Симеон Йонков
За съществуването на по-ранна църква в с. Търхово не е известно да има. Сведението че старото село се е намирало в м. „Селището“, а и следи, открити на същото място, включвайки спомените на старите хора, в същата местност „Селището“ се е намирало старото Ловнидол. Това свидетелства за взаимовръзката между двете села. Относно доганджийски ( соколарски ) регистър от 1564-1565 г., проф. Бистра Цветкова отбелязва, че регистраторът изрично е посочил, че от село Ломен дол се обособява друго село Търхова. Както отбелязахме по-рано, днешните села Търхово и Ловнидол, произлизат от една и съща местност, „Селището“. Там са открити следи от църква, която е разрушена, вследствие унищожаването на старото селище от времето на кърджалийството. Именно там може би се е намирала по-ранната църква на с. Търхово. Но дали от там взема името си на светеца Димитър, не може да го потвърдим със сигурност.
Въпреки това, търховската църква с име „Св. Великомъченик Димитрий“ е построена през 1860 г. със султански ферман, за чието местонахождение не се знае, а впоследствие и училищна сграда през 1861 г. Нейното съграждане съвпада с Църковната борба за българска Екзархия. Църквата е съградена с помощта на дарения от жителите на селото и околията. Доказателство за това е запазен документ, който се съхранява в Историческия архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Църквата е изградена като еднокорабна, каменна, като неин пръв свещеник е Ненко Стоев. Към нея е обособено килийно училище. Храма и училището се превръщат в център за срещи на възрожденски дейци, и като място за изучаване на четмо и писмо от жителите на селата Търхово, Ловнидол, Янтра и Козирог. Предстоятели за построяването на Църквата са: Колю Папанчев, Добри Сираков, Драган Чалъков, Първо Гергев, Цоню Гергев, Добри Райнов и др.
Църквата е осветена през 1865 г. от 8 души свещеници, от които като владишки наместник е бил свещ. Ненчо Нисторов от Севлиево. От 1865 г. до 1961 г. само Търновският Владика Антим е посещавал енорията в с.Търхово, като навярно това е по повод земетресението в Горна Оряховица от 1913 г. Първоначално в Църквата са служили свещеници от с. Гъбене и с. Враниловци. На 23 юни 1863 г. е ръкоположен и първият свещ. Ненко Стоев от с. Търхово. След него са служили свещ. Никола Ив. Папанчев от с. Търхово, свещ. Енчо Ангелов от с. Раданово, свещ. Димитър Поп Златев от с. Кръвеник, Севлиевско, свещ. Крум Ив. Тодоров. От 1 март 1938 г. е назначен Протойерей Андрей Нисторов – руснак, дошъл от Свищов. На 19 септ. 1940 г. е назначен за временен свещеник Харамби Балтов от с. Дебелцово, Севлиевско, който служи само една година, а след него – свещеникът от с. Ловнидол – Петко Кунчев. От 1948 г. 1961 г. енорията в с. Търхово завежда свещеник Петко Ст. Колев. През 1887 г. е построена и камбанария в близост до самата сграда.
След смъртта на Ненко Стоев през 1894 г., за свещеник бил ръкоположен Никола Ив. Папанчев до неговото пенсиониране през 1928 г. През 1933 г., при изпълнението на литургиите като пенсионер, свещеник Никола Ив. Папанчев, с помощ от църковните настоятели, извършва голям ремонт на църквата, която е повредена от споменатото земетресение. На 31 август 1944 г. се извършва втори ремонт на църквата. В помощ на църквата, на нейната дейност да подпомага бедните и организиране на благотворителността в селото, се създава Православно християнско братство „Св. Йоан Рилски“ при храма „Св. В. М. Димитрий“.
От 1976 г. църквата не се използва, тъй като започва да се руши. През 1981 г. е назначена комисия, която да огледа състоянието на църквата ( обявена за паметник на културата още през 1976 г. ) и се препоръчва да се изнесат всички вещи, включително и църковната утвар и да се приберат на съхранение в градския музей на Севлиево. 1985 г. е извършена научно-техническа документация за работен проект за ремонт на сградата, но поради незаинтересованост не се осигуряват средства и няма никакъв резултат. До този момент е извършен единствено ремонт на камбанарията и почистване около входа.
След промените църквата е изоставена на произвола на съдбата. Фактът, че е със статут на обект в списъка на недвижимите културни ценности не спомага за това да бъде възстановена. В подобно състояние се намират и други църкви и обекти в Община Севлиево, за което не се проявява заинтересованост от страна на властите, като една част от селата са с малко население, при което отговорното лице в селото не може да предприеме никакви действия по финансиране без подкрепата на институциите и най-вече кмета на общината. Призоваваме институциите ( Общината в лицето на кмета и общинските съветници и Министерството на културата ) да се заемат с темата с недвижимите културни ценности в Община Севлиево ( и по-специално църквите в малките населени места ) и да предложат решение и средства в бюджета в следващите години.
Зареждане ...
