ВЕНКА ПЕТРОВА
Преди година от земния живот си тръгна Цоньо Събев – един от основателите на сдружението на работодателите „Севлиево 21 век“ и „Ротари клуб“ в Севлиево, дългогодишен директор на бившата кожарска фабрика „Севко“ и председател на клуба по самбо и джудо „Раковски“, родолюбец, подпомагащ разкопките на средновековния Хоталич, дарител, носител на почетен знак „Севлиево“, честен, скромен и почтен, добър човек.
Цоньо Стоев Събев е роден на 31 юли 1949 г. в с. Ловнидол, в семейството на Вата Милкова и Стою Събев Милков. Ражда се в дома на родителите на майка му, тъй като по това време в селото не имало обособен родилен дом. Детските си години и времето на летните ваканции прекарва в Ловнидол. Около 1950 г. семейството, заедно със старата баба Елена – майка на майката на Цоньо, се премества да живее в гр. Севлиево. Къщата в с. Ловнидол остава само за почивните дни и за отглеждане на селскостопанска продукция. Майка му Вата работи в града като тъкачка във фабрика „Петолъчка“, а баща му в сферата на снабдяването – тогавашното ОКС. Баща му Стойо Събев участва активно в обществения живот по това време.
Основно и средно образование Цоньо получава в гр. Севлиево. От малък не се бои от работа. Още преди да постъпи в казармата започва да работи като товаро-разтоварач в Окръжен кооперативен съюз гр. Севлиево. В годините от 1967 до 1969 г. отбива военната си повинност. От 1969 до 1972 г. работи в Авторемонтния завод като монтьор и шлайфист. През 1972 г. е приет във ВХТИ /ВХТУ/ в специалност „Кожи и изделия от кожи”, който завършва през 1977 г. и получава квалификация инженер-химик. По време на обучението си от 1973 г. до завършването работи като кръжочник в катедрата по изследване на белтъците и по-точно на колагена в съединителната тъкан. За този период получава три авторски свидетелства: за извличане на колаген чрез органични разтворители – за нуждите на козметиката; за създаване на антимекотични кожи – за нуждите на армията; и за ензимна обработка на кожите. Като студент Цоньо Събев е председател на факултетния студентски комитет и като такъв е награден с екскурзия до Москва, СССР.
От 1 август 1977 г. постъпва на работа в Кожарския завод в гр. Севлиево „Ахмед Татаров” като началник на химическа лаборатория.
От 1 януари 1979 до 1 ноември 1979 г. работи като началник производство. От 1 февруари 1980 г. е назначен за зам.-директор по производствено трудовите въпроси до 31 декември 1985 г. От 1 януари 1986 г. до 9 март 1989 е зам.-директор по производствено- трудовите въпроси, а от 10 март 1989 г. – зам.-директор по производствените въпроси. От 1 октомври 1989 година е зам.-директор на управление по техническа политика към СО „Пирин“ София, чието подразделение е кожарската фабрика.
Работейки по проблемите на био технологиите в кожарството, Цоньо Събев защитава следдипломна специализация „Теоретични и практични насоки в подготвителните и дъбилни процеси в кожарската производство“ с успех – отличен 5,80 и 6,00 от защита на дипломната работа на тема „Изследване възможностите за използване на алкална протеаза Б-72 и кисела протеаза в подготвителните процеси при производството на свинска напа“. Дипломната му работа, по решение на Комисията за следдипломна специализация и поради актуалността на темата, прераства в дисертация. През това време Цоньо Събев работи основно по екологичните проблеми на завода, свързани с отпадните води и твърдите отпадъци. През 1985 – 1987 г. завършва втора следдипломна специализация на тема „Икономика и управление на научно-техническия прогрес” към Института за финанси и народно стопанство – гр. Свищов, отново с оценка отличен 5,80. Дипломната работа е на тема „Проблеми при контрола на качеството на продукцията в условията на НТП (научно-технически прогрес) в КЗ „Ахмед Татаров“, защитена отново с оценка 6,00.
От 1 март 1991 г. до 10 май 1992 г работи като генерален директор на държавна фирма „Севко“, като след 1 март 1991 година СО „Пирин“ отпада, навярно поради неговото разформиране. От 11 май 1992 година длъжността е управител, а „Севко“ – Дружество с ограничена отговорност (ООД). Като управител Цоньо Събев остава до 30 януари 1997 г., когато е преназначен на длъжност изпълнителен директор към отново преобразуваното предприятие „Севко“, което става АД. Както и да бъде наричана длъжността, същността е една и съща, отговорността също – той ръководи дейността на единственото предприятие в Севлиево за обработка на кожи, което не е лесна и проста работа.
С разпадането на СО „Пирин“ се разпада и пазарът на доставките и поръчките. И тогава Цоньо Събев става „човекът, който седи на куфар“. Непрекъснати пътувания в търсенето на нови пазари, участието в международни форуми и панаири. Това става неговото ежедневие.
