Най-голяма вина носят политическите партии, техните лидери и депутатите
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Моля се скоро да няма поредни предсрочни избори. Я гласуват 1 милион души, я не. Защото доверието в изборите рухна.
През изминалата седмица в обществото избухна остър политически спор наречен за удобство от медиите „скандалът с липсващите бюлетини“, но проблемът е далеч по-голям и много по-опасно. За яснота ще цитирам председателката на НС Наталия Киселова: „Ситуацията е без аналог и е изключително опасна. На прага сме на огромна институционална нестабилност, която поставя под въпрос устоите на държавността.“
Ето защо ще пренебрегна изцяло проблема със самите изчезнали бюлетини и конспиративните теории кой точно има интерес от създалата се ситуация, още повече, че изглежда никой не печели от цялата каша.
Сега всички се питат: „Кой е виновен и кой ще си понесе отговорността“?
В дългосрочен план лично аз бих държал отговорни политическите партии, техните лидери и конкретно народните представители за сринатия авторитет на институциите, от чиято качествена работа зависи животът на всеки от нас.
Повечето регулатори например са с отдавна изтекли мандати и се държат като войник пред уволнение – не им пука от нищо и са с нулева мотивация за инициативи и творческа активност. А единствената мисъл на тези, под контрола на временните ресорни министър, е как да оцелеят, кога ще ги уволнят и в какво ще ги обвинят.
Така малко по малко след безкрайните избори след избори доверието в управленските структури вървеше към дъното, но политическият егоизъм, партизанщина и безмерната жажда за власт и известност ги теглеше все по-надолу.
Ще попитате защо точно те и къде е вината им?
А къде другаде да търся виновни провала на толкова много парламенти само, защото тези нежни и нараними души не могат да се понасят, уволняват се, арестуват се, псуват се и не могат да се гледат, камо ли да съставят правителство. Късметлии сте, че не присъствате на заседанията на живо. Ще се ужасите от гаменския език, вулгарните обиди и тежките закани в залата. Тъкмо те насадиха това безвремие и пълното безразличие на самите институции към проблемите на хората.
И ето, че доживяхме ново падение – скандалът с липсващите бюлетини, който неизбежно прерасна в дебат за състоянието на нашия изборен процес и подкопаване на устоите (доколкото ги има) на държавността и демокрацията.
А е така, защото тотално е сринато доверието в най-демократичното и неотменимо право на всеки гражданин – да определя с гласа си бъдещето на страната ни. И още – защото беше посегнато на доверието на най-авторитетния ни и независим пазител на Конституцията – Конституционния съд и на структурата, която отговаря за справедливото зачитане на нашия глас. Но това не стана случайно и от само себе си. Кутията на Пандора беше отворена именно от депутатите и политическите партии далеч преди изборите – когато се насади истерията около купуването на гласове и на практика изборите предварително бяха обявени за нечестни и компрометирани. Само си спомнете с какви страховити твърдения и прогнози за купен вот и заливаха партийните лидери от медиите. Да, купен вот има, обаче истинският проблем се оказа другаде.
Но вместо да постъпят поне веднъж разумно, нашите народни избраници, заляха КС с жалби за касиране на вота, пак „подгряти“ от създалата се истерия, за която споменах и се стигна до безпрецедентното броене на резултатите от над 2200 секции и откритите нарушения, които между нас казано винаги ги е имало. Венецът на всичко беше извънредното заседание на парламента от миналия вторник, където депутатите продължиха да копаят, нанасяйки удар след удар по и без това ниския рейтинг на изборната администрация.
И го направиха със самочувствието на истина от последна инстанция, гузно премълчавайки собствената си огромна вина, когато им се напомни, че никоя от тези нарушения и престъпления нямаше да се случи, ако техните собствени представители в процеса си бяха свършили работата контролирайки процеса, вместо да влизат в местни сглобки. Защото всички над 85000 заети с изборите, от секционните до централната избирателна комисия се определят именно от партиите. Защото зад всеки чувал с липсващи бюлетини, зад всеки съзнателно сгрешен протокол и изкривени данни стоят именно те – взаимноконтролиращи се партийни представители.
Почти не остана авторитетен експерт или преподавател по конституционно право, който да не отбеляза, че е недопустимо при висящо дело да се изземват функциите на КС, да се атакува този най-висш орган и самият парламент да се превръща в нещо като конвент, викайки вещите лица на разпит като в някое РПУ.
Да, същите гамени, което се псуват, заканват се един на друг, късат кабели, провокират и говорят откровени лъжи и нелепици (Костадинов поиска разпускане на КС) се карат като на ученици на професори по право, математици и бивши председатели на ЦИК, внушавайки по този начин, че всеки гражданин би могъл да каже „майната и на ЦИК, и на КС, на катаджията, или прокуратурата аз ще правя каквото си искам, след като тези „горе“ го правят.“ От кого да вземат пример, като сме ги нарекли „цвета на нацията“?
Въпреки всичко, оставам оптимист. Защото е казано: „Надеждата умира последна“.