В новият регистър за 1517 г. село Серви, е записано, че е извън стария регистър и спада към Търнова. В него има 18 мюсюлмански домакинства на женени и 5 на неженени мъже. В тефтерът е записано заедно с Хирева към тимара(владението) на Касъм, син на Алт-и богача през мюсюлманската 1516 – 1517 г.
От предният тефтер, където център е Хоталич са минали 15 години, а промените са значителни. Появата на централното мюсюлманско селище, Серви/Селви, сякаш въстановява някогашния статут на територия, която е определена да се раздава за бащина на семейства, които изпълняват военна повиност. В тези години съотношението между християните и мюсюлманите се е смалило от 19 към 1, на 8 такива има по едно мюсюлманско, което си е малко повече от два пъти. Това се отнася за онези 16 селища, за които има запазен данъчен списък. В самото Серви вече са семейства, в едно от тях зетят е глава, а едни млади плащат такса за брачно като токущо оженени. Сред семействата има записани родове, които започват с дядото и завършват със синовете и внуците си. По имената си са наречени на ислямските пророци, от които на Моисей и неговия син-жертва, други с персийските очаквания да бъдат добри, трети учители, а някои с очакване да имат храбростта на соколи. Тукашните пришълци са от „правата“ вяра, което е и знак за това, че селището е с предназначение да бъде център векове напред.
Сред околните 15 села 3 са населени с мюсюлмани, в едно от тях има имам, а в 12-те от тях, с „неверници“ е по един по в 5, в Бююк Крамолин и Димянова по 2, а в Бериова 3. Така че, православното население има своите духовни водачи, които изпълняват важната си задача с подвижните си олтари, особено при липсата на църковни сгради. Тяхното задължение да венчаят мъжа и жената, да кръстят децата, нещо което е различно от това на мюсюлманите, където брака и развода са граждански актове. Същите изпълняват и ролята на селски старейшини.
Промените в стопанствата са наложили да се появят хора, които се специализират като касапи, майстори на лъкове и стрели, вече има работа за говедар, пчелар и овчар. През тези земи са преминали от воденици караджейки и долаб, към тепавица, та до вятърни мелници, персийска направа. Обогатена е и реколтата, където освен пшеница, овес, ръж има лен, копринени пашкули, плодове, зеленчуци и грах, а едно село специализирано в отглеждането и на лук. Лозарството престава да бъде само за християните, а добитата шира от мюсюлманските лозя, става част от продукцията за местната търговия. Ореховите градини, от където се добива орехово масло, тук също са толкова значими, че стават част от плащания данък. Свинарството не се е превърнало в пречка пред комшулука, а си остава традиционна част от местната християнска трапеза. Към ценните мезри (земята извън селската мера) е тръстичището в Градише и ливадите в Гъбян.
Навсякъде има пришълци, било то с влашки, украински, сръбски и гръцки имена, което по това време е повече белег на християнска вяра, отколкото на човек от друга народност. Такива са Георги, син на грък, Влад на сърбин, както Йован и Русин, Петко син на солунчанин, Вука Бабак и сина му Йован, Нефрил и Никола от войската на войводата Михне от Болград, пришълците Стайно, Михаил, Стоян и Йован. Сред големите по броя си са Градниче със своите 79 семейни и 29 неженени, близо до него са Бериова и Богатова, а Бююк Крамолин със 146 семейства е определено да отдели 119 нови зевайд (запасняци) войнуци. В Душова войнуците са двама.. Тяхното задължение е да бъдат в готовност да заменят конярите от султанските конюшни, които по време на военните походи са каруцари в обозите, а тяхно място в големите градове трябва да бъде попълнено. Подборът им е специален, определящ се от физическите и умствените им качества и най-вече да се справят добре при особени случаи. Така се отразяват големите миграции, при които идват хора от военните пътища, на първо място, Виа Диагоналис, този който започва от Белград-София-Пловдив-Адрианопол и Константинопол. Това е основната причина местното население се допълва със семейства, с мъже имащи качествата на добри бойци. За тази си служба те получаватот местната земя, вече като бащина и не плащат поземлен данък, дори след служба получават по 150 гроша заплата.
При това положение се налагат промени в събирането на данъците, защото статутът на местното население вече е специален. В Крушовче от избрани семейства се събира глобална сума, вместо редовните и извънредни данъци, повиностти, която независи от годишната реколта, както му казват – данък на отсек. В мюсюлманското Али Факихлер, под друго име Оходин има освободени от данъка авариз – и дивание (един от извънредните данъци, събирани преди военни походи), от които са хората, заети с някаква военна повиност, като спахии в конницата, или роби към свещените градове Мека и Медина. С отпадане на данъчни задължения, заради военни повиности са и запасняците (зеваид войнуци), които ще ходят по осем месеца да гледат и хранят султанските коне, а избрани от тях и ловните му кучета. Освен всичко това те пренасят в Севлиевско и полученото познание за нови земи и хора, през които минават. Една тяхна привилегия е, че се ползват с правото да искат храна от селищата през които преминават, без значение дали са християнски или мюсюлмански. На връщане загубват това си право, защото имат такава заплата, с която могат да изплатят данъците за няколко години на цялото си село.
Сред мюсюлманите има и синове на спахии (военни от конницата), но в Богатово единия носи името Майър, а други Никола. Ето, че майката е получила правото единия от синовете й да си запази вярата. Нейната жертва е била да приеме мюсюлманството, което е било заплащане за младежкото харесване. В същото време и в Дебнева, където мюсюлманските семейства са най-много, в Али Факихлер, само мюсюлманско, Градише и Хирева има носещи вместо името на баща си, Абддулах на приелия исляма.
Някои изследователи считат, че промените в тези години повтарят тези, от времето на византийското владичество, или Втората българска държава, както по статута на хората, изпълняващи някаква повинност, така и заради същите данъци с малко изменени имена, наследени от старите векове. Това е една от съществените разликите, които раздалечават Севлевско с военния му статут от Габровско, определено повече за охрана на големите пасища на овчи стада, отглеждани, като основна храна на мюсюлманите от големите стопански центрове.
Зареждане ...
