Даниел Въгленов: “Кикбоксът е здраве, но и възпитава на дисциплина, воля, самоконтрол и добродетели”

– Кикбоксът безспорно е един от най-зрелищните спортове. Какво дава и какво ти взема спортът? Как и кога започна да се занимаваш с кикбокс?

– Започнах да се занимавам с кикбокс през 2003 година, когато бе създаден първият клуб по кикбокс – „Аякс“. От малък съм запален по бойните спортове, но винаги съм искал да тренирам точно кикбокс и бях много щастлив, когато разбрах, че ще има в нашия град. През годините се смениха четирима треньори и просъществуваха три клуба, сменихме три зали, докато не стигнахме до мига, в който аз поех клуба в края на 2014-а. Не съжалявам за времето, прекарано в тренировки, защото спортът е здраве преди всичко, но и възпитава на дисциплина, воля, самоконтрол и редица други добродетели.

– Каква е ролята на треньора в залата, само да предаде знанията и уменията си на състезателите или трябва да бъде и педагог, и психолог, и приятел? Колко деца тренират в клуба към момента?

– Ролята на треньора е да изгради състезателя психически и физически. Зад тези две понятия се крият много необходими качества, които трябва да се възпитат у децата, затова мога да кажа, че треньорът се явява като още един родител. Най-важното обаче преди всичко е треньорът да бъде добър мотиватор, защото има само един начин да накараме някой да направи нещо и той е като го накараме да иска да го направи. Децата трябва да се мотивират да постигат целите си и спортът е най-добрият вариант. През летните жеги мотивацията за тренировки драстично пада и в момента се събираме 10-15 души на тренировка. Надявам се след септември отново да се съберем над 30.

– В залата влизат сигурно много младежи с мисленето, че ще потренират малко… и веднага ще станат шампиони. Твоят опит какво показва?

– Добрата форма изисква добра подготовка и много тренировки, а за да бъдеш шампион трябва да си и много отдаден. За да бъдеш шампион, трябва да бъдеш по-добър от всички останали, а това изисква време. Ако ставаше за ден-два, всички щяха да са шампиони. За съжаление има доста хора, които си мислят че бързо ще станат като бойците от телевизията, но това се оказва доста по-сложно след като сложат ръкавиците.

– Младите севлиевски надежди в кикбокса завоюваха доста медали, нека ги споменем.

– Радвам се, че имаме медалисти във всички възрасти. За миналата година помощник-треньорът Станислав Стефанов и аз успяхме да потготвим състезатели в почти всички стилове на ринг и татами и резултатът беше 11 души с медали. Благодаря на всички тях, макар и вече да не са всички в залата по различни причини, но те остават част от историята на клуба. Момчетата, които се биха мъжки – Стефан Димитров, Христиан Илиев, Цветомир Антонов, Мехмед Демиров, Монислав Кушев, Кристиян Недялков, Юрай Рашидов, Петър Вълев, Янислав Гунгалов, Илиян Иванов, Кристиян Петров. Няма да пренебрегвам и всички други, които имаха успехи през предходни години, не мога да изброя всички, но техните успехи са още по ценни, защото са поставили основата, а върху здрава основа се стъпва по-смело.

– Кикбоксът става все по-популярен боен спорт. Кои са най-важните физически качества за един човек, който иска да се занимава с бойни спортове?

– Съвремието показва, че бойните спортове са достъпни за практикуване от всички, с цел по-висок тонус и добра физическа подготовка, но за да станеш боец, се изисква много повече. Кикбоксът е изключително сложен и разнообразен спорт от гледна точка на биомеханиката и изключително тежък физически, предвид дисциплините на ринг, които са контактни. Изисква се сила, бързина, издържливост, ловкост и много бърза реакция, за да се достигне до състезателно ниво. Дори целта да не е високи спортни успехи, кикбоксът би паснал на всеки, който обича предизвикателствата.

– Като треньор ти беше част от българския екип на международния съдийски семинар, организиран от Българската конфедерация по кикбокс и муай тай, с подкрепата на WAKO, който се проведе в Банско преди месец. Как премина семинарът и полезен ли беше?

