„И ний сме дали нещо на света“
/из „Епопея на забравените“ от Иван Вазов/
Един своеобразен феномен е българското гурбетчийско градинарство. То е част от нашето историческо наследство. В това е категоричен пенсионираният инженер от Севлиево Стефан Шатов, който с истинска страст се захваща да изследва и научи повече факти за градинарите от село Душево, които да остави за бъдещите поколения. Той цитира изследователят и писател Цани Гинчев, който казва: „Славна е историята на българите градинари, които някога, преди 300 години и до Втората световна война, осеяха Европа с бахчи (градини) и долапи (колело за вадене на вода), и изкараха на пазара най-вкусните зеленчуци, които европейците дори и не познаваха“, казва
От изследването му става ясно, че по време на българското гурбетчийско градинарство, продължило над 250 години, ние, българите, сме дали на Европа зеленчукопроизводството. Първата бахча за производство на зеленчуци извън България, е била изградена в Брашов. Благодарение на нашите сънародници още през 19 век по пазарите на Австро-Унгарската империя се появили нови, непознати до тогава зеленчуци – пиперки, тиквички и др. Българите вече знаели как се изграждат напоителни системи и познавали градинарските технологии – чрез предварително отглеждане на разсад, пикиране, системно наторяване и напояване, осигурявали отлични доходи от продажбата на вкусни и качествени зеленчуци.
Градинарството е процъфтявало още през Второто българско царство. Зеленчуците били главна част от менюто на търновската аристокрация. В районите на Лясковец, Горна Оряховица и Севлиево се произвеждали големи количества лук, ряпа, чесън, зеле, кореноплодни и листни зеленчуци. От далечния изток са пренесени дини, пъпеши, патладжан, бамя…
Извън родината нашенци са отглеждали зеленчуци най-напред в Цариград, а след това постепенно навлизат в Румъния, Молдова, Сърбия, Хърватия, Унгария… По записки на Цани Гинчев от Лясковец, през 1714-1715 г. дядо му основава голяма бахча в Брашов и се завърнал с печалба от 1 000 гроша, достатъчни за построяване на две хубави къщи. Той пише: „Дядо ми, като се върнал от Брашов, спечелвайки 1 000 гроша, пристигнал един червен кон, черни ботуши и черен влашки калпак, под който се развявала дългата му кика (перчем)“.
По информация на акад. Иван Евстатиев Гешов през 1888 г. от северна България в чужбина са работили 12 000 земеделски гурбетчии. В следващите десетилетия броят им се увеличава и през 1914 г. общият брой от Търновско и Севлиевско достига 24 336 души.
С развитието на индустрията в големите европейски градове придошли много работници, а те се нуждаели от изхранване. Всичко това се превърнало в примамка за българските градинари и те постепенно образували пръстен от зеленчукови градини около почти всички големи градове.
Разцветът на българското гурбетчийско градинарство е в периода между двете световни войни. То добива такава масовост, че за защита на интересите си образува Български градинарски сдружения почти във всички европейски страни. Нашенските градинари завладяват зеленчуковите пазари, снабдяват болници, заводски столове и войскови поделения.
Към 1900-1920 г. се въвеждат закони за защита на местните зеленчукопроизводители. Това затруднило работата на нашите градинари и ги принудило да се насочат към Америка и Австралия. Само в САЩ са опитали късмета си близо 10 000 души. Там те образували земеделски колонии и в периода от 1920 до 1960 г. са диктували цените на зеленчуковия пазар.
Кои са те и какви са били тези първи български дипломати без дипломатически паспорти, разпространили славата на България по света, с какво са спечелили уважението и признателността на другите народи, какво са припечелили за себе си и за съгражданите си, с какво те се налагат в Европа и защо тяхната организация на работа и модел е основно проучен от аграрните специалисти?
Това са българските гурбетчии градинари, посветени в тайната на новата професия. Българското градинарство е своеобразен световен феномен. Обединени в пътуващи градинарски групи, те са разпространявали по света уменията си да отглеждат зеленчуци и са били посланици на скромния и работлив български народ.
