Държавната психиатрична болница – Севлиево, освен лечебно заведение, в което се лекуват пациенти с психиатрични проблеми, ще бъде и място за обучение на млади лекари, медицински сестри и фелдшери. Това стана възможно, след като болницата беше одобрена и получи акредитация за тази дейност от Министерството на здравеопазването. Какви възможности за развитие на лечебното заведение дава този документ, коментира за в. ”Росица” д-р Донка Господинова, директор на ДПБ -Севлиево.
-Д-р Господинова, получихте решението на Министерството на здравеопазването за възможността Държавната психиатрична болница – Севлиево да обучава студенти, млади лекари и медицински сестри. Какво означава то за болницата?
-Това означава изключително висока оценка за професионализма, начина на работа и качеството на предлаганите услуги в ДПБ – Севлиево. Реален шанс и възможност болницата да започне да предлага специализация на лекари по специалността „Психиатрия“ и на медицински сестри и фелдшери по специалността „Психиатрични здравни грижи“.
-Какво е мястото на ДПБ – Севлиево сред сродните на нея лечебни заведения?
-Болницата е една от 12-те държавни психиатрични болници в страната. Това, което я отличава от другите е, че се намира в град Севлиево, където има МБАЛ – Севлиево. Това позволява пациентите с психични проблеми да бъдат обслужвани комплексно – от една страна да се лекува психичната болест, от друга – соматичната, ако има такава. Ние работим много добре с МБАЛ – Севлиево , МБАЛ- Габрово, ДКЦ – Севлиево.Благодаря на колегите за професионализма и съпричастността към психично болните!
От друга страна болницата е компактна, разполага с достатъчно площ, която позволява преструктурирането й в посока на изграждане на места за рехабилитация и структуриране ежедневието на пациентите ни: създаване на парк в болницата, с пейки и беседки, където те да се разхождат и социализират, зеленчукова и овощна градина – за адекватна и така необходима трудотерапия. Предстои изграждането на площадка с фитнес уреди на открито. С изключителната подкрепа на Бизнес сдружение „Севлиево 21 век” направихме оградено място, където извеждаме наши пациенти, които са на задължително или принудително лечение /повече от 3-6 месеца/ и по закон им е забранено да напускат отделенията. Тека те спокойно могат да излизат на разходка, да осъществяват свиждания с близките си, да контактуват по между си, без да има възможност да избягат. Благодаря за съпричастността и човечността на Сдружението!
И не на последно място – ДПБ в Севлиево разполага с екип от изключителни професионалисти: лекари, медицински сестри, санитари, клинични психолози, социални работници и други, отдадени изцяло на грижата за психично болните. Благодаря!
-Задължително ли е Ваши пациенти при всеки проблем да бъдат настаняване в болницата? Не е ли възможно те да се настаняват в социално заведение, където също ще им се оказва медицинска помощ, но при други условия, за да не се превръща болницата в приют?
-Нашата болница отдавна не е приют. Да не забравяме,че ДПБ – Севлиево извършва цялата спешна и стационарна психиатрична помощ в област Габрово. Освен това, през последните няколко месеца с екипа, с който работя,сме много ясно ориентирани в посока да се извършва адекватна психо-социална рехабилитация на нашите пациенти. Много активно започна да работи нашия Център за дневни грижи, където пациентите получават полустационарна психиатрична помощ, т.е. те идват, биват обслужени и се прибират обратно в домовете си. Формираха се мултифункционални екипи и по отделения- в болницата вече работят трима клинични психолози, четири социални работници. И повярвайте ми, времето на пациентите е структурирано във всяка една минута, за да не потънат в болестта, за да не се чувстват отхвърлени, белязани …Големият проблем е свързан с липсата на достатъчна приемственост, след изписването на нашите пациенти.
-Т.е. стигмата, че ти си бил пациент на тази болница продължава да битува…?
-Да, продължава! За съжаление няма места в общността, където тези болни да бъдат обгрижвани. Да, те се обслужват от психиатри в доболничната помощ, но това не е достатъчно. Липсват достатъчен обем социални услуги и обучени социални работници за работа с психично болни, липсват дневни центрове и места за ресоциализация. Нашият дневен център е с капацитет 10 души.
