Севлиево се поклони пред героите, на които дължи свободата си. По повод 147-ата годишнина, макар и малобройни, жители и гости на града се събраха пред най-светлия символ на града – Паметника на свободата, за да сведат глави пред храбрите воини, дали живота си за това свято дело.
В знак на уважение към саможертвата им, венци и цветя поднесоха кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов и председателят на Общинския съвет д-р Явор Памукчиев, представители на политически партии, на неправителствени организации, на Военно окръжие – Габрово, на бизнессдружение „Севлиево XXI век“, на сдружение „Русофили“, на учебни заведения, на фирми, деца от лятна занималня.
Директорът на Историческия музей Ивета Миленова припомни събитията, след които градът ни се възродил за нов живот, за паметния ден – 16 юли, свързан навеки в паметта на севлиевци с първата глътка свобода, поета след многовековно жадуване:
„В разгара на горещото лято на 1877 година един от разузнавателните отряди на руската армия, полуескадрон, командван от корнет Тулешко, влязъл в града и завзел телеграфната станция и новия конак. Смаяните заптии без съпротива предали оръжието си. Управлението на града поела смесена комисия от българи и турци. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил към Търново с обещанието, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града, но това не се случило и наблизо се събрала около две хилядна орда от башибозуци. Надвисналата смъртна опасност принудила българите да търсят помощ от руските войски в Търново. Изпратените вестоносци уведомили за критичното положение в Севлиево отседналият с полусотнята си в с. Балван есаул Антонов, а след това в Търново и лично княз Николай Николаевич, който изпратил на помощ полусотнята на поручик Александър Верещагин.
В ранната сутрин на 3 юли (по стар стил) петдесетината казака на есаул Антонов вече водят ожесточено сражение в западните покрайнини на Севлиево срещу многочисления противник. Не след дълго от Търново на помощ пристига в галоп и полусотнята на Верещагин, към която се присъединяват и много севлиевски доброволци. Повечето нямали оръжие, но помагали с всички сили, рамо до рамо с казаците, за да заблудят противника за числеността на войнците. Останалите севлиевци носели вода и помагали с каквото могат.
След няколко часово сражение в горещия юлски ден казаците разбиват противника и го прогонват далече на запад. Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. На градския площад се смесва радостна глъчка от български и руски гласове . Севлиевци, били опиянени от възторг. Севлиево бил вече свободен град.
След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около 20 души убити. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който бил отличен с кръст за храброст за защитата на Севлиево. В битката пострадал и един от доброволците – севлиевецът Атанас Мутафчиев бил ранен.
В следващите дни се провели сраженията за превземането на Ловеч. В разузнавателна задача загинал бившият секретар на Севлиевския революционен комитет Сава Хаджиангелов.
В една от гробниците в двора на църквата „Света Троица“ почиват загиналите в битката за Ловеч хорунжий Гурбанов и казаците Зенцов и Месякин, заедно със падналия в сражението за Севлиево казак Аникин от 30-ти Донски казашки полк. Костите на загиналите в боевете за Ловеч от 35 Брянски пехотен полк почиват в друга скромна гробница.
В ранната есен на 1877 г. в Севлиево е погребан и поручик Митрофан Марков от 9-ти пехотен Староингерманландски полк, загинал от тифус на 30 септември 1877 година. Неговият паметник и двете гробници са издигнати през 90-те години на ХІХ век в двора на църквата „Света Троица” в Севлиево със средства на руското правителство, в памет на загиналите, на които и ние отдаваме почит и преклонение.
Още през юли в Севлиево било установено временно руско управление. За окръжен управител бил назначен подполковник княз Любицки. Под негово ръководство започнали работа окръжният и общинският административен съвет. Да ги ръководят били избрани видните севлиевски граждани Иванчо Хаджиангелов и Христо Спиридонов. Днес отново се прекланяме пред всички българи, опълченци и войни, на които дължим освобождението си. Поклон и вечна им памет!“.