На 11 и 12 ноември 2023 г. Научно-изследователският институт на българите в Унгария организира в Българския културен дом в Будапеща научна конференция на тема „По пътя на българските градинари“. На конференция на прочетени доклади, които затвърждават убеждението за важната роля на българското градинарство в живота на местното общество и огромната роля, която е изиграло то не само в зеленчукопроизводството, но и в организацията на труда и обществения живот. Участниците в родолюбия форум се обединиха в идеята българското градинарство да бъде признато като част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО и част от програмата „Културни маршрути“, за да се съхрани делото и примерът им за бъдещите поколения.
Обърнете внимание, казва Стефан Шатов, 80 години след залеза на това движение не увяхва споменът за делата им. Дузина изследователи и историци се възхищават как „тези бедни, но пълни с вяра и сила, дошли с три неща – знания и опит, трудолюбие и свои сортове семена, и само с една тежка мотика, откриват един нов свят за останалите европейски народи“.
Градинарството, което разпространяват, растенията, които отглеждат, със сигурност променят живота, храненето и гастрономическата култура по тези земи. Представяте ли си, те са били едно явление, едно патриотично, възпитателно, дарителско, благотворително, поучително, родолюбиво движение. „Българското градинарство е добре организирано, дълготрайно, географски неограничено явление, в развитието на което участват хиляди български мъже и младежи“. Можем да добавим още пословичното им трудолюбие, находчивост, издържливост, пестеливост и скромен живот, с които си качества учудват света. За тях казват: „Трудолюбив като българин“, „Българин и кон почивка не знаят“. В годините „българин“ е синоним на усмихнат, умен, трудолюбив човек – градинар. Ако прочетем архивите няма да повярваме колко уважавани са били някогашните наши предци, тръгнали на гурбет из близки и далечни страни. Как са превръщали пущинаците в китни поливни стопанства, а отгледаната от тях стока е била най-търсената на пазара. Неслучайно днес в Унгария съществува паметник на българските градинари, издигнат от стари признателни унгарци преди няколко години.
Цялата произведена продукция е била продавана още на деня, а ако нещо остане – привечер се продавала за дребни монети, които хърватите и сега наричат „бугари“. Печелили са много с ума и труда си, че и са заделяли пари за училища и църкви, както и за подпомагане на бедни семейства. По Коледа 1942 г. комисия българи събира 200 000 куни и ги предава на д-р Анте Павелич – хърватски държавен глава, с който Пенко Иванов – градинар от село Душево, лично се е познавал. Десетки са младите студенти, издържани от наши градинари в Хърватия и Унгария. Стефан Попиванов Цонков от с. Душево лично е подпомагал лекари, следвали в Загреб. Това потвърждава дъщеря му Стефана Цонкова. Група градинари купуват и подаряват два броя полилеи на новоизградената църква „Света Петка“ в с. Душево.
В Лясковец, където има най-много газди и градинари до 1870 г. са открити три училища, една гимназия, а по-късно и Духовна семинария. Пак там, за броени години са построени 2 000 красиви къщи с високи каменни зидове и неизменните зеленчукови градини в дворовете.
Градинарите поддържали и политическите борби. Участвали са в Гръцкото въстание, в Кримската война, в четата на Капитан Дядо Никола. За патриотизма им спомената Апостола на свободата Васил Левски: „В сраженията при Белградската крепост, като доброволец, в Първа българска легия през 1862-ро лето, аз, със 130 души бахчовани, опрях гърба на крепостта“.
През 1867-1868 г. Хаджи Димитър набира средства за оръжие и облекло за сформиране на чета. Материална и финансова помощ му оказват Петър Иванов и други градинари от Сърбия и Влашко, а няколко млади момчета градинари се записват и участват в четата, като Димитър Братоев и други.
През месец май 1876 г. 205 смели Ботеви четници, преоблечени като градинари, скрили оръжието и четническите си униформи в градинарски сандъци, тръгват с кораба „Радецки“ по пътя на своето безсмъртие. Сигурно е, че и тук градинари вземат дейно участие.
Знаем, че пътят на велия български борец Дан Колов до световната титла в борбата започва в Унгария, където бъдещият шампион, едва 13-годишен работи 4 години градинарство при български газда от Лясковец, преди да замине за Америка през есента на 1909 г.
Всичко гореизложено потвърждава думите на Цани Гинчев: „В никое въстаническото движение, в никои чети и войни не се е минувало без да няма градинари. Като живеят в свободни земи, гурбетчиите градинари естествено стават патриоти, като сравняваха свободата, в която живееха, с робството в своето отечество“.
