МИНКА МИНЧЕВА
-Доц.Якимов, определихте темата на нашия разговор да бъде „Завръщане към корените в родния Кръвеник и Севлиево”. Но преди това да ни разкажете за първите години там, които са определили пътя на известният психиатър и невролог доц. Якимов.
– Моят род произхожда от двата големи рода на основателите на село Кръвеник – Еремия Миленов, внук на първия известен жител българин, живял 1700 – 1740 година. Милен е първият известен кмет на село Кръвеник от 1790 до 1820 г.
Другият е родоначалникът на рода Якимови – известен е само с името Коьо, заселил се в края на 18 век, бягайки от турския тормоз от някое от Севлиевските села и завладял хубав терен до имотите на Миленови.
Имал е 6 синове и 2 дъщери. С годините турците от Градница завладяват хубавите земи в Кръвеник и тормозят местните жители. При няколко въоръжени сблъсъци падат убити българи и турци. На българите е наложен “кървав данък“ от където се смята, че е дошло името на селото.
В 1850 година дядо Коьо събира синовете и дъщерите си и им предлага да напуснат Кръвеник – той не може повече да търпи турския терор. Най-малкият му син Марин и малката му дъщеря Бера, които скоро са се задомили, отказват да напуснат Кръвеник. Дядо Коьо с 5-те си сина и голямата си дъщеря се заселват в с. Абтаразак, Шуменско. Скоро след това при Марин идват 3-ма турци – заварват го когато в двора си е смазвал колелетата на колата си с катраник от голям биволски рог.
Какво е искал от него началникът на турците, не е известно. Можи би са се интересували къде са се изселили баща му, братята и сестра му. Марин изпада в гняв и удря с катраника в главата турчина, който умира на място. Той бива натоварен на коня му, дават на Марин да води коня и отиват в Ловешкия затвор. След 4 дни пристига съобщение от Ловеч, че Марин е починал – да дойдат да приберат трупа му. Съпругата му остава вдовица с двама сина – Коьо и Яким.
Майчиният ми род е от село Ново село – сега център на град Априлци. Баща ми – Цонко Вълев Недевски, е заможен селянин, занимаващ се със земеделие и скотовъдство. Имал е 4 синове и 4 дъщери.
Моето детство е преминало в помощ на родителите ми и в голямо усилие в училище. Първите 4 отделения съм прекарал в новопостроеното училище в Стария Кръвеник. Прогимназията в центъра на селото – на 2,5 км от дома ми. Зимно време родители разбиваха пъртина в снега за нас.
Преподаваха ми много интелигентни учители – Бошко Н. Пончев, Атанас Марков и Николай Ковачев.
-Явно те са мотивирали желанието във Вас, а и в родителите Ви да продължите образованието си?
-Да, но стана ясно, че квартирите в Севлиево са скъпи и семейството ми не може да ги плаща. Малка надежда се появи от новината, че в село Сенник е разкрита нова гимназия, но се оказа, че там квартирите са по-скъпи.
При липсата на възможност да продължа образованието си в гимназията, започнахме да обсъждаме на какъв занаят да се отдам. Бяха обсъдени повечето занаяти и накрая се взе решение да се посветя на шивачеството. Затова спомогна и фактът, че скоро в родното ми село беше открита нова шивашка работилница. От 1 септември 1947 г. аз вече бях чирак при младия майстор.
Времето вървеше бързо, дойде пролетта. Една вечер баща ми пристигна в добро настроение и усмихнат ми съобщи, че ще продължа да уча занаята в Севлиево. Там ще имам възможност да уча във Вечерното занаятчийско училище. Той вече е уговорил постъпването ми при един млад майстор, където и започнах.
Една есенна сутрин, когато развъртах пред дюкяна ютията, за да се разпалят по-бързо въглищата, един младеж закачи един афиш на капака на прозореца. Посъветва ме да се запиша ученик във Вечерната гимназия. Изпълних съвета му и по Нова година показах ученическата си книжка на родителите ми. Баща ми остана много доволен и си помисли, че са сменили името на Вечерното училище.
Беше трудно, но годините вървяха бързо и завърших с отличен успех Вечерната гимназия.
