Доц. д-р Гено Матеев: “Много неща не успях да свърша за 80 години, но не съжалявам”

– Наскоро отбелязахте своя 80-годишен юбилей. Хубав ли е животът от височината на тези осем десетилетия, г-н Матеев?

– Животът винаги има хубави страни! Трябва да се стремим да търсим тях. Но човек, когато достигне такава възраст, чувства една носталгия по младостта, защото е можел да работи много, да мечтае, дори да служи на илюзии. И все пак – животът е хубав, особено когато човек се стреми да остави нещо след себе си.

– Повод за равносметка ли е този юбилей или все още Ви е рано за нея?

– Да, повод е, защото ако можех да започна живота си отново, бих го живял по друг начин.

– Защо? Какво бихте променили?

– Защото човек допуска грешки, слугува на мечти и илюзии, все пак не само рационалното преобладава в човека. Може би бих  променил професията си. Аз съм от един род, в който до 50-те години преобладаваха учителите. Моето родно село беше голямо – около 2000 души, а половината учители бяха от моя род и част от тях ме запалиха да стана и аз учител. Баща ми искаше да стана лекар, но така се случи, че аз избрах да бъда на педагогическия фронт. Но пък сега моята дъщеря е лекарка и сбъдна мечтата на дядо си.

– Независимо че сте познат на мнозина, как бихте се описали сам с няколко думи? Кой е Гено Матеев?

– Обикновен учител! С голямо желание и старание съм упражнявал професията си, обичах учениците си. Колко ме обичат те – не знам, но никога не съм влизал в конфликт с никой от тях, а съм ги водил по бригади и екскурзии, където те са проявявали истинските си характери.

– Бил сте запален по туризма…

– Да, така беше, дори имам значка „Турист НРБ II степен“. С учениците си съм обиколил всички хижи по Балкана – от Бузлуджа, Узана, Мазалат, Тъжа, до Козя стена, до София. Навсякъде сме ходили, а учениците никога не се изморяваха. Отделно със съпругата ми сме обиколили Европа.

– Любовта към България Ви е карала я опознаете по-добре, но  обичта към родното село ли Ви тласна към съавторството на историческата хроника за Агатово. Чия беше идеята за нейното съставяне и издаване?

– Разбира се, че обичта към родното място беше водеща. Съавтор съм на две книги, в процес на подготовка е и третата. Идеята за тази поредица е на инж. Иван Трифонов, конструктор и бивш директор на завод „Авангард“. Той ме помоли да се захвана с този проект и така се случи, че по него работихме няколко души. Някои от тях вече напуснаха грешния свят, останахме само аз и Иван. Надявам се да ни стигнат силите, за да издадем и третия том.

– Спомняте ли си колко време Ви беше необходимо за списването й?

– О, 3-4 години ни отне. Много трудоемко беше да съберем всичките тези материали – документи, разговори и т.н. Но справихме се, все пак сме и съвременници на много събития.

– Книгата има и своето второ издание. За кого е предназначено то, предвид нерадостната демографска ситуация в селото?

– За съжаление е така, но на наследниците на старите агатовци би им било интересно да научат повече за селото. Много от тях се интересуват от корените си, та в тази връзка изданието би им било полезно.

– При първата хроника сте срещнали затруднения при описването на периода на турското робство, тъй като са липсвали писмени сведения. Наскоро излезе от печат сборник с превод на османски документи, съдържащи данни за селата от общината. Ще взаимствате ли част от тях за допълване историята на Агатово?

– Първата книга засяга историческото развитие на селото, а втората е с биографични очерци на отделни личности с агатовски корен. Аз съм убеден, че сборникът ще бъде интересен и полезен за мнозина, но третата ни книжка ще бъде конкретно за родовете на Агатово. С Иван Трифонов събираме сведения за тях, като основно той работи усилено на компютъра. Работата е приключена, а сега остава книгата да бъде отпечатана.

– Във втората книжка за Вас пише, че сте философ, агроном, икономист, политолог, еколог, пчелар, природозащитник. Кое от всичко изброено е вярно за Вас?