– Семинарът протече изключително интензивно, в приятна работна атмосфера. Първия ден бе разгледана теоретичната част, която включваше последните промени в правилниците на ринговите дисциплини, екипировката, критерите за точкуване при съдиите и как да реагираме адекватно като рефери. Бяха разгледани и анализирани доста реални ситуации, които спомогнаха за уеднаквяването на критериите при отсъжданията. Разбира се тук беше и мястото, където успяхме да се социализираме с нашите международни колеги, тъй като в семинара участваха над 60 съдии от общо 12 държави.

Във втория и третия ден водещият на семинара – Юрий Лактиков, който е председател на съдийската колегия към WAKO, беше приготвил куп изненади в практическата част. През двата дни се разиграха предварително подготвени нетипични ситуации и умишлени нарушения на правилника, за да се изпита компетентостта на реферите в действителен бой. Ситуациите бяха разиграни от бойци от националния отбор, като разбира се бяха тайна за нас и тестваха наблюдателността ни, реакциите и адекватните отсъждания. Бяха разгледани ситуации в трите рингови дисциплини – Фул контакт, Лоу кик и К1.

Последният ден върна всички ни в университета и ни припомни какво е да си на изпит със 125 въпроса. Смятам че получихме много ценен опит, с оглед на масовото присъствие на професионалисти от толкова много страни и такива с висок ранг и дългогодишна практика. Българският екип получи най-висока оценка за работата си, за което заслужи похвала от изпълнителния директор на БККБМТ – г-н Димитър Спасов.

– Кое е твоето амплоа – треньорство или съдийство, и лесно ли се съчетават?

– Интересно е да имаш поглед от двете страни и помага за развитието във всяка една от тях. Също така важно и за двете е да знаеш как изглежда рингът отвътре, затова и опитът ми като състезател спомага да мога да съчетая и треньорството, и съдийството. Продължавам да се развивам и в двете направления, като несъмнено опитът като съдия ще спомага за изграждането на техниката и тактиката при състезателите като треньор.

– Гледаш ли ММА? Какво ти е мнението за смесените бойни изкуства?

– Ударите от кикбокса и муай тая представляват огромна и неразделна част от ММА, затова няма как да не гледам смесените бойни изкуства. Лично аз предпочитам бой в стойка, защото доставя по голяма динамика и изчистена техника, затова кикбокс и муай тай са моите спортове. Разбира се харесвам всички видове бойни спортове, а и подкрепям спортуването, като цяло.

– Какво още трябва да се направи, за да се популяризира спортът?

– Популяризирането на спорта в днешно време е истинско предизвикателство. Освен методите, които използваме за популяризиране, смятам че трябва да се подобри и комуникацията с хората. Да се предостави повече информация, повече публични изяви достъпни за всички и най-вече за най-малките, защото двигателната култура и спортът се възпитават от ранна възраст.

– Какво от източната философия си възприел за себе си?

– Вярвам, че животът ни предоставя всякакви битки и че човек трябва да бъде силен, да живее достойно и да изпитва търпение към седемте основни чувства – омраза, обожание, страх, яд, тъга, радост, загуба.

– Какви цели си поставяш, имаш ли мечти?

– В краткосрочен план искам да приключим усложнилият се ремонт на втората зала, която ще осигури повече тренировъчни часове и евентуално разделение по групи. Така ще мога да се фокусирам върху дългосрочното изграждане на състезатели, без да пренебрегвам любителите. За вбъдеще ми се иска пълна зала с шампиони, международни участия и титли. Защо не и един по-голям екип от специалисти, с които заедно да постигаме поставените цели.

– Какво би казал на децата, за които спортът е здраве, а не табу?

– На всички деца искам да кажа да прекарват повече време в спортните зали и да спортуват. Спортът е инвестиция в здраве и остава за цял живот. Освен това спортът и усилията в залата ще им дадат отговори на много от предстоящите им житейски въпроси.

– Какво пожелаваш на твоите възпитаници?

– Пожелавам на всички да бъдат по-упорити и да не се отказват. Пожелавам им да няма „Немога“.