ПРОФ. Д.Н. Венелин ТЕРЗИЕВ
Протичащите социални процеси в съвременните общества представляват особен интерес, най-малкото защото пряко или косвено касаят голяма част от населението на планетата. Подобни процеси, съпроводени с глобални социални трансформации, са настъпвали в различни исторически периоди от съществуването на човечеството. Те имат своеобразна цикличност, но и висока специфичност. Изследването им, както и поведението на формирането на новите социални лидери, е от съществено значение за стратегическото управление на тези процеси.
Социалните системи имат свои собствени характеристики и не могат да съществуват сами по себе си. Независимо че в научната и в популярната литература се срещат различни дефиниции, и различни тълкувания, те са тези, които формират социалните нагласи на индивидите (хората) в средата. Държавите могат да се разглеждат като социални системи, дори светът може да се разглежда като една социална система.
Социалните системи функционират при организация на определени правила. Тези правила са създадени да задоволят определени потребности на индивидите, които участват в дадена социална система. Развитието на социалните системи води до изкривяване на набора от съществуващи правила, които стават неприемливи за индивидите. Това е една от предпоставките за осъществяване на промяна в социалните системи или тяхното разрушаване. Периодът на трансформация на една социална система в друга обикновено е съпроводен с катаклизми, които преживяват обществата.
Историците говорят за цикличност при промяна на социалните системи, което има само известна точност в такава логика. Трябва обаче да се подчертае, че промените, които настъпват в социалните системи за предизвикани от определени обстоятелства и фактори, които оказват въздействие на самата система.
Турбулентността, която предхожда определени трансформации в социалната система, е сигнал, че периодът на промяната на системата е в близък времеви диапазон. Сигналите за променящите се социални системи са голям набор от събития и действия, които се случват с определена последователност. Такива определено могат да бъдат зачестилите регионални военни конфликти, напрежения в определени общности, които създават дискомфорт в съвместното съществуване на определена група от хора, и редица други прояви.
Съществен проблем е разминаването в действията между тези, които управляват социалните системи, и тези, които участват в социалните системи. Когато очакванията на едните и на другите са в различни посоки, то разривът в тази социална система е напълно предвидим, и очаквано възможен.
Всички елементи на състояние на напрегнатост на съществуващите социални системи са налице. Вътрешната и външната среда функционират при поредица от процеси на дефектиране. Това, освен че създава усещане за провал на съществуването им, предвещава и множества от предстоящи трансформации. Правилата, създадени за да функционират нормално тези социални системи, са изчерпали своята същност и трябва да бъдат заменени с други правила, които да удовлетворяват съществуването на новите социални системи.
Дори елементарен обзор на поведението на лидерите на съществуващите социални общества говори категорично, че предстои драматична промяна, при която всички участници ще бъдат подложени на определени натоварвания, дори и напрежения при този период на активни трансформации.
Промените, които ще трябва да приемат индивидите, участващи в тези нови обществени социални системи, могат да се окажат непосилни за част от тях, за други да са неприемливи, а за трети да бъдат обективна невъзможност да оцелеят физически при тази трансформация.
Очевидно е, че се търсят подходи и модели за създаването на нови социални системи, които ще обуславят в себе си нови правила на взаимодействие в тях, което от своя страна ще доведе и до формирането на нови като тип обществени отношения. Безспорно в тези трансформации ключова роля ще играят формираните нови социални лидери.
Този процес на активно и преимуществено влияние на социалните лидери е познато в исторически план. Доминиращото влияние на силните социални лидери се проявява и след края на двете световни войни. Решенията им засягат както големите, така и малките социални системи. Правилата на функциониране на трансформираните социални системи се задават и частично се формират от новите социални лидери към историческия момент.
Неизбежността на протичането на подобен процес е почти невъзможно да бъде предвиден с абсолютна точност, но като се има предвид, че подобни процеси отнемат приблизително няколкогодишен период, то може да се каже, че вече се намираме в етап от периода на активни социални трансформации.
Липсата на изследвания в тази посока и възможността на планиране и прогнозиране на тези процеси е озадачаваща. Дори да приемем, че част от тях се намират под прикритието на защита на националната сигурност, то задълбочаването на изследванията в тази посока е задължително да се случат достатъчно бързо и при възможност с участието на изследователи с висока експертиза в различни области.
Социалните неравенства в обществата продължават да се задълбочават и да създават предпоставки за промени в съществуващите социални системи. Процесите, които остават непроменени към задълбочаване на несъответствията са силно притеснителни, както за всички участници в тях. Независимо от подобряване на икономическите показатели на съответните общества, възможностите на развитие, както и наблюдаване на положителните тенденции на пазара на труда, то социалните проблеми са толкова силни и трудно преодолими. Механичното им преодоляване не е възможно, дори и при създаването на добри възможности на средата. Това поставя съществени въпроси около тяхната същност на възникването им и невъзможността за успешното им регулиране.
Например в България към края на второто тримесечие на 2024 г. равнището на безработица е 4,3% от икономическо активното население на страната на възраст между 15 и 64 годишна възраст на база националното преброяване през 2021 година. Това са относително ниски нива, съобразно световните тенденции. Това обстоятелство следва да дава позитивна информация за преодоляване на съществуващите социални неравенства. Независимо от тези положителни нива социалните неравенства в българското общество съществуват и се задълбочават през последните години. Българската национална служба по заетостта е дефинирала няколко групи от лица, които проследявайки тяхната средномесечна динамика може да се установи, че има трайна тенденция да остават в неравнопоставено положение на пазара на труда, и като цяло в обществото. Това са лицата с основно и по-ниско образование, продължително безработните лица, които са останали без работа повече от 12 месеца, лицата, които нямат придобита професионална квалификация, хората с определена намалена работоспособност и тези, които са под 29 годишна възраст.
България провежда активна насърчителна политика, като подпомага работодателите да наемат лица от тези уязвими групи. В тази връзка ежегодно се приема от правителството и Национален план за действие в сферата на заетостта. Част от тези мерки са дефинирани в специалния закон за насърчаване на заетостта.
Независимо от институционалната подкрепа, предприетите действия и създадените условия социалните неравенства остават трайна тенденция, която не успява да бъде преодоляна.
Съществуващата социална система не успява да отговори на изискванията на всички участници в нея от една страна, а от друга да въздейства или подпомогне на ония, които имат трайни проблеми за включването в тази система. Част от учените и изследователите смятат, че във всяко общество има някакъв минимум от хора, които не успяват да се включат в социалната система и остават изключени от нея. Това се наблюдава в почти всички социални системи и се регистрира в продължителен период от време и може да се приеме като относително вярно твърдение. Независимо от това състояние наличието на такива групи от хора, които постоянно изпитват проблеми за тяхното социално включване е проблем и за самата социална система и за нейното функциониране.
Наборът от въздействия е добре познат и се използва в различните държави с различна успеваемост. Част от мерките, които се прилагат се наричат комплекс от активни политики на пазара на труда. Те обикновено са съчетани и с така наречените пасивни политики на пазара на труда. Пасивните политики са свързани с финансовото подпомагане чрез парични обезщетения на определени групи от лица по определени критерии. Двете групи политики при различни социални ситуации се усилват, за да потушат определени социални напрежения, които са предизвикани от социалните неравенства.
Това в определена степен показва дефектите на съществуващите социални системи и поставянето им кризисни състояния. Определянето на тези дефекти не винаги е лесна задача и това води до определена цикличност и повтаряемост на възникващите критични ситуации.
Безспорно социалните системи изпитват затруднения за преодоляване на поредицата от критични ситуации и от там всички участници в социалните системи в една или друга степен са поставени на определени негативни въздействия.