Ивета Миленова
Исторически музей – Севлиево
150-годишнината от рождението на Мара Белчева е повод на страниците на в. „Росица“, с любезното съдействие на Историческия музей – Севлиево, да отделим място за публикуването на материал за известната българска поетеса – наша съгражданка.
Мара Белчева е идеал за жена на цяло едно поколение, жена надарена с невероятна физическа красота, израсла и възпитана в изключително семейство на истински будители и възрожденци. Търсила през целия си живот личното усъвършенстване, и като образование, и като изграждане на благородни общочовешки качества. Тя живее през едни много бурни години. Романтичните години на младата следосвобожденска България, Съединението, Сръбско-българската война, Балканските войни, Първата световна война. Познава се и контактува с най-популярните хора в България по това време в държавния и политическия елит – княз Фердинанд, престолонаследникът Борис III, принц Кирил, министър-председателят Стефан Стамболов, ген. Рачо Петров, с най-талантливите творци, интелектуалци и мислители в страната по това време – Пенчо Славейков, Дора Габе, проф. Боян Пенев, Пейо Яворов, Алеко Константинов, П. Тодоров, учителят Петър Дънов. Няма как една красива, образована, интелигентна и будна личност да няма вълнуваща съдба в една такава епоха, обградена от тези хора. И нека знаем повече за тази личност.
Началото на поредицата, озаглавена „Родих се да живея в бури…“, която ще излиза на страниците на в. „Росица“ в четири последователни броя.
Фактът, че известната българска поетеса Мара Белчева произхожда от Севлиево, вероятно е известен на малцина. Севлиевската общественост я помни. Нейното име носи Домът на културата, внушителна сграда, построена през 80-те години на ХХ век в Градската градина. Домът на културата има голям салон и няколко камерни зали, зали за репетиции на школите по музика и изобразително изкуство, танцови ансамбли, обширни помещения за Градската библиотека и др. Домът приютява поети и други творци, представяния на книги, литературни четения. Годишнините от рождението на бележитата ни съгражданка се отбелязват с поклонение пред паметната плоча, поставена вблизост до мястото, където е бил родният й дом. В Дома на културата се провежда заключителният етап на Националния конкурс за поезия на името на Мара Белчева.
Родена е на 8 септември 1868 г. в едно от видните севлиевски семейства. Дядо й Хаджи Ангел Иванов е един от будните умове на своето време. Хаджи Ангел е роден в Асеновградско около 1809 г. Много млад се преселил в Севлиево, задомил се тук и останал в паметта на севлиевци като голям патриот, общественик и народен будител. Той проявявал интерес и заниманията му били свързани с църковната музика. В средата на ХІХ век Хаджи Ангел издал в Цариград шест отделни тома псалтикии с църковни песнопения. Голяма част от нотираните с гръцки църковни ноти творби, са негови оригинални произведения. Стремежът на Хаджи Ангел Иванов бил да спомогне за развитието на музикалната култура на българите. За съжаление неговото голямо родолюбиво дело е оценено от изследователите едва десетилетия след неговата смърт през 1880 г.
Мара Белчева запазва за дядо си Хаджи Ангел ярък спомен, който споделя през 1935 г. по молба на проф. Харалан Вълчанов в разказ, включен в съставения от него сборник за Севлиево. „Като дете, аз не подозирах нишката, която ме свързва с оня старец, хе, седнал на стол пред вратата на своята ниска синя къщица и гледа през дима на цигарата си нашата игра по двора“, пише тя. Тя описва интересната биография на дядо си, неговите творчески търсения и стремеж към извисяване, по което тя прилича и се чувства близка с него.
В стремежа си да издаде повече от творбите си и да ги разпространи из повече български църкви, дядо Хаджи Ангел пътувал често до Цариград за отпечатването им и далече из страната, за да ги достави в множество български църкви. „Казвали са ми – пише още Мара Белчева – че той навсякъде е оставял най-добър спомен, поради своята честност и благородна душа“.