-И как стана, че се насочихте към медицината?
-Всички преподаватели ме съветваха да продължа да уча в тяхната област. Аз нямах още собствена идея за бъдещето ми образование. Една ранна сутрин, отивайки на работа, видях паднал велосипед отстрани на улицата. Наближавайки, видях любимия ми училищен лекар д-р Войводов. Той търсеше червеи за риболов. Веднага ме попита какво съм избрал да уча. Казах му, че все още размишлявам. “Стани лекар, защото имаш добро сърце”, каза ми той.
Целия ден бях много развълнуван и започнах да мисля с кого да споделя тази идея. Много близки и приятели също ми препоръчаха медицината. И аз приех и започнах подготовка за конкурсния изпит. Представих се отлично и започнах да изучавам медицината.
-Защо избрахте за Ваша специалност, според мен една от доста трудните области от физиологията на човека – психиката и неврологията.
-През първата година на следването ми прочетох много книги. Някои от тях бяха свързани с медицинската професия.
Силно впечатление ми направи книгата на Ел Хаким “Лекараят”.
В нея се описва случай за английска баронеса, разхождаща се със собствен параход по река Нил, тежко болна, с невъзможност да се движи. Лекарят й слязъл на едно пристанище на Нил, за да й купи необходимите лекарства. Младият лекар, от когото получил лекарствата, пожелал да види болната. Тя приела, той я прегледал и казал, че нейната болест е излечима и той би могъл да я оперира. При направената операция той отстранил тумор, притискащ гръбначния мозък. След няколко дни състоянието й се подобрило.
Тази история за неврохирургична операция грабна сърцето ми и аз реших да се отдам на болестите на нервната система. Още в първите дни на учебната втора година посетих създателя на българската неврохирургия проф. Филип Филипов и му разказах за моята мечта. Той се зарадва, но усмихнато ми каза: “Колега, много бързате! Нервната система се изучава в 4-ти курс”. Но ме поздрави за моя избор. Посетих ръководителите на катедрите по “Нервни болести” и “Психиатрия” акд. Георги Узунов и доц. Зеленодръвски. Те също харесаха моята идея и ми препоръчаха да се запиша в кръжока по нервни болести. Така и постъпих и до края на следването ми аз изучавах нервно-психичните заболявания и техните лечебни методи.
При завършването ми трябваше да работя 3 години по селата на България, но бях назначен ординатор в районната психиатрична болница в Севлиево.
-Много често чуваме изрази като:”Не е добре психически.” От какво се влияе човешката психика днес, за да има толкова много негативни човешки прояви? Как да се предпазим от психични разстройства?
-Човешката психика представлява сложна функция, предопределяща живота на всеки човек.
Тя се изгражда върху наследствените възможности на нервната система и придобиваните познания в живота. За съжаление има много фактори, които пречат на развитието на човешката психика и я увреждат. Предпазването от психичните заболявания е много трудно, защото личността е с малки възможности да се предпазва и защитава от множество социални и икономически въздействия. Психичната заболеваемост, както и другите болести, всяка година се повишават. Да се надяваме, че условията на живот ще се подобряват и заболеваемостта ще намалява.
-Как поддържате Вашата психика, така че да се чувствате добре и днес?
-Поддържането на здравето е трудно при тежките условия на живот. За съжаление има много болестотворни фактори. Личността не може да се предпази от радиацията, от високата запрашеност, от множеството токсични продукти на много производства. Някои човешки навици вредят също на здравето. Тъй наречените токсикомании все повече зачестяват и това важи най-вече за младите хора. Тютюнопушенето, алкохолизмът и наркоманиите зачестяват. Аз в целия мой живот съм се стремил да не увреждам здравето си и се надявам на дълголетие.
-Сега по-често ни напомнят, че каквото мислиш и правиш, това ще получиш. Наистина ли мисълта може да въздейства върху различни събития в живота на човека?
-От мислите и действията се определят нашите успехи и неуспехи. Мисълта действително може да определя нашето задоволство или неудовлетвореност. Функциите на всички органи и системи на нашето тяло са винаги под влияние на мислите и чувствата ни. Същественно значение за това има вегетативната нервна система, която ръководи основните жизнени функции. Началото на повечето болести започва с нарушението на тези функции. Затова личността трябва да се стреми да овладява и да владее недоволството, гнева, страха и агресията. В днешно време се лансират идеи и практики за лечения чрез мисловно въздействие.
