ПРОФ.Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Мечти и спомени ни събраха с художничката Цецилия Ангелова в пенсионерски клуб „Юг“ в Севлиево в Деня на християнското семейство.
С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните току що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се е смирила като никой друг път, за да стори път на новия живот.
Всяко пробуждане на този нов живот ни кара да стоим изправени и дори в някакъв просънен екстаз да сме в готовност да му се притечем на помощ, да го усетим и да го оставим да бъде част от нас самите.
Безсънните нощи ще се трупат в своя безспир, сънливата ни разрошена външност ще издава непрестанната умора, която не ни кара да бъдем лениво изморени. Всичко това ще остави картини, заемащи особено място в настървеното от очакване съзнание, и ще ги прибира в своята кутия на новото рождение.
Никой не може да предскаже идващите тъмни облаци, градоносните урагани, придошлите като пролетен ветрец пясъчни бури, стихиите от щастие и мимолетно споходилата ни радост. Всичко ще се трупа ден подир ден, ще се събужда новото очакване на идващото утро и отново ще заспива в ненадейната тъмнина.
За да се превърне в част от смисленото преживяване на живота ни, който се е родил в своята човешка необходимост да съществуваме и занапред.
Сега ръцете ни вече не са толкова гладки както преди, очите ни не са толкова безметежно реещи се, като в едно минало очакване, сърцето ни преглъща поредната отвара на отминалия ден и ние сме някак безчувствено щастливи, защото сме имали необикновената възможност да посрещаме и изпращаме деня, да отмерваме умиращите ни неведнъж души от поредното наскърбително препятствие и все пак – да продължим да вървим към следващото ни неизвестно очакване. Какво вълшебство е това съзерцание в пространството и времето, което ни е донесло толкова добри мечти.
Благодаря на председателката на клуба Маргарита Стефанова, която споделя в социалната мрежа след срещата: „Един споделен празник с един професор и една даровита художничка. Много приятели, много мъдрости, много красота. Благодарим на професор Венелин Терзиев за споделените лични моменти от живота си, за спомените от родното Севлиево, както и за цветното настроение, което струи от творбите и думите на Цецилия Ангелова. Трябва да ценим и уважаваме местните успели и даровити хора. С тях Севлиево ще има просперитет…“
Ще продължим да търсим своите мечти, за да ги събираме в нови и нови спомени, които да намерят място в оставащата мъдрост на новия живот.
Зареждане ...
