Жителите на Севлиево, Габрово, Търново и Цариград са сред най-големите дарители на средства за построяването на Желязната църква в Цариград през 1860 г. Това се казва в статията„Габровският принос в историята на българската църква „Св. Стефан” в Истанбул“, публикувана от Светослав Чалъков във фейсбук групата „Аз обичам Габрово“.
Към средата на 19 в. Цариград е най-големият „български” град. В него живеят повече от 50 000 българи, главно занаятчии и търговци, но и немалък кръг от културни дейци. След средата на 40-те години габровският абаджия Никола Сапунов е най-дейният българин в столицата на Османската империя, работещ по построяването на българската православна черква „Св. Стефан“.
Сапунов обикаля всички български търговци и занаятчии и проповядва за необходимостта българите да се черкуват в собствен храм. През юли 1849 г. княз Стефан Богориди го извиква и му съобщава, че за целта подарява имота си на брега на Златния рог. За да решат въпроса с това предложение, еснафите решили да свикат свое общо събрание. То било проведено на 23 юли 1849 г. в голямата бахча на българина Иван Груев в квартал „Балат“. Присъствали 263 българи от по-дейните първомайстори и видни еснафи. Никола Сапунов подробно запознал присъстващите с перипетиите по търсенето и закупуването на място за строеж на български храм. Той изтъкнал, че само за мястото в „Ун-капан“ трябвало да заплатят 330 000 гроша, а нямали никакви готови пари. Оказало се, че обещанието на Ал. Екзарх да помогне с парични средства „било само слово”.
От 1 до 5 август 1849 г. Сапунов обикалял цариградските квартали и ханове, за да извести на първомайстори, търговци и по-видни граждани да се съберат на празника Преображение Господне на заседание в Богоридиевата къща. В уречения ден, 6 август, в празнично украсените салони на къщата се стекли много видни цариградски българи. Заседанието било ръководено от Богориди, който благодарил на всички присъстващи за доверието им към него и тържествено обявил, че подарява имота си на „българския народ и ще го припише върху народът като народно стопанство”. Желанията на дарителя били три. Първо, „да се направи един метох, който да служи като странноприемница за българските фамилии, които идат като поклонници за светите места. Второ, да се направи една малка временна церкова, която да се тъй размери, щото да служи, доде се направи (трето) голямата церкова”. Тогава, през август същата година, по предложение на княза, е поканен истанбулският архитект хаджи Стефан Калфа, който да представи своето виждане за разполагане в дворното място на дарителя на няколко нови сгради, според желанието на българите. Стефан Калфа не е случайна личност. Той е известен като султански архитект, автор на първата обществена сграда със светски функции.
Първоначално долният етаж на дървената къща на Богориди, бил определен за временен параклис. Към края на септември 1849 г. параклисът бил завършен и започнала вътрешната му украса. Дарителят на имота княз Стефан Богориди заплатил на „зографа Андрикон” изписването на една голяма, красиво изработена икона „Св. Стефан”, която станала храмовата икона. Параклисът е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созоагатополския митрополит, който единствен от гръцките митрополити можел да служи по църковнославянски. На 17 октомври 1849 г. бил издаден и официален султански ферман, позволяващ на българите, живеещи в турската столица, да имат собствена църква в квартал „Фенер“.
Никола Сапунов в едно свое писмо от 15 януари 1851 г. до габровския първенец Петко х. Манафов пише, че сватбата му била „перва сватба болгарска в Цариград” и че първородния му син „са красти перви в новата церква на первото название Светослав”. По-късно параклисът прераснал в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. В този храм на 3 април 1860 г. българските духовници обявяват независимостта на Българската православна църква.
На 24 октомври 1859 е положен „первий основний камен” на новата църква. За създаването на нов архитектурен проект са поканени архитектите братя Фосати, като не са използвани проектите на Стефан Калфа. След поставянето на основния камък, започва кампанията по набиране на средства за „народната българска църква“. През цялата 1860 г. са събирани дарения, като най-голяма част постъпва от Габрово, Севлиево, Търново и Цариград. Още от есента на 1888 г. започнала подготовката за строителство на нова църква в двора на старата. Архитектурните планове били изготвени от арменския архитект Ховсеп (Йосиф) Азнавур, който предложил постройката да бъде от разглобяеми железни елементи, поради нездравия терен – стар насип. На 25 юни 1890 г. бил издаден височайш султански ферман, като основният камък бил положен на 26 април 1892 г. при тържествена обстановка. Тържественото освещаване на новата Желязна църква станало на 8 септември 1898 г. Службата започналa рано сутринта в старата Дървена църква, която била покрита цялата в зеленина. Целият църковен двор и околните улици били запълнени от гости-богомолци. Към 8 часа и половина от старата църква излязла църковна процесия, начело с екзарх Йосиф І и много архиереи, носейки хоругви, ковчеже със свети мощи и други църковни ценности. Процесията обиколила новия храм и влязла вътре, където започнало самото му освещаване. 40 дни след освещаването на Желязната църква, старата Дървена църква, която се намирала точно пред входа на първата, била разрушена и теренът разчистен. Така след 49 годишно съществуване изчезнала завинаги една истинска народна светиня, през която преминали десетки знайни и незнайни духовници и миряни служители.