НАДЕЖДА БОТЕВА, Исторически музей Севлиево
„… От запазената в малкия селски музей, част от един тефтер, в който са били водени сметките за построяването на големия каменен храм, се установява напълно достоверно, че храмът „Св. Димитър“ е изграден през 1864 година. От разчитането на запазените листове се установява, че на същото това място, където е сегашното място на храма, и преди това е имало дървен храм посветен на „Св. Димитър“. Той бил изгорен от кърджалийте около 1795 г. Тук, при селския чорбаджия Георги Бакалина и църковен настоятел дядо Миньо поп Коев, при главен майстор Минчо Стоянов от с. Янковци, Габровско и по време на свещеник Кръстьо Иванов и с помощта на селяните: Боню Кунев, Минчо Стария, Минчо Малкия, Ат. Минчев, Тихо Радоев и други родолюбиви българи от околните махали Енев рът, Кастел и Шумата е изграден каменният храм. Съществува и списък на дарителите, между които се чете и името на тогавашния Руски Консул в Търново- Кожевников, който е посетил със съпругата си Батошево през същата 1864 година и подарил два златни наполеона за новостроящия се храм. В същия списък са отбелязани и имената на много други селяни и махленци от Габровско, Дряновско и Търновско.
Чорбаджи Георги Бакалина е бил грамотен и е държал кръчма в селото. На главният майстор Минчо Стоянов е плащано по 13 гроша и 20 пари надница, от които той е плащал на помощника си, който е от същото село Янковци. На майстори зидари е плащано по 7 гроша и 10 пари надница. Останалите работници са били от околните махали, доброволно, безплатно. Вратата била докарана от Троянско, каменните стълбове от Млечево, а бигорните камъни за свода от Ловчанско. Иконите били от старата дървена църква и били изработени от Дебърски майстори (гр. Дебър, дн. в Република Македония, на границата с Албания). Измазването на храма било направено от дебърчанина дядо Илия – баща на Нечо и Наум, иконографи от Дебърско. Църквата е била без купол.
Тази храм е запален на 6 май повреме на Априлското въстание и от него остават само каменните зидове.
След Освобождението по инициатива на Боню Кунев започва възобновяването на църквата. На Димитровден – 26 октомври (стар стил )1878 година, от Севлиево идва свещеник Марин Софрониев, който поставя на владишкия престол осветен „Антемис“ и се отпочва отново службата във възобновения храм“.
През 1964 година батошевци, в присъствието на много гости, честват стогодишнината от съществуването на църката „Св. Димитър“. Тържествената литургия била отслужена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския Митрополит Стефан.