник за всички православни християни. В първите десетилетия след Освобождението неговото празнуване е имало характер на всенародно тържество.
Севлиево не прави изключение. Малкият ни град има щастието в него да квартирува голямо войсково поделение – Първи артилерийски полк. Присъствието на офицерите и войниците на големи християнски празници е задължително и винаги придава голяма тържественост. Живо свидетелство за участието на полка в тържествата са заповедите на командващия подполковник Пеев. С негова заповед № 81 от 22 март 1893 г. се забранява да се провеждат занятия от Цветница до Великден. На първия ден от Възкресение Христово, подполковник Пеев нарежда да се приготви подобрена храна за войниците. Към оклада да се прибавят и по четири червени яйца и по 500 грама пасха (козунак).
В заповед №84 от 25 март 1893 г. се регламентира участието на полка в тържественото богослужение при двата последни дни от Светата Страстна Неделя и Светлите Христови празници:
„1. Във Св. Велики Петък – да се почне в 5 часа сутринта, после което ще последва изнасяне на светата Плащеница.
2. В Света Велика Събота – богослужението Христово ще почне в 2 часа, после полунощ, при това се съвукоплява и от службателството на Василиевата литургия.
3. Въ самия ден на Светото Възкресение Христово ще се тръгне за църквата в 11 часа преди полунощ, а в 12 часа ще стане тържественото излизане в църковния двор докъде се почне песнопението на Светлото Христово Възкресение. След влизане в църквата ще се отслужи Света Литургия Вечерня, второ Христово Възкресение ще се чете на другия ден, в 2 часа после обед.
4. В понеделник и вторник през Светлата седмица литургията ще почне в 7 часа сутринта.
По случай горните празници заповядвам:
1. На Велики Петък при изнасяне на Светата Плащеница господа офицерите от полка, които ще присъстват в църквата, да бъдат в празнична форма.
2. На самия ден на Светлото Възкресение в 11 часа преди полунощ, всички господа офицери и чиновници от полка, свободни от служба и наряд, да присъстват в църквата Света Троица. Формата се определя парадна съ мундир.
3. За произвеждане на салютация от 21 топовни гърмежа при провъзгласяване на Възкресение Христово назначавам четвърта батарея и четвърти оръдеен състав. Мястото за салютация ще бъде избрано от командващия на тази батарея. Салютацията ще произвежда старшият офицер от същата батарея порудчикът Тодоров. Батареята ще бъде извадена на мястото за салютация още при вечер. След това оръдията да се откачат, а конете да се закарат в конюшните. През нощта оръдията ще стоят там, като се постави за пазенето им пост и на другия ден сутринта да се изпратят коне за отвеждането на батареите в парка. Батарейният командир да се разпореди за благовременно да се приготви нужното число заряди.
4. Доволстващият батареята да се разпореди щото на мястото, където обядват войниците, да бъде приготвено за всеки войник от полка полагаемото му се: пасха (козунак), червени яйца и вино към 9 часа сутринта, към което време аз ще отида да ги поздравя по случай Светлото Христово Възкресение. Всичките господа офицери от полка да бъдат при батареите си.
Командващ полка: подполковник Пеев“
Позволяваме си да препечатаме дословно думите на командващия Севлиевския полк, защото те носят духа на епохата и ни връщат във времето на следосвобожденския ентусиазъм и подем на българската нация. В тези години на формиране на националното съзнание и оформяне на националната ни идентичност да си българин, се олицетворява от две основни неща: православното християнство и българската армия.