КРУМ ТАБАКОВ
Идва пролетта. Месец март е. Най-хубавият сезон. Сезонът на най-хубавите цветя. През този месец са и най-хубавите празници: 1 март, 3 март, 8 март, Първа пролет. Празници, празници. Децата от детските заведения се подготвят за празника на мама. Да. А децата от дом „Майка и дете”? А тези, които не са виждали своята майка? На кого ще кажат „Честит празник, мамо”? На кого?
Познавам едно такова момче, което на седем месеца е оставено в дом „Майка и дете” и оттогава на всеки 8 март то подготвя подарък за мама и все плаче. Неговата мама я няма. А обичал да пее за мама. На един 8 март, когато вече е в детската градина, той изпял песента „Мила мамо” на Росица Кирилова. Майките, знаейки съдбата му, се разплакали. Момчето пее за мама, а то не е виждало своята мама. То пее за майките на другите деца и плаче.
Това момче се казва Дафин Паскалев от Видин. Песента станала негова любов. Тя замествала неговата мама. Започнал да излиза на голяма сцена. Тези изяви направили впечатление на мнозина. Един от тях дори спонсорирал даровитото момче и го записал на частни уроци по народно пеене за две години. Уроците шлифоват хубавия глас. А песента замества много липсващи неща за Дафин.
Човек, за да върви напред, трябва да знае своето мина ло. А какво е то? Момче без майка и баща. Без роднини. Когато става на 14 години, получава призовка за дело в съда. По закон трябва да издирят родителите на такива деца, за да подпишат, че се отказват от тях, а те да могат да бъдат предложени за осиновяване. И те подписват. Дафин гледа тези непознати мъж и жена и нещо в него се пречупва. Пред очите му преминават образи, за които си е представял, че те са неговите майка и баща, но не тези, които вижда. Разведени. Господи, каква мъка. На тази възраст рядко могат да се намерят осиновители.
Момчето завършва средно образование и се налага да напусне дома. От тук накъде? Няколко юноши са изпратени в „Защитено жилище„ в Севлиево. Занизват се трудни дни и нощи. Отпускат оскъдни средства за съществуване. Всеки трябва да търси начин за оцеляване. Не всеки може да издържи на такъв живот. Другите момчета си заминали кой при дядо, баба, брат или сестра, а Дафин си нямал никого. Трябвало да търси начин да продължи. А как? И тогава си спомня една мъдрост, че без наука няма сполука и решава да продължи образованието си. Ще получава стипендия. Ще живее в защитеното жилище. Записва „Социални дейности” в Габрово. Завършва с добър успех. Започва да работи. Записва и завършва магистратура по „Социална педагогика” във Велико Търново. Момчето стъпва по-сигурно на краката си. Взема си самостоятелна квартира – една гарсониера.
Един ден, преди седем години, му се обаждат от екипа на Карбовски, че е определен с още девет деца от „Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи” да посетят Европарламента в Брюксел безплатно. Каква радост. За пръв път ще лети със самолет. И то за чужбина. Води ги лично Мартин Карбовски. Там се запознава със Стоичков, Вежди Рашидов, Теодоси Спасов. Присъства на заседание на парламента. Нещата потръгват.
През това време песента винаги го е съпътствала. Присъства на тържество, на което пее фолклорна формация „Веселина”, с ръководител Веско Самуилов. Допаднало му. Засилило се желанието да пее. Закопнял за сцената. Камъкът тежи на мястото си. Може би там е мястото на Дафин. Намира ръководителя и го пита може ли да пее в тази формация. Изпял му няколко песни. А те харесали на Веско и въпреки че формацията е женска, той подготвя лпесни и за мъжки глас. Бива ли да изпусне това момче със такъв вълшебен глас.
И се зареждат концерт след концерт с мъжкия глас на Дафин. Наред със звучните народни песни, които изпълнява Дафин, той играе и народни танци и то съвсем не по-зле от пеенето. И всичко това на сцена, под светлините на прожекторите. Сцената е светлина, а една народна мъдрост гласи: „Кристалите на тъмно са камъни!“
Дафин Паскалев отново се раздаде на сцената на празничния концерт на ФФ „Веселина” в четвъртък, когато формацията отбеляза своята 13-годишнина. Пожелавам му успех.