Когато неколкократно си молил за помощ, но гласът ти е бил глас в пустиня, тогава няма какво друго да направиш, освен да вземеш нещата в свои ръце. По тази причина неколцина млади мъже, живеещи на малка севлиевска улица, решават, че е време сами да се захванат за работа, ако искат те и семействата им да живеят в чиста, подредена и уютна среда.
Речено-сторено. В една гореща привечер, буквално час-два преди самата акция, те решават да се захванат за работа. Първоначално са двама-трима, после към тях се присъединяват още няколко души. Започват да премахват изсъхнали клони от дърветата, опасно надвиснали над тротоарите и уличното платно. Все пак от там минават стотици хора, играят децата им…
През това време друг мъж, „въоръжен“ с тример, изчиства избуелите треви пред портата на запустяла къща и неподдържан от собствениците тротоар, изчиства огромните прораснали клони от корените на няколко липи. Нищо, че коренищата са надигнали тротоара толкова много, че е станал непроходим. И не само това – изчистват остатъците от изпопадалите листа и клони, измитат след себе си.
Изморени, но доволни, всеки се прибра вкъщи, удовлетворен от свършената работа и с ясното съзнание, че при следваща акция би се включил отново.