-Казахте, че задължително условие за един лекар е да има добро сърце. Според мен това е важно и за другите професии?
-Лекарската Хипократова клетва много точно определя какъв трябва да бъде лекарят. Всяка негова дума, неговото изражение, неговото действие влияят върху пациента. Самият преглед има и лечебни свойства. За съжаление обаче лекарят може и да влошава болестта или да я предизвиква – тъй наречените ятрогенни заболявания. Разбира се, за всички професии трябва да има добро сърце.
-Казва се, че детето се ражда като един бял лист хартия и върху него всеки може да пише. И все пак почеркът на кого има значение за изграждането на една личност?
-Човек се ражда с наследствените качества на своите родители. Това обаче не означава, че той ще се изгради личностно като тях.
Освен наследствените възможности, голямо значение имат: на първо място семейството, следват училището и обществото.
Човекът се е развивал във времето и общественият строй е имал основно значение за неговото възпитание. Затова ние казваме, че времето формира човека. Основното е да уважава истината и да я защитава, да бъде непримирим към човеконенавистта, злото и престъпността. В това отношение трябва да си пожелаем издигането на личността, независимо от анти- социалните и антиличностните фактори.
-Кога и къде заминахте, да за отпразнувате сега завръщането?
-По време на социализма бях изпратен на гурбет. Имаше искане за специалист, преподавател медик за подпомагане развитието на Куба. Кубинците се отказаха и ми беше предложено да замина на работа като специалист невролог и психиатър в Мароко и приех.
Сегашното ми завръщане е по наше лично решение с моята съпруга, в края на 1990 година. Да отидем и да работим в чужбина две години. Получихме назначение за Тунис и за съжаление гурбетът ни продължи 17 години. Пари не спечелихме, но дадохме възможност на децата си да получат образованието си в изтъкнати европейски университети. Имахме предложение да получим гражданство, което отказахме и се завърнахме щастливи в своята родина. Времето върви бързо и вече празнувахме 10 години от завръщането.
-Каква България заварвате сега, доц. Якимов? Какво ни пречи, за да се чувстваме добре и у нас?
-Промените в България следяхме постоянно и нямахме изненади при нашето завръщане. Отхвърлена беше социалистическата система и построеното за 45 години беше разпродадено. Създаде се новият строй на пазарната икономика. Затова спомогна поисканата от българското правителство Американска програма на финансистите Ричард Ран и Роналд Ът. Тя помогна на правителството да блокира 53 милиарда лева държавни и общественни средства.
Деноминацията на лева от Иван Костов лиши всички хора от голяма част от спестяванията им. България беше на 27 място по годишен доход, а сега сме на 70 място. Бедността и тежкият живот завишиха заболеваемостта и смъртността, намали се раждаемостта. Населението на България намаля с милион и половина, също толкова напуснаха страната и отидоха на работа в чужбина. За 10 години от нашето завръщане животът с нищо не се е подобрил.
-Какво Ви зарежда с толкова сила, енергия и желание да работите, не само като лекар, но и като общественик във фондация „Героичен Кръвеник”? Какво Ви се иска да направите още за Фондацията и чрез нея за родния Ви край?
-Моето личностно изграждане, по времето на образованието ми, е било винаги съпроводено с допълнителен труд. Това важи за периода на средното и висшето ми образование, квалификациите ми за специалности, научни степени и звания.
По време на нашия гурбет в чужбина също работихме допълнително. Щастливото ни завръщане след чувствителното дълго откъсване от род и родина, създаде у мен желание освен да работя в полза на болните хора, да направя нещо и за моя род, и моя роден край.
През 2000 г., по време на отпуска, създадохме Родова организация с почетен старейшина, главен старейшина и родов съвет. След много вълнуващи разговори с по активни членове на моя род и с приятели, вече създали родови организации, реших да регистрираме фондация, която да подпомогне опазването на живота в героичното село Кръвеник.