-А нуждаещите се от такива грижи колко са?
-Много.
-Какво е мястото на държавата за осигуряване на такива центрове? Чия е отговорността или задължението да има такива центрове?
-Психиатричната грижа, заедно с грижата за децата, за болните от белодробни заболявания ,за лицата,лишени от свобода и спешната помощ , са държавна грижа според Закона за здравето. Държавата трябва да бъде пряко ангажирана с това, респективно трябва да има държавна политика в тези направления. И то има. Приета е Държавна стратегия за развитие на психичното здраве от 2021 до 2030 година и финансов план за нейната реализация. ДПБ – Севлиево е една от петте държавни психиатрични болници, одобрени по този финансов план за отпускане на средства за строително- ремонтни дейности и реновиране на базата. Очакваме да има държава и отговорни политици за стартиране на този процес.
Основните акценти на Държавната стратегия са насочени към деинституализация, сплитане на психиатричната помощ с общата медицинска грижа на населението, като добра работа между психиатрии и социални служби, разкриване на дневни центрове. Т.е. стремежът е за развитие на психиатрия в общността, близо до домовете и семействата на тези, които имат такива,адекватност,последователност и комплексност на обслужването на пациентите. Трудно и бавно нещата се променят в тази насока. Болницата, за да я има, трябва да се реформира в крак с новото време.
-В каква посока трябва да се реформира ръководената от Вас болница?
– Адекватно лечение и грижа за пациентите, психосоциална рехабилитация и ресоциализация, извеждане на трайно пребиваващите от болницата.
-А не е ли необходима и специална подготовка на близките, които трябва да се грижат за психично болните си роднини?
-Един от акцентите на психологическия екип, който работи в болницата, е обучение на семействата на нашите пациенти – как да се приеме болестта и да се живее с нея, какво трябва да бъде поведението на семейството към болния близък, какво да е отношението и грижата…В тази програма се включват все повече семейства.
-Много често определяме това, което се случва в държавата като хаос. Как се отразяват тези процеси на психичното здраве на нас, българите?
-Категорично негативно! Болестността е изключително повишена, на така наречената гранична наша патология. Разбирайте това са тревожно-депресивните състояния, депресиите, паническите разстройства, фобиите, натрапливостите. Заболеваемостта на шизофрения и циклофрения – тежките наши разстройства е почти една и съща. Но има невероятен скок на злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества и алкохол. Много рязък скок, особено в подрастващите, с последващо развитие на психози от употребата на психоактивни вещества.
-Станали вече Ваши пациенти, какви обяснения дават защо са прибягнали до тях и са допуснали да стигнат до тази зависимост?
-Защо тръгват към тях? Първо от любопитство. Така е било назад във времето, така е и сега. Тръгват,за да опитат от „забраненото“ и за да бъдат приети от групата. Тръгват във възрастта, когато осъществяват своя протест към институциите, в т.ч. и институцията родител, училище. Тръгват към неформална група, която ги приема такива, каквито са, без изисквания и ангажименти. Тръгват, защото в много семейства няма достатъчна комуникация с децата, те стават свидетели на проблеми между родителите, на агресивност, на алкохол, на пренебрежително отношение към тях, неглижиране на проблемите им. Тръгват към тези вещества, защото е по-лесно родителят да даде телефона на детето, отколкото да говори с него. Тръгват, защото нямат представа какво ще правят с живота си. За тях е по-лесно – сега да ми е добре, а утре ще видим!?
Появяват се все нови и нови психоактивни субстанции…А и „добрата,безобидна марихуана“ вече не е същата. Активното вещество в тея – тетрахидроканабинол, не е вече 40%,а достига до 70- 80% и много бързо причинява психоза и неадекватно поведение.
-Но това отношение е наложено от техните родители, които са израснали във времето на прехода, който определяме като време на липса на ценности, дори и морал!?
-Да, и берем вече плодовете на това възпитание.
