„Легендарният Банник се сдобива с монумент заради благородството си. Историята на коня Банник е невероятно трогателна, а това е може би и единственият съществувал някога паметник на животно у нас.“ Така започва статията на Венцислав Жеков от сайта Военна история, в която той разказва за инициативата на Янко Гочев, заедно с други млади хора да издирят още информация да възстановят паметта, като построят отново паметника на коня Банник. Те търсят информация за неговия скулптор или снимка на самия паметник.
В статията, споделена от фейсбк групата „Севлиево и селата“, Венцислав Жеков разказва благородната история на коня Банник“. Действието се развива в Дойран през 1918 г. Фронтът в Македония по време на Първата световна война. Това е последната година на войната с българско участие. 9-а Плевенска дивизия продължава да отбранява успешно българските позиции и да отблъсква всички атаки на враговете. В състава на дивизията е 9-а артилерийска бригада. Част от нея е 9-и артилерийски полк.
При една канонада на английската артилерия снаряд засипва землянката на капитан Димитър Попов. Свързочникът му е убит на място, а самият офицер остава затрупан вътре. Вероятно е щял да остане завинаги там мъртъв, ако не е бил именно конят Банник. Животното оцелява по чудо и упорито започва да рови с копитата си мястото на затрупаните в землянката. Успява да изрине с копита пръстта, затрупала капитан Попов. На помощ идват група войници, които доразравят пръстта и така спасяват командира си. На 18 и 19 септември 1918 г. 9-а Плевенска дивизия побеждава английските и гръцките войски. Пробивът при Добро поле обаче води до решението на щаба на Първа българска армия за отстъпление в ред от позициите, които две години храбро са защитавани от дивизията. Капитан Димитър Попов е сред изтеглящите се части. Той остава на служба след войната в артилерийското отделение в Севлиево. Там взема и своя спасител – коня Банник, който отново е във впряга на едно оръдие. С годините обаче животното постепенно остарява. Вече не може да бъде използвано във войската, отчислено е от служба и е дадено за доотглеждане от добър човек в близкото село Чадърли (дн. Сенник), родното място на бореца Дан Колов, само на 7 км от поделението.
Не след дълго войниците от поделението остават изненадани, когато намират една сутрин коня Банник паднал при оръдието, което години наред е теглил по време на службата си във войската. Как е преминал тези 7 км, предусещайки приближаващата си смърт, и как е влязъл в казармата, за да намери и точно оръдието, което вярно и предано е влачел в битките, остава загадка. Вестта достига до вече майор Димитър Попов. Тъга и възхищение пронизват сърцето му. Трогнат от предаността на животното, благодарният офицер решава да увековечи за поколенията паметта на своя верен боен другар – коня Банник, който го е спасил от сигурна смърт на фронта в Македония. Майор Попов иска разрешение и успява да издейства издигането на паметник на коня Банник със следния надпис: „Пътниче, постарай се да достигнеш нравствената висота на този кон!“. По-късно, при политическите сътресения в страната ни в средата на века, паметникът е заличен, защото този период от военната ни история беше препрочетен по един различен начин. Днес обаче млади хора, ентусиасти и родолюбци, имат желание да възстановят паметта за тези събития, за славните победи и иновациите, които въвежда българската войска в годините на Първата световна война. Те обаче искат да възстановят и паметта за достойния български офицер и легендарния кон Банник. Това сътрудничество на фронта остава един светъл пример за времена, когато въпреки разрухата, зверствата на войната и повсеместната смърт човещината излиза на преден план, а уникалното спасяване на офицера от един кон се издига като пример за предаността, на която може да бъде способно едно толкова благородно животно.“
„Научих за тази история при подготовка на моята дипломна работа „Краеведско изследване на махалите в община Севлиево“, разказа в редакцията на в.“Росица“ Пламен Пенчев, преподавател по история в СУ“Васил Левски“.
В махала Енев рът, той се срещнал с възрастен човек, пряк наследник на Димо Семов, участвал в битката при Дойран, носител на два ордена за храброст и от него научил за благородната постъпка на коня Банник и заслугата му да бъде увековечен в монумент.
Историята, разказана от Пламен Пенчев, съвпада с разказаната от Венцислав Жеков, но той представи детайли, които допълват геройската и благородна постъпка на коня, преди да стигне от с.Сенник до поделението, където се намира бойното оръдие, което е влачил по време на битки и там да умре.
„Една вечер, необичано за стопанина си, Банник започнал да буйства, прескочил оградата и стигнал до оръдието и починал.
Впоследствие от исторически справки научих, че Банник е име на славянски дух, обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина — възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори“, разказа Пламен Пенчев етимологията на името на коня Банник, която може да се свърже с верността му към майор Димитър Попов, който му се отблагодарява с монумент.
Според разказа на възрастният човек от Енев рът, благородството на коня е било увековечено само с паметна плоча, а не с паметник, на която пишело: „Пътнико, ти който идваш от далеко спри за малко и отдай почит на един български кон!“
Аз не знам къде се е намирала тази плоча. Само мога да предполагам по сведенията на този много възрастен човек, че тя се е намирала край павилиона за закуски до парк „Казармите“, заяви Пламен Пенчев.
Вестник „Росица“ и фейсбук групата „Севлиево и селата“ се присъединяваме към инициативата да се потърси още информация и снимки за този единствен в страната паметник на кон в Севлиево.