– Човек не може да бъде специалист по всичко, защото накрая няма да излезе нищо. Аз съм специалист по екология и нравствените проблеми на екологията. На това съм се отдал и това съм градил цял живот. Навремето аз съм строил Станцията на младите агробиолози. 4 години бях директор на базата. Тогава идваха биолози от БАН, занимавахме се с научна работа и постепенно аз си избрах етиката. Имам 9 книги издадени – стопанска етика, екологична етика и др., по темата природа и морал имам издадени три книги. Изнасял съм лекции по темата в тогавашна Чехословакия, Русия и Украйна. Но въпреки това най-хубавите ми години са били учителските.

– От години сте сътрудник на в. „Росица“ – публикували сме Ваши статии за известни севлиевци. Работите ли по някоя тема днес?

– По-рано пишех по-често. Сега пиша статии не само за „Росица“, но и за „Минаха години“, „Златна възраст“ и др. Наскоро дори във в. „Земя“ публикуваха статията ми „Спомен за майор Франк Томпсън“. Сега пиша материал за Нюнбергския процес, който още не съм решил на коя редакция да го предложа, защото днес в редакциите работят предимно млади хора и малко по-трудно се публикуват неща, разказващи за този период, тъй като той е много далече от тях.

– Автор сте на девет книги научна литература, като във фокуса на своите интереси винаги сте поставял проблемите на морала и етиката, нравствените отношения и добродетели и връзката им с природата. Тези категории съществуват ли все още днес?

– Отношението към природата не е природно явление, а човешко. Човекът е навлязъл в опасно противоречие с природата, нужен е нов морал. Трябва да се възпитават поколенията. И да се поограничи от всички институции алчността. Знаете ли, един от любимите ми автори е Димитър Димов. А той често казваше: „Алчността ще ни раздели“. Това става днес.

– А как може да се ограничи алчността?

– Може. Със закони. Но най-важно е семейството. Защо мислите има насилие сега – по улиците, в училищата. Аз не съм чувал някога в училищата да е имало охранители на вратата. Тогава вратите бяха отворени, но никой не си позволяваше да влиза вътре и да бие учители и ученици. А днес се бият и лекари. Всичко това е проекция именно на домашното възпитание. Всичко зависи именно от него.

– Кой е най-големият връх в живота Ви, г-н Матеев?

– В професията – когато защитих докторска дисертация. Защото тя е най-високата научна степен. А в живота – това са моите две деца. Дъщеря ми Мирослава е лекар, педиатър е с дългогодишна практика. А синът ми Илиян е доц. д-р по международни икономически  отношения, преподавател във Великотърновския университет. Имам и внук – Явор, който пък избра правото.

– През целия си живот сте бил отдаден на науката. Как съпругата Ви приемаше този факт?

– Ами щом се водим вече 56 години, значи не сме имали кой знае какви стълкновения. Не мисля, че се е чувствала пренебрегната. Не е ревнувала от научната ми дейност, поне не ми го е казвала. И до ден днешен мълчешком си разпределяме работата у дома, макар че тя е тази, която основно върти къщата.

– А какво не успяхте да свършите през тези 80 години? Съжалявате ли за нещо?

– О, много работи не съм успял да свърша. Гледах да отделя повече внимание на децата, защото едно от най-големите морални престъпления е децата ти да тръгнат по лоши пътища. Затова много от задачите, които съм си поставял, не успях да свърша.

Въпреки това не мисля, че съжалявам за нещо. Понеже аз съм закърмен от селото, колкото и на някой това да му изглежда примитивно, обичах растенията, животните, пчелите. Когато баща ми се пенсионира, направихме лозе с 24 сорта грозде, 67 плодни дръвчета. Доста време прекарвах там доскоро, а и сред пчелите, при които дори да поседявах само 10 минути, ми се струваше, че ставам друг. Не, не съжалявам за нищо.

– Какво си пожелавате за юбилея?

– Да са ми добре, живи и здрави наследниците, а и ние да им се радваме още. Да не чуваме лоша приказка за тях.