Утре – 12 март, в 17:30 ч., в залата за събития на Градска библиотека – Севлиево ще бъде представен поредният автор и неговите творби. Този път това е писателят Тодор Костадинов, който е роден в Сунгурларе, но съдбата му е свързана с града под тепетата.
Пред ценителите на писаното слово от Севлиево авторът ще представи двете си последни книги – „пловдивски разкази“ или „Ничия. Трите начина на Мариана“ и „Разкази против забрава. Анти-некролози“.
„Разказите на Тодор Костадинов от книгата „Ничия. Трите начина на Мариана“ не са разкази за Пловдив, а са разкази от Пловдив“, казва поетът Иван Странджев и допълва: „Ескизите за времето и за пространствата на града, за неговата атмосфера показват човешките ценности, които изповядва авторът. В разказите има любов, доверие, приятелство, усещане за общност, честност в отношенията, вярност към себе си и другите, към идеите. Претенцията е отстъпила място на добротата, на отговорността, на безхитростното разкриване на връзките между хората. И всичко това ни кара да се чувстваме не само част от сборника, а добри приятели на преживяното от Тодор Костадинов“.
Наричат „Разкази против забрава. Анти-некролози“ необикновена книга, книга за паметта, населена с живи хора. Неин редактор е Любен Дилов-син, който е категоричен, че анти-некролозите на Тодор Костадинов са забележително четиво – принос в не една област.
„Първо – жанров принос, защото това не са точно животоописания, нито спомени или друга мемоарна форма, а по-скоро пъзел от смешни и трогателни моменти от живота и на изключително известни, и на напълно непознати личности. Има спомени, има епитафии, има очерци, има биографии, има некролози… има и анти-некролози, измислени от Тодор Костадинов. Според мен той пред очите ни създава нов жанр не само в българската, а и в световната литература.
Второ – принос към разбирането за годините на късния социализъм и първото десетилетие на прехода, недоизказаността за които, все още е общонационална травма.
И трето – принос към познанието ни за живота на ред забележителни личности от българския литературен и културен, политически и обществен живот. Познавах доста от тези личности, сред тях открих и моя собствен баща.
В тази си книга Тодор Костадинов ни се представя във върхова форма на доказаното си разказваческо умение, като в същото време е обогатил повествователния си похват с една тъжна, любвеобвилна мъдрост, която е особено пленителна“, пише Любен Дилов-син.