Близки до нейния светоглед са и неговите мисли, записани в предисловията на творбите му: „Животът е тъй кратък, ние трябва преди всичко да гледаме да оставим добро име след смъртта си“, а също „Музиката от най-старо време се почиташе за най-върховно изкуство. Аристотел и Платон казват, че музиката привлича внимание, наслаждава сърцето, подбужда чувства, обръща мисли, разпалва желанието към учение“. Заради честите му отсъствия от дома, а и както споделя поетесата „Понеже от книги и тогава у нас никой не е харосвал, за неговото семейство е почнал да се грижи синът му, моят баща още от 15-годишна възраст. И тъй минават годините.“.
Съпругата на Хаджи Ангел и баба на Мара Белчева е от богатото и уважавано севлиевско семейство Радкови. Родоначалникът дядо Радко Минюв Иванчов, прадядо на поетесата, е сред най-богатите и родолюбиви българи от началото и първата четвърт на 19 век. В запазената във фонда на Историческия музей – Севлиево инвентарно-описна книга Парусия на църквата „Св. Пророк Илия“, нейните братя Иванчо, Миню и Хаджи Сава са сред първенците на града, църковни епитропи, членове на Севлиевската българска община, дарители. През 1855 г. Иванчо и Хаджи Сава били зверски убити от наемници арнаути по заповед на севлиевския мюдюрин. Една от сестрите им станала монахиня и под името Калестина служила в Батошевския женски манастир „Рождество на Пресвета Богородица“. По примера на братята си тя оставила значителни суми от полагащото й се бащино наследство като дарение за обща полза, а завещанието й се пази във фонда на Музея. Баба й Мария починала в дома си в Севлиево през 1872 г. За малката внучка това било впечатляващо събитие: „Смъртта на баба Мария беше моят пръв спомен от моята четвърта пролет. Тогава още ме е било страх да влизам в дядовите стаи, но знам, от по-сетне, че миришеха на увехнали цветя. И дядо не смееше вече да ги напусне…“.
По време на зверското потушаване на Априлското въстание, в Севлиевския край настъпило голямо сътресение в семейството: „…скръбта срази дядо, когато и тримата му сина Иванчо, Сава и Тодор, затварят ги като „баш комити“… Баща ми с голям откуп освободи себе си и другите си двама братя“. Чичо й Сава Хаджиангелов е секретар на Севлиевския революционен комитет. Загинал по време на Освобождението на града, посечен и изгорен от оттеглящите се башибозуци, „защото посмял да се защитава и стреля срещу тях. Тая жестока негова съдба беше най-голямата скръб за дяда“. Баща й Иванчо Хаджиангелов е сред най-авторитетните българи в града, член е на смесения казалийски съвет, а непосредствено след освобождението е избран за председател на околийския съвет. Със съпругата си, търновката Параскева Хаджиставрева имали дъщеря си Мария и трима синове, единият от които Ангел Ангелов станал генерал. Техният дом бил сред най-добре уредените и представителни в града.
При придвижването на руските войски след падането на Плевен през декември 1877 г., в града били разквартирувани различни формирования, в това число императорската гвардия и гренадирският корпус. В Севлиево за кратко отседнал и главнокомандващият Южната армия, Великият княз Николай Николаевич. По време на своя тридневен престой той бил настанен в дома на Иванчо Хаджиангелов.
Малката Мария (или Молка, както и казвали галено) прекарала детството и ранната си младост в родния си град. Учила в Хаджистояновото училище в Севлиево, а сетне завършила пети клас в гимназия в Търново, откъдето е родом нейната майка Параскева Хаджиставрева. Един севлиевски краевед пише, че по това време порасналата Молка се запознала с младия Христо Белчев, по това време чиновник в Севлиевското окръжие, който казал на баща й, че иска да се ожени за нея, стига тя да получи по-високо образование. Това твърдение звучи по-скоро смехотворно, но е факт, че през 1881 г. Мара заминава за Виена, където завършва частен Висш девически институт.
Продължава в следващия брой