През тези години, под негово ръководство, се разработва и построява пречиствателна станция с разделно третиране на алкални и кисели отпадни води и тяхното обезмасляване. Този проект е защитен пред ЮНИДО и му е даден ход за финализиране. През 1992 г. започва работа заедно с професор Робинсън от Лондонския свободен университет и професор Пеловски и професор Домбалов по разработване на най-тежките отпадъци в промишлеността – твърдите кожарски отпадъци. Тази пилотна инсталация премина през лабораторни и полупромишлени изпитания с получаване на метан газ и био тор с преимуществено слаба алкална реакция.
От 1993 г. Цоньо Събев поема председателството на клуба по самбо и джудо «Раковски» с треньор Досьо Досев. Заедно с треньора и момчетата той преживява тежките времена на прехода и липсата на финансови средства. Независимо от трудните условия момчетата печалят медал след медал.
През 1995 г. той участва при обработката уретери от млади телета, които са били използвани за подмяна на увредени аорти. Бившите студенти от ВХТИ гр. София редовно организират срещи на различни места в България. Едновременно, за да си спомнят хубавите години, а и да обменят опит по настоящата си работа. От 1997 г. заедно с ДТИ (Датски технологичен институт) работи по създаването и внедряването на „Без сулфидно третиране на кожите”, към Глобалния проект „ДТИ – СЕВКО чисто производство“. Разработени и използвани са били нови съоръжения за предварително пречистване на отпадните води и многократно използване на работните разтвори. С тези си разработки „Севко“ става член на ЮНИДО – организацията на обединените нации за борба с нищетата чрез повишаване на производителността). Всички тези изследвания и внедрения дават основание на ДТИ да изпраща кадри за обучение и стаж в „Севко“. През февруари 1998 година Цоньо Събев е част от делегацията на президента Петър Стоянов в САЩ за откриване на изложбата „Българското злато – богатствата на траките” в Музея на изкуствата в Сейнт Луис, Мисури, както и за делова програма с евентуални американски партньори. Заедно с него до Вашингтон пътува и директорът на „Видима“ Васил Кънев.
На следващата година в Севлиево се провеждат първите журналистически призове „Севлиевска тиква 98“, организирани от медиите в града. Единственият рицар на 1998 година журналистите става инж. Цоньо Събев. Той отнася със себе си и най-тежката и важна тиква заради откритата си политика и дарените от предприятието 100 000 000 лв. (около 50 000 евро към днешна дата) за възраждане историята на Севлиево. В действителност с дарените парични средства, е прокаран 3-километровият път до средновековната крепост „Хоталич“.
На 18 септември 2003 г. Цоньо Събев си взема сбогом със своето най-обичано дете – фирма „Севко“. От 5 февруари 2004 г. става управител на фирма „Янкул“ ООД, която се занимава с търговия на кожи и кожени изделия съвместно със сина си Стойо Цонев Стоев и остава такъв до 24 февруари 2006 г. През тези трудни времена търсенията му на творец не престават. През 2008 г. той става съавтор на патентно изобретение №110045 (считано от 22.12.2008 г.) съвместно с Сийка Георгиева, Иван Кадиев, Здравка Пеева и Екатерина Стефанова.
След 2003 г. работи към „Натура” ООД главно към разработване на хидролиза на субпродукти и отпадъци от месната промишленост и съединителна тъкан. Така той и неговият съдружник придобиват опит в различни хидролизати, които изследват в различни лаборатории. Независимо от новите, трудни условия на пазарната икономика, интересът на Цоньо Събев към иноваторството не отслабва. Като част от колективи през 2012 г. той защитава патент за изобретение № 66186 на тема «Биологично активна хранителна добавка и метод за получаването й“; свидетелство за регистрация на полезен модел №1511 на тема «Биологично активна хранителна добавка». Производството започва заедно със сина си Правдомир Цонев Стоев. След председателството на Клуба по самбо и джудо, Цоньо Събев поема и ръководството на футболния клуб «Раковски» гр. Севлиево.
През 2014 година «Ротари клуб» Севлиево го награждава с грамота за изключителни заслуги за развитието на ранновизантийскта и средновековна крепост «Хоталич». Президентът на клуба – Богомил Петков го награждава за направата на пътя до средновековната крепост «Хоталич». През 2016 г. получава отличието „Почетен знак Севлиево“ заради това, че е ревностен дарител за разкопките на средновековния град и крепост Хоталич и за принос в цялостния обществен и културен живот на града. Тогава той казва, че всичко, за което е ратувал и работил, е плод на общите усилия на екипа на фирма „Севко“, но не без подкрепата на колегите му от бизнес сдружение „Севлиево 21 век“ и Ротари клуб Севлиево. „Щастлив съм и признателен“, видимо развълнуван споделя той.
След излизането си в пенсия и завръщане в с. Ловнидол Цоньо Събев усилено се занимава с това, което му е било хоби през годините. В прекрасната градина на бащиния му дом растат всякакви зеленчуци, на двора се гонят кокошките и блеят овцете. От 9 май 2019 г. той е избран за член на Контролния съвет на Всестранна земеделска кооперация „Съгласие“ в селото.
Цоньо Събев има богата биография и още по-богато семейство – съпруга Емилия и пет деца – Иванка, Стойо, Правдомир, Цветелина и Христо.
Вечна му памет! Поклон!