Борис Йорданов от 6 „в“ клас в 145 ОУ “Симеон Радев” – София, спечели първо място на Национален ученически конкурс „Наследник съм на…“, посветен на 110-годишнината от Балканските войни (1912 – 1913), става ясно от електронната страница на училището.
Конкурсът се организира от Министерството на отбраната и Централно военно окръжие съвместно с Министерството на образованието и науката, регионалните управления на образованието и Съюза на ветераните от войните на България.
В надпреварата са участвали ученици от V до XI клас от цялата страна, които са разработили проекти с изследователски характер, свързани с участието на техни предци в Балканските войни (1912 – 1913 г.).
Борис Йорданов е представил историческо есе на тема „Генерал Никола Генев“. Той е потомък на известният севлиевски генерал Никола Генев и е направил проучване на живота и делото на този достоен българин, което е впечатлило организаторите на конкурса. Присъдена му е грамота за първо място, която беше връчена официално от представители на Министерството на отбраната и д-р Ваня Кастрева, Началник на Регионалното управление на образованието, София град.
“Гордеем се с постижението на Борис Йорданов и неговото послание – да пазим родовата си памет и да бъдем поколение на горди българи!” се казва още в съобщението за високата награда на Борис Йорданов. Споделената информация във Фейсбук, беше посрещната с добри думи и от севлиевци.
Наследник съм на генерал Никола Генев
Борис Василев Йорданов
110 години след Балканската война, споменът за славното минало на България живее в нас. За мен е изключителна гордост да бъда родственик, макар и непряк, на един велик пълководец от Балканската война – генерал Никола Генев. Неговото име присъства в моя живот още от самото ми раждане, тъй като улицата, на която живеят моите баба и дядо в град Севлиево (родният град на генерал Генев), носи неговото име! (сн. 1 и сн. 2, на която е нашата къща). На тази улица са живели и живеят и до днес наследници на Геневия род, в това число и моите баба и дядо. Техен общ прародител е Геньо, който имал 6 деца – Христо, Петьо, Калчо, Цона, Златьо и Моца. Генерал Генев произхожда от рода на Калчо, а моите прадеди от рода на Златьо (накрая на родословната линия е баща ми Васил – сн. 3, родословно дърво).
На 16.09.2023 г. в град Севлиево официално беше открит и паметник на генерал Никола Генев, в края на едноименната улица. На церемонията присъстваха и моята баба – Красимира Йорданова, родственик на Никола Генев, заедно с моя дядо Борислав Йорданов. Идеята за изграждане на паметник датира от 2011 г., като за целта е сформиран организационен комитет с почетен председател проф. Божидар Димитров. Автори на скулптурно-архитектурния проект са известният скулптор Борис Борисов и арх. Пламен Цанев. Много ме впечатлиха думите на кмета на Община Севлиево – д-р Иван Иванов, при откриването на паметника: “От днес още един паметник ще разказва великата история на България и на Севлиево, ще радва минувачите и много се надявам, заедно с всички останали паметници на територията на общината, да успее да изиграе ролята на 25-и кадър за пробуждането на генетичната памет – поколение след поколение…”
Но кой всъщност е бил Никола Генев? Този въпрос си задавам от малък всеки път, когато мина покрай барелефът на прочутия генерал, гледащ ме строго от отсрещната фасада… (сн.5 и 6) Нека ви разкажа:
Никола Генев Ковачев е роден на 18 януари 1856 г. в град Севлиево, в семейството на Гено Колчев и Параскева Попцвяткова. Баща му се занимавал с абаджийство и дребна търговия. Никола имал още двама братя и една сестра. Семейството е сравнително заможно, но бащата се разболява тежко, а майката трудно изхранва четирите си деца. Това е една от причините Никола Генев да я нарича „моята майка светица“. Получил е образованието си в Хаджистояновото училище в родния си град, където по-късно бил назначен за учител.
Никола бил буден младеж, привлечен от идеите за освобождението на България. Става член на Севлиевския революционен комитет и участва в Априлското въстание. След разгрома на въстанието бива арестуван и изтезаван, но по-късно успява да избяга в Румъния.
През Руско-турската война се записва за български опълченец от III Опълченска дружина. Участва в боевете на и около връх Шипка. В края на войната той бива удостоен с медал “Георгиевски кръст” IV ст. и повишение към длъжността на младши подофицер.
В Сръбско-българската война през 1885 г. Капитан Генев е поставен начело на Трънския отряд и постига големи успехи. През 1094 г. напуска армията с чин генерал.
През Балканските войни генерал-майор Генев се връща в Българската армия. Назначен е за командир на Македонско-Одринското опълчение, което достигнало 17 000 души. Лично царица Елеонора подарила главното знаме на опълчението, то било осветено на тържествен молебен и повело опълчението към бойната слава. Цялото време на генерал Никола Генев било заето с подготовката на поверените му бойци – запознаването им с оръжията и военните униформи, в условията на изключително оскъдни запаси – трябвали 13-14 хиляди пушки, а имало едва 600, необходими били около 200 офицери, а разполагали само с осем и то запасни. В тези напрегнати дни големият му син Никифор, едва 17 годишен, се записва доброволец. Това причинило големи тревоги за майката, на която Генев казал, че: “…майка, която търси сигурност за синовете си, по-добре да е раждала момичета”. Частите, командвани от генерал Генев, участват в едни от най-тежките сражения по време на Балканската война на територията на днешна Гърция. За съжаление синът му Никифор загива при град Фере, при което Генев изрича: “Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви”. Ген. Никола Генев остава завинаги в българската военна история, като “Освободителят на Източните Родопи”. Умира на 12 април 1934 г. в София. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци, свидетели на славния му път.
Такъв е бил генерал Никола Генев – изцяло отдаден на идеята за обединение на Отечеството ни. Има какво да научим от него и днес, във времена, в които не ни делят територии, но въпреки това не сме обединени.