Обсъдени бяха и много наименования и накрая беше прието решение фондацията да бъде наречена “Героичен Кръвеник”. Целите и задачите бяха обсъждани на много приятелски срещи и след направените учредителни вноски, Фондацията беше регистрирана в Съда.
Разбира се трудностите задържаха желанието и затрудняваха изпълнението на вече взетите решения.
Като първа главна задача приехме да бъдат поставени паметни плочи на пътя на 3-те входа на селото по случай 141 годишнина от Априлското възстание в Кръвеник. Предстои поставянето на паметник на Фильо Радев Миленов, организатор и ръководител на възстанието в Кръвеник, на улицата, носеща неговото име в град Севлиево.
Благодарен съм на общинската администрация и Общинския съвет в Севлиево, които ни оказват помощ.
Като главна задача си поставяме развитието на туризъм в самото село Кръвеник, но и до историческите места в Севлиевския балкан, за което търсим помоща на ръководството на Централен Балкан и на Министерството на културата и туризма.
-На какво научихте Вашите деца и внуци?
-Нашите деца и внуци, живеейки при нас и в компания с нас са получавали винаги нашите съвети за изграждането на тяхните личности. Разбира времето, в което живеем е много динамично и бих казал, че децата ни израстнаха при много по различни условия от внуците ни. Възпитанието на децата е процес много странен и много обхватен и родителите са длъжни да дадат най доброто за живота но те имат и ограничение в това отношение. Обществото, времето имат своето въздействие което в някои отношения пречи на правилното изграждане на личността на младите хора. Телевизията и телефоните допринасят за това. Убеден съм че нашите деца и внуци са се учили от нас заедно със влиянието на околната среда. Наш стремеж е бил да ги насочим към доброто, да ги насочим към трудолюбие, към обучение и образование. В това отношение мисля че сме изпълнили добре родителското си задължение. Децата ни от малки се насочиха към изучаване на чужди езици за което спомогнаха учебните заведения в нашата столица и дълго годишното ни пребиваване в чужбина.
Ние се гордеем с тяхните постижения.
-Казват, че зад успеха на един мъж стои една жена. Но Вашата съпруга е също успешен лекар. Как се подкрепяхте през годините?
-Има много мъдрости за семейните успехи. Разбира се те зависят от техните лични качества. Но изборът на съпругата или съпруга наистина има определено, дори бих казал решаващо значение за бъдещите семейни успехи.
С моята женитба успях да осъществя своите мечти за семейния ми живот. Моето лично убеждение е, че близостта на професиите би могла да спомага по доброто развитие на семейството. Така аз изпълних желанието си да се оженя за лекарка. Медицината е голяма дисциплина и ние можем да се похвалим и двама с успехите си за своя избор. Аз се бях посветил на заболяванията на нервната система, а специалността на моята съпруга избрахме заедно науката за продължение на човешкия род – акушерството и гинекологията. И двамата ще продължим според възможностите да работим в областта на нашите специалности.
-Каква е Вашата рецепта за успешен брак, успешна кариера и удовлетворение в живота?
-Рецептата по класическите правила трябва да съдържа главно лекарство и спомагателни лекарства, осигуряващи оздравяването. Бракът е такова личностно явление, което също претърпя много изменения през последните десетилетия. Вече е доста широко разпространено безбрачието. Това според мен се дължи на неправилното общо човешко развитие. Учудващо е обсъждането на този въпрос, при което за съжаление, се достигна до приемане и дори възхвала на безбрачието и еднополовия брак. Да се надяваме че в близко време ще настъпи промяна.
Ако трябва да изкажа моето лично съображение по въпроса за брака, за успешната кариера и удовлетворение в живота е личен, но безспорно семейството средата обществото и времето дават своето отражение. Най главното е младият човек да даде правилна пълна оценка на собствената си личност. Оценка на желаното, мечтаното семейно единство. Това се обославя главно от типа на личността. Нужна е яснота за бъдещото взаимство между две личности, които със своите качества ще допринесат до щастливия брак до блестящото развитие на своята кариера.
Животът ни убеждава, че който желае може. Пожелавам от все сърце изпълнение на пожеланото от всички.
Зареждане ...
