МИЛКА ДЕШЕВА
Един истински театрален спектакъл вероятно по мотиви на „Женско царство“ от Ст. Л. Костов се представи в пенсионерския клуб „Живей за мига“ на връх Атанасовден – 18 януари. И като на всеки театър имаше публика, артисти и бурни аплодисменти. С много настроение, емоции, комични ситуации и пилешка супа в Крушево отпразнуваха Бабинден.
Потърсих го в календара, но не го открих нито при църковните, нито при официалните празници, защото той си е един самобитен народен празник, много чакан, много тачен, разкриващ широката българска душа. И копнежа на българина за повече деца. За да я има България.
По колорит този празник се родее може би само с кукерските празници. Той е едно преклонение пред онези незнайни вече, неуки, силни и решителни жени, които първи поемат в ръцете си новия живот и обгрижват родилката в най-сакралния за нея момент. Затова на този ден младите булки, родили през годината, почитат т.н. баба акушерка, за да я дарят богато с пешкир, риза, чорапи, калъп сапун. После под някое плодно дърво невястата полива на бабата да си измие ръцете, а тя ги отрива в новия й сукман, подскача три пъти и изрича магическата благословия за раждане на още дечица. Трапезата вече е сложена от снахите на бабата и след хапване, пийване и изпразване до дъно на павурчето с ракия, това развеселено женско царство излиза на улицата с песни, шеги, викове. Тежко му на мъж, който им се изпречи на пътя. Подлудяват го, за срамотиите го правят. Парата му още вземат, че и гащите му ще смъкнат.
А разликата между някогашната трудна жена и днешните бременни е огромна. Какво ли е било чувството да не знаеш нито кога ще се освободиш от 9-месечния си товар, нито къде ще стане това, нито пък мъжко или женско ще се появи на бял свят. На безпощадно бичуване са били подложени т.нар. „бездеткини“. Днес една от иновациите, наречени инвитро, сбъдва мечтата на много семейства за рожба.
Водораздел между старото и новото време е годината 1951-ва, когато денят 21 януари е определен за Ден на родилната помощ и Ден на благодарност към всички лекари, акушер-гинеколози и акушерки, за тяхната трудна, рискова и много вълнуваща професия.
В наше време от години Бабинден има друга окраска и се празнува от всички жени, изпълнили своята мисия на планетата Земя да родят деца, децата им да родят деца, а те да ги коронясват с титлата „Баба“. Бабите помагат в отглеждането на внуците, „бранят ги“ от по-строгите възпитателни мерки на родителите. А в днешно време, когато родителите са на гурбет, изцяло отглеждат внуците си.
И тази година в един сплотен тандем – Читалище, Кметство и Пенсионерски клуб, се погрижиха празникът да стане неповторим и запомнящ се. И се избродира една пъстра шевица от приятна музика и номинации „Най-най“, „Предизвиквам те, бабо“, „Спомени за моята баба“, „Бабини илачи“, „Знаете ли, че“. Разбира се, за къде без бабино хоро. А вкусният обяд беше разнообразен с красиви погачи, кексове, бисквитки, с които почерпиха уважаващи себе си жени, като Иванка Ботева, Иванка Братованова. Какъв е вкуса на щастието да имаш десет правнучета може да каже само г-жа Фейние Азис. Призът „Баба с най-много внучета“ – девет, отиде при г-жа Величка Хубанова, а като най-млада баба, с внуче само на годинка, беше отличена г-жа Себахат. А призът „Дама кокетка“ получиха г-жа Дениз Сиракова и г-жа Марийка Цонева, които единствени бяха с лакирани нокти.
Никой не помни своето раждане, но всяка жена помни раждането на своите деца, лекарите и акушерките, които са я обгрижвали, първия плач на рожбата си и тежката торбичка с пясък върху празната утроба. Посрещането в къщи и първите трудности, свързани с къпането на малкия човек и повиването с няколко ката пелени, също не се забравя. На предизвикателството да се превърне в млада майка, каквато е била преди 50 години, отвърна г-жа Анка Ангелова. Тя направи отлична демонстрация на повиването на бебето-кукла с тензухени и бархетни пелени, като не пропусна хубаво да изпъне крачетата, за да бъдат прави след време. Добре, че митът за „кривите“ крачета отдавна е в историята.
И ето че на импровизираната сцена се появяват две дами – невястата, в чийто образ се въплъти младата Теодора Ивайлова, а 92-годишната Дешка Ненчева беше бабата акушерка. Под любопитните погледи на 50 зрители беше изпълнен обичаят „Поливане“, както и даряване на бабата. С много уважение беше почетена и обичаната от всички стоматоложка Пенка Маринова.
Днешните баби са отворени към света, иска им се да бъдат по-здрави, по-млади, да бъдат добри кулинарки и по-интелигентни. Повечето знаеха, че гръцката дума „лахуса“ означава жена, която вече е родила и до 40 ден на бебето е подвластна на редица забрани. Не бяха чували обаче, че единственият временен орган в женското тяло е плацентата, като след като изпълни своите функции, се унищожава. А при животните бозайници плацентата се нарича луже. На тази възраст очните болести се срещат доста често и почти всички знаеха, че лекарите офталмолози лекуват тези болести. Малко бяха чували, че за недоносените бебета се грижат лекарите неонатолози. С малък жокер „Кой уши байряка, кой му тури знака“ бързо се досетиха, коя е първата дипломирана акушерка в България – Райна Попгеоргиева, по чиято инициатива отваря врати и първия родилен дом – „Майчин дом“.
А палитрата ставаше все по-шарена и все повече се вдигаше градусът на настроението. Млада жена, с красива шапка цвят бордо, избира да освежи грима си на пейка в парка. Първо прокарва четка по вълнистата си дълга пепелноруса коса, очертава с молив устни и засилва блясъка им. И ето че вече си има и съседка. Дама на достолепна възраст, вероятно „втора младост“, сяда до нея и намества до себе си огромна кошница. И започва едно скоростно подражание. Младата се маже с крем, старата извадила цяло калъпче масло, разнасяйки го по лицето си. Младата се пудри, старата също, но с брашно, в което е натупана кухненска гъбичка. Младата подвива мигли със спирала, нейна милост го прави с четка за зъби и паста върху нея. От деликатно флаконче вече се разнася ароматът на парфюма на младата жена, който не може да не се смеси с отвратителната миризма на мухозола, както и със смеха, който долита от всички страни на клуба. А фрапантната дама вече неделикатно беше повдигнала пола, за да надезодорира и интимните си части. Двете дами г-жа Севинч Хасан и г-жа Ирина Савова бяха бурно аплодирани за непринуденото