МИЛКА ДЕШЕВА
На 16 ноември изцяло обновеният площад „29 март“ посрещна сборяни, дошли да се позабавляват, да хапнат кебапчета и понички, да се видят с приятели и да спазят традицията на старите Архангеловски събори. Те с гордост разглеждаха новата украса и се наслаждаваха на модернизираната визия на площада, като се спираха ту пред едното пано „Аз обичам Крушево“, украсено с много балони, ту пред другото – със снимки на забележителните места от селото. А на източната стена на сградата на кметството, снимано с дрон 6-метрово пано – панорама на селото, впечатляваше със своята внушителност. В подготовката на събора се включиха и много млади хора, на които казваме браво – Ангелина Христова, Шермин Адил, Александрина Ивелинова, Калоян Хаджистойчев, Силвия Кънева, Севинч Азис, Азра Осмян.
Празникът беше открит с кратко слово от г-жа Ирина Савова, която представи гостите: евродепутатът Илхан Кючюк, зам.-кметът на община Севлиево Ердоан Узунов, общинският съветник Мехмед Мехмедов, бившият депутат Юсеин Вейселов, общинският съветник и председател на „Гражданско сдружение за Севлиево“ Светла Георгиева, както и кметове от селата Ряховците, Петко Славейков и Малиново. С поздравления към присъстващите се обърнаха кметът на селото Айхан Ибрям, Илхан Кючюк и Ердоан Узунов, които подчертаха, че тези събори са част от съхраняване на българските традиции и са още по-привлекателни, когато се добавят и съвременни елементи.
За доброто настроение допринесоха самодейци от читалище „Трезвеност“ от гр. Сухиндол и фолклорен ансамбъл при НЧ „Развитие – 1870“, с ръководители Весела и Йордан Йорданови. А някои вече си хапваха от топлия и вкусен курбан, дарен от Илхан Кючюк, други си тропваха хорце, за да се стоплят, трети се тълпяха пред изложбата и с любопитство разглеждаха снимки на различните поколения от началото на миналия век до днес. Въпреки хладното време крушевци бяха доволни и благодарни на кметството и читалището за този вълнуващ празник, както и на спонсорите – Илхан Кючюк, Осман Азис и Айхан Азис, Христо Пенков и Община Севлиево. А вечерта празника продължи в ресторант „Ловен дом“ с много забавления и изненади.
В навечерието на Въведение Богородично – Ден на християнското семейство, в пенсионерския клуб беше представен малък театрален етюд – „Българската седянка някога“. Семейството! То е нещо свято и съкровено и някога е формирало моралния си облик, ръководейки се от десетте божи заповеди. Според тях не трябвало да се краде, да се лъже, да се убива, да не се пожелава дома на ближния, нито жена му, нито нивата или добитъка му. Да се почитат майката и бащата, а събота да бъде ден за почивка. Ето какво разказва крушевката Мария Събева за една тлака, станала у тях в средата на миналия век. „Поканих момите и ергените от махалата да трошат царевица на хамбара. По едно време едно от момичетата – Иванка Гатева, се развика, разпищя се, разплака се, че папурено зърно й влязло в ухото. Мъжът ми Съби я поведе из тъмнината да търсят помощ от фелдшера. След известно време се върнаха, момичето се беше успокоило, след като фелдшерът извадил зърното. Към 23:00 ч. ги поканих в ашевото и ги почерпих с варена царевица, грозде и ябълки. Отпуснаха се младите, момците си взеха по една мома и закачулени с палтата, прави до стените и по ъглите, си джумоляха сладки думи и се любеха. Към полунощ момците шумно се разотидоха, а момите налягаха на земята върху постланите рогозка и козяк. Към 5 часа сутринта наскачаха и си отидоха всяка у тях“.
И ето, че днешните моми току наизвадиха плетки. Дениз Сиракова плетеше стъпка за пред легло, Фария Юсуф – шал, с плетка беше и Пенка Рашева, а Цонка Цонева наплиташе на една кука торбичка. Тодорка Иванова предеше като умело точеше тънка и гладка жица. По едно време нещо отвън изхлопа. Момите, както пееха „Снощи седенки кладохме“, млъкнаха. В този момент някой влезе и метна върху главата на Кунка (Тодорка Иванов) ямурлук и я задърпа към вратата. Разбра се, че тяхната дружка беше открадната и то не от кого да е, а от най-личния ерген на селото – Тодор (Ирина Савова). Нямаше от какво да е недоволна Кунка, която тайно си го харесваше не само защото беше хубавец със засукан мустак и рус перчем, а защото беше от семейство добро и почтено, семейство от сой. После момите се успокоиха, продължиха си женската работа и се почерпиха богато с питка, кекс, различни сладки, пуканки. Жените, които много се забавляваха, влизайки в ролята на моми, пожелаха и за в бъдеще да има такива мини театрални етюди.
Седенките, като място за опознаване, някога, отдавна, са нещо отминало. Но пък са част от българските традиции, чиито послания формират българската идентичност.