Освен патриоти и родолюбци, нашенци са първите учители по градинарство. „От образцовото обработване на полята вземат пример и нашите местни градинари. Българите наистина влагат целия си труд и мъка в своето стопанство и ние се учим от тях“ – това са думи на чужди изследователи.
„Нека се учат, казва старият майстор градинар, че да ни поменуват. Моят майстор нищо не криеше от мен, Бог да го прости. Да се учат и да хранят сиромаси и сираци“.
Какво знаем ние за нашите предци от Севлиевския край, от село Душево за живота им по чуждите земи за подобряване на материалното и финансово състояние на техните семейства, за неволите им по чуждите земи, за заслугите им за развитие на градската култура и цивилизация. Кои са те? Колко са?
Всеки е чувал, че ги е имало, но спомените избледняват с течение на времето, а списъци и записки няма. В архивите също нищо не се намира, нито в Севлиево, нито в Душево. Но това е нашето отношение към историята, към паметта на нашите предци, това е част от краеведската история на нашия край. Трябва да я издирим и съхраним за нас и за бъдещите поколения.
И ето на помощ ни идва българската журналистка Диана Гласнова, която живее и работи в Хърватия и издава монография, в която описва условията, в които са работили българските градинари, къде са работили през различните исторически периоди и огромните им заслуги за нас и за света. За първи път тя публикува поименен списък, съхранен в хърватските архиви, с имената, родните места, къде и кога са работили над 680 български градинари. Около 280 от тях са от Севлиевско – Сенник, Хирево, Дамяново, Душево, Столът, Млечево… 54-ма са душевските градинари, били на гурбет само в Хърватия за по няколко години. А няколко семейства от Душево са останали да живеят завинаги в страните, в които са работили. Там те създали семейства, изучили децата си и сега българската следа почти избледнява. Г-жа Гласнова подробно изучава живота на 4 семейства от Душево, останали завинаги да живеят в Хърватия.
Забележка: Всички гореизложени данни са взети от монографията на Диана Гласнова „Българските градинари в Хърватия“, от публикация на Цани Гинчев и информация от сайта на Община Лясковец.
Минко Марков Бочев
1891-1976
Минко е градинар в Югославия общо 27 години. В гр. Загреб обработва градина от 1930 до 1947 г. След влошаване на отношенията между Георги Димитров и Тито се прибира в Душево.
През зимата на 1937 г., докато е на село, в продължение на три месеца, доброволно, безплатно вади камъни от кариера за новостроящата се църква. По това време той е църковен настоятел.
Заедно с него градинар в Загреб от 1930 до 1947 г. е и племенникът му Пейко Стефанов Марков, роден през 1910 г. През1948 г. Пейко заминава за Австралия завинаги.
Стойчо Игнатов Стойчев
Около 1967 г. се завръща за кратко в България с цел да отвори градина около Севлиево, после около Пловдив. Правителството по това време не толерира частния капитал и той се завръща за винаги в хубавата си къща в Загреб. Той е дипломиран газда и е приемал на работа, хранил, обличал и осигурявал бедни младежи. Правил влогови спестявания, които им давал след навършване на пълнолетие.
Стефан Попиванов Цонков
Роден през 1918 г. в с. Душево. Той е син на свещеник Иван Цонков – особено деен свещеник и общественик, основател и касиер на местното читалище.
Съпругата му – Минка, е дъщеря на градинаря в Загреб Иван Стойчев.
През 1944 г. Стефан и Минка идват при тъста в Загреб и работят в неговата градина. Той издържал изпита и е дипломиран градинар – газда. Помага финансово на български студенти – лекари и агрономи. Издържа сестра си Денка, която след като завършва институт в Загреб остава да живее завинаги в Хърватия. Умира на 101 години през 2022 г. През 1948 г. семейство Попиванови се завръща в Душево. Стефана Цонкова е тяхна дъщеря.
От юбилейната книжка „Село Душево“, издадена от почетния жител на селото Димо Иванов Димов – краевед и филолог, издадена през 1997 г. по случай 60-годишнината от изграждането на православния храм „Света Параскева“ научаваме, че през 1905 г. по предложение на свещеник Иван Цонков, градинарят в Загреб Петър Бочев започва дарителска кампания за събиране на средства за закупуване на камбана за църквата. Средствата са събрани от душевските градинари в Загреб. Те поръчват камбаната във Виена и организират доставката й през 1906 г. Камбаната тежи 262 кг.
Пак с техгни средства е закупен големият полилей, а по-малкият е дарен от братята Иван и Игнат Стойчеви – градинари в Загреб.
Цвятко Иван Цвятков
(1923-2010)
Роден в Душевски колиби, завършва основно образование с отличен успех. Поради липса на средства спира да учи и през 1938 г. – 15-годишен вече е градински работник при душевски газда в Братислава. Като добър по математика му е поверено да разкарва и продава с кон и каруца зеленчуци по околните села и пазара. На втората година се завръща на село, а със спечелените пари баща му купува име на свое име.
Цвятко е участник в Отечествената война и е носител на орден за храброст. От 1962 г. живее в село Душево и поддържа образцова зеленчукова градина.
Според местния краевед Христо Семов от махала Душевски колиби научаваме следното:
1) от Душевски колиби – Гъбенската махала двамата братя на Рада М. Коркинова, градинари в Русия, донасят от тям много интересна скъпа библия. Семейството я дарява на Столската църква;
2) Градинари от рода на Сърболаците от с. Душево през 1914 г. построяват на река Видима над село Душево воденица, наречена „Сърболашката воденица“, която работи до 1974 г.;
3) През 1830 г. душевски градинари, наети от газда от град Лясковец, донасят от Маджарско (Унгария) синя слива – маджаркиня, която бързо се разпространява в махалите и се засаждат цели поляни от тази слива. От нея се прави хубава ракия, сливов мармалад и ошав – любима храна на млади и стари;
4) В летописната книга на църквата „Свети Георги“ в село Столът е отбелязано, че Кънчо Христов и други градинари от селото и махалите, работили в Русия, благоволяват да дарят на 5 декември 1904 г. на църквата църковни одежди, светия кръст и посребрена кандилница. С тези подарени църковни треби религиозните служби стават още по-тържествени;
5) Къньо Петков от махала Душевски колиби е бил градинар в Унгария. Поспечелил пари и се завърнал оттам с връзка вестници и два „купени“, навика от маджарите да носи бомбе и да пуши лула. Засадил си лозе с пръчки от сорта „Бял отел“, от които правел вино като заешка кръв. Дори и на стари години, с бомбе на главата и с лула в устата, разказвал спомени за гурбетчилъка си в Унгария като градинар.
Български градинари в Хърватия от севлиевските села до 1950 г.
1. Столът – 69
2. Душево – 59
3. Сенник – 35
4. Дамяново – 30
5. Хирево – 21
6. Млечево – 11
7. Агатово – 7
8. Градница – 10
9. от други села – 29
Общо: 271, някои от които са останали завинаги да живеят в Хърватия
(Бел. авт.: Данните са от монографията на Диана Гласнова)
Молба за съдействие
НЧ „Сполука – 1920“ и Пенсионерският клуб в Душево изготвят списък на жители на селото, които са били на гурбет като градинари в Европа и по света до 1950 г.
До момента е изготвен списък на 55 душевски жители, работили като градинари в Хърватия и други, според монографията на Гласнова и местни източници. Вписани са имената им, месторождение, къде и кога са били на гурбет, кратки бележки. Молим жителите на община Севлиево, които имат спомени и разполагат със снимки, документи и други материали за наши предци – градинари от село Душево, да ги представят на място в читалището на имейл: spoluka_dushevo@abv.bg или на тел. 0898 31 40 58 – Стефан Шатов, с цел попълване на списъка и изготвяне на музейна експозиция.
Целта на това начинание е да си спомним за хората с добри сърца, които със своето трудолюбие, находчивост, предприемчивост, пестеливост, скромен и задружен живот, са внесли нови непознати за Европа зеленчуци, променили храната, живота и гастрономическата им култура, и разпространили славата на работливия български народ по света. Да си спомним за тези патриоти, благотворители, дарители, възпитатели, взаимоучители, родолюбци и възрожденци, които освен че са обогатили своето материално и финансово състояние, са внесли нови традиции, нова култура и цивилизация, подпомагали и поощрявали своите съграждани за по-светло бъдеще.
Зареждане ...