-Има ли случаи на пълно осъзнаване на пагубното влияние на наркотиците, на грешката, която са допуснали в живота си?
-Има, но като цяло по-късно се случват нещата. Търси се помощ тогава, когато сме стигнали до последиците от употребата на психоактивните вещества. И не на последно място да кажа, че има много сериозен ръст на агресия и автоагресивни актове. Имам предвид суицидни намерения, опити и извършени самоубийства при младите хора.
-Да, това са констатации, които не са от вчера. Виждате ли опити за промяна на тази растяща тенденция към употребата на психоактивни вещества, и ако не, от кого би трябвало да започне промяната?
-Според мен трябва да престане тази тенденция лошата новина да бъде водеща и да се търси само сензацията от нея,да спрат да се показват актове на агресия и насилие,да се смени тона,езика,културата и отношението към другия в средствата за масова информация. Младите хора гледат и възприемат случващото се като „нормално поведение“. Трябва да започнем да уважаваме човека срещу нас, да покажем на младите как се общува адекватно, кое е добро, кое е ценност, какво е морал, ако искаме да се справим с тази ситуация.
-Според Вас, това тема ли е на обществото и на институциите, които имат отговорността, да сложат началото на тази промяна?
-Не! Категорично не е! Този махленски говор, такива обръщения,такива безпътни изказвания,такава неграмотност, които се чуват от най-високите трибуни в държавата!? Аз не мога да си обясня как е възможно това да излиза от устата на хора, които определят себе си като зрели и отговорни политици и държавници!?
-С какво ДПБ – Севлиево е привлекателна за млади медици да специализират тук?
– В държавните психиатрични болници има най-голямото разнообразие от патология, най-тежката патология, най-добрите изработени стратегии за овладяване на тази патология. Много клиничен опит има тук, много клинични случаи има,много професионализъм, които младите колеги, желаещи да специализират, могат да се научат. Да не забравяме, че Психиатричната болница в Севлиево беше база за обучение до 2000 година. От тук сме тръгнали една плеада психиатри.
-Предизвикателна ли е тази специалност за медиците?
-Не много, защото не е атрактивна и толкова добре заплатена. Но основните заплатите в Държавната психиатрична болница – Севлиево са далеч по-добри, както на лекари така и на медицински сестри в сравнение с тези в МБАЛ. Могат да бъдат и повече, но….
-А имате ли вече желаещи млади лекари за специализация?
-Да, вече има. Двама млади колеги ще започнат специализация и шест медицински сестри от нашия екип ще специализират „Психиатрични здравни грижи“. Има още желаещи, но това е ресурса, който в момента може да отделим. Специализацията по „Психиатрия“ е четири години, а по „Психиатрични здравни грижи“ една година.
-Дайте съвет за излизане от тежка ситуация, когато казваме: „Ще полудея!“ Как го прави д-р Господинова?
-Когато тръгва нещо да прави д-р Господинова си изработва реални дългосрочни цели, последвани от краткосрочни, които трябва да постигне. Стреми се да не стига до крайности и максимализъм, да бъде последователна. Не си позволява в никакъв случай емоцията да я овладее,когато трябва да решава,но и тя обича, плаче, смее се… Не робува на казал, рекъл,не се вплита в интриги…Целенасочено изпълнява задачите си, стараейки се да се придържа към разума, за да бъде конструктивна. Има екип от професионалисти,на който вярва и разчита безрезервно.И не на последно място- някой я чака в къщи вечер,за да я прегърне…Благодаря на семейството си за подкрепата и разбирането!
-Започнахме нашия разговор за развитието на болницата и възможностите, които тя отново предлага за обучението на млади лекари. Каква е Вашата цел за развитие на болницата?
-Аз поех ръководството на ДПБ – Севлиево, за да я адаптирам към съвременната реалност на психиатрично обслужване – болницата да стане конкурентна на останалите центрове, където се предлага лечение, грижа и психосоциална рехабилитация. За мен ДПБ – Севлиево е кауза. Убедена съм, че с екипа, който имаме, ДПБ ще я има – до миналата година болницата беше под въпрос.