Един от експертите, с непримиримо отношение към вандалските прояви в община Севлиево и най-вече към техните автори е инж.Димитър Ножаров, служител по сигурност на информацията и ОМП в Общината. Поканихме го за коментар на поредните вандалски прояви в парк “Черничките” и безрезултатната борба на институциите до момента с тях.
-Защо оставаме с впечатлението, че вандалите печелят войната с институциите, г-н Ножаров?
-Сложен въпрос. Една от идеите за борба с тях бяха камерите и видеонаблюдението. Във всяко едно отношение те имат положителен ефект. Но се оказа, че от тези, които извършват тези деяния, дори и да искаме да им наложим санкция, няма какво да вземем…Ще дам пример с един фрапиращ случай в село Кормянско. Разбеснял се местен пройдоха /не се извинявам за израза/, изведнъж решава, че камерите му пречат и жестоко ги счупва. Деянието се установи. Веднага реагираха кметът на селото и полицията. Но в крайна сметка стана ясно, че няма механизъм, по който Общината да си възстанови направените разходи по отстраняване. Това е един от проблемите.
-Защо?
-До голяма степен тези, които извършват тези деяния са малолетни. За да бъдат санкционирани, трябва да заведеш един сложен процес в Детска педагогическа стая, да стигнеш до родителите, да ги убедиш, че трябва да платят. Имали сме успехи в това отношение – да внасят такса за повредено общинско имущество, но това са редки случаи. Тук и отношението на хората, които са свидетели на такива има значение. Не може да разчитаме само на камерите и постфактум да тръгваме да проверяваме какво се е случило и хората, които са го направили… Има телефон 112, има нужда от будно гражданско общество, което независимо кога става нарушението, да подава сигнали.
-Но има и граждани, които подават сигнали за нередности, но веднага поставят условието: ”Моля да не пишете името ми, защото нали знаете какво може да се случи!?”. Скоро зададох въпроса: “Какво може да Ви се случи?” на читател на вестника, който беше дошъл с такъв сигнал в редакцията, а той отговори:”Да ми потрошат колата, или да направят нещо лошо на мен или на семейството ми!?”. Други казват, че са сигнализирали институции, но последствия не е имало. Тогава?
-Не може да разчитаме само на камерите и да ръчкаме хората да имат гражданско съзнание – това не е достатъчно. Трябва от най-ранна възраст да се вменява на децата, че това не трябва да се прави. Трябва да се обърне внимание и на домашното възпитание, защото част от новото поколение израства без всякакви ценности. Как да му обясниш, че това не е правилно като го виждаш, че той яде или пие нещо, хваща опаковката и я хвърля, където му падне. Той не знае, че съществуват кошчета за отпадъци. Не си дава сметка, че създава работа на някой, който трябва да го вземе и да го сложи в кошчето, на затова трябва да му се плати. Този човек няма никакво притеснение, че може да отиде и да ритне нещо и да го счупи.
-Но за такива прояви нормативните документи и закони предвиждат санкции. Под всички публикации за нарушители на обществения ред читателите питат: “А защо няма глоби?” И напомнят поговорката, че “На българина, когато му бръкнеш в джоба, тогава се поправя!“ Защо не се използва тази част от нормативните документи?
-За тази цел трябва да имаме един орган, като дублираща общинска полиция, която да се занимава с такъв род нарушения на обществения ред и опазване на общинското имущество. Давам пример. Вчера отивам в парк ”Черничките” и виждам повредени чисто новите кошове, които трябва да се отварят със специално направен ключ, за да се изсипе отпадъка. Но тези съдове били направени от хромникел и били много добри, за да си направиш казан за варене на буркани или нещо друго. Видях, че е имало опит тези хромникелови кошове да бъдат извадени. Но те са поставени много здраво и злосторниците само са ги посукали. Какъв човек трябва да си, за да отидеш и да разбиеш този съд, за да му вземеш хроминикеловия кош!?
-Защо не се налагат санкции?
-Защото липсва този апарат, който да следи и да налага актове. Липсва не само за нарушаването на обществения ред, но и за неправилното паркиране. Но тези неща се смятат от полицията за маловажни. Единственият инструмент, който има Общината е Общинският инспекторат. Той също има малко хора, които се занимават с други проблеми.
-До колко влияе за това да не се налагат санкции и фактът, че нарушителят ми е съсед, братовчед или приятел…?В малкия град взаимозависимостите са често явление.
-Страшно много влияе. Не напразно се правят ротации – може би това се случва и в Габрово, и Трявна, но само когато екип на Дряново е в Севлиево застава, спира и абсолютно безкомпромисно, без да има лични угризения на съвестта, прави актове…Такъв е манталитета на българите. Ние влагаме огромни усилия, а целта не оправдава средствата. Не оправдавам такива действия, защото се предават на младото поколение и те си знаят, че каквото и да направят, като си местен човек, местната полиция и местният инспекторат нищо не могат да ти направят. И се създава чувство за безнаказаност.
-Ако разписаните нормативни актове, за налагане на санкции, които трябва да дисциплинират и респектират нарушителите, не са достатъчни, не е ли възможно да се допълнят, за да има резултат от тях? Или трябва да се примирим, че няма оправия с вандалите и да ги оставим спокойно да си правят каквото си искат?
-Борбата с вандалите задължително ще продължи! Трябва да минем в контранастъпление, да използвам военния термин.
-Какво означава контранастъпление в този случай?
-Означава комплекс от активни мероприятия от страна на институциите, увеличаване на видеонаблюдението, защото е безспорен ефектът с него, дори има и психологически ефект. И ща Ви дам пример с “Празника на тиквата”. До преди две години украсата с тикви беше буквално ограбена от посетителите. Миналата година наехме охранителна фирма и ефектът беше сравнително добър. А тази година, поставяйки табели с надпис, че украсата е под видеонаблюдение и тиквите са за украса, не за употреба, те бяха запазени. Така че тези табели в оранжево, заедно с тиквите изиграха своята роля.
Накратко мерките трябва да включват увеличаване на видеонаблюдението, безкомпромисно налагане на глоби и увеличаване на тяхната събираемост. Но затова трябва да се намали бюрокрацията по изпълнението им, а не да следват безкрайни процедури, които ги обезсмислят.