„Пиратките – удоволствие с кръв и болка“, тази мисъл ме споходи, след като една от водещите новини на националните телевизии преди дни беше статистиката за пострадалите по време на новогодишната нощ в София.
„За поредна година – пострадали от фойерверки и самоделни пиратки посрещнаха празниците в болницата. Сред ранените има и деца. Двама от най-тежко пострадалите се лекуват в столичната болница ИСУЛ.
Оттам са преминали 10 пациенти, които са имали травма заради пиротехника. Част от тях са с особено тежки травми. Трима са приети в болница заради риск да изгубят зрението си. Сред тях има и дете“, стана ясно от репортаж на БТВ.
„Останах жив, докторите тук ме спасиха. Едното око го спасиха, другото не можаха – заради по-сериозната травма, заради моята глупост, това е. Предлагам на всички никой да не се занимава с такова нещо. За част от секундата животът ти отива на кино“, предупреждава Георги, един от пострадалите в същия репортаж.
Удоволствието от празничните фойерверки и пиратки край Копривищица е коствало живота на 1038 птици – планински чинки, от които 1007 са мъртви, а 31 ранени, съобщават от „Зелени Балкани“. Картината с мъртвите птици не оставя равнодушен никой, който има поне малко разум.
Но на всички нас е известно, че в новогодишната нощ пиратки, бомбички и фойерверки е имало навсякъде, в т.ч. и на територията на община Севлиево. Проверка на вестник „Росица“ установи, че няма пострадали хора, но от читатели на вестника и коментари в социалната мрежа разбираме, че е имало много наплашени домашни любимци, чийто стопани дни наред са ги търсели.
Каква беше ситуацията в Общинския приют за безстопанствени животни в Севлиево?
„Приютът е отдалечен от града и животните бяха спокойни. Но имах проблеми с домашните ми любимци. Отглеждам 3 кучета и 4 котки. Кучетата бяха неспокойни, но котките се разбягаха и се наложи няколко дена да ги търся“, заяви управителят Росен Христов.
Той съобщи, че дълго време е бил в чужбина – в Англия и Дания. В тези страни такива гърмежи са били просто недопустими. Заря и фойерверки е можело да се правят само в центъра на града. На други места е било забранено със закон. Опити за ограничаване пагубното въздействие на празничните илюминации върху хора и животни има вече и у нас. Но доказателствата, че в България законите и правилата не винаги са задължителна сила за изпълнение, са много. Затова съм убедена, че дори и да има такъв закон, ще се намери вратичка, която да се заобиколи, за да не се изпълни.
Случаите, за които стана дума по-горе, не са прецедент. Празници, завършили с кръв и болка, осакатени животни и хора от подобни светещи удоволствия, е имало и назад в годините. Въпросът е защо не си учим уроците от нещастието на другите, а чакаме лично да го изпитаме.?