МАЯ ГАНЕВА
Повече от три десетилетия Тодор Иванов от Шумата, по прякор Лъжицата, работи и съхранява за поколенията древен занаят. Работил е в строителството, но се разболява и решава да се захване с по-лек занаят. Така, от 1983 година, та до днес, той изработва дървени лъжици, вилици, бъркалки и щипки. Занаятът си наследява от своите дядо и баща. „Дядо ми, по майчина линия, навремето приижда от румънските влася, учи този занаят, а после става даскал в Старо Млечево. Като дете съм го гледал как работи и много ми харесваше това, което прави“, разказва бай Тодор.
Майсторът работи в малка и схлупена работилничка в двора на къщата си. Там са длетата му, шкурките, банцига. Питам го от всяко дърво лъжица става ли, а той се засмива и казва, че зависи какъв майстор ще го работи. „Само от чам и салкъм не става. Но липа, череша, слива и други по-меки дървета стават за работа“, издава от тайните на занаята си Тодор-Лъжицата. Казва още, че една лъжица, с размери 25-30 см, се прави за около 20 минути, а голямата отнема 2-3 дни. Най-малката издялана от него лъжичка, е 6-7 см, а най-голямата стига до 2 метра. Кой купува такива големи лъжици?, учудвам се, а той казва: „О, на много места съм продавал такива големи лъжици. Те сега са на мода. Търсят ги за украса на механи. В Ъглен наскоро продадох, без пазарлъци, на едно момче една такава лъжица за 60 лв.“.
Всички лъжици бай Тодор си ги шари сам – с пирограф, а на дръжката на всяка изписва – мама готви вкусно, жена ми готви вкусно, баба готви по-вкусно, тате носи, мама меси, сит на гладен не вярва. А най-голямата му радост са усмивките на хората, които ценят работата му.
„Навремето в селото майсторите бяха около 40, а сега съм само аз. Известен съм не само в Шумата, но и в цяла Българя. Скитам с лъжиците си навсякъде“, хвали се 75-годишният майстор. Идвал е със стоката си на пазара в Севлиево, но основно търгува със Смолян, с Пазарджик, със Стара Загора. „Има пазар за лъжиците. Не се оплаквам“, казва той.
Бай Тодор е талисманът на фолклорната група при местното читалище. „Където и да отиват да пеят, ме вземат с тях и винаги печелят медали. Аз съм им на късмет“, убеден е той. Възрастният мъж има 12 внучета, но засега нито едно от тях не проявява интерес към занаята му, затова се е захванал да предаде знанията и опита си на сина си. „Защото без корени няма бъдеще“, казва ни на изпроводяк Тодор Лъжицата.
Това е за мен едно далго госишен занаят браво балгарияа трябва да се гордее се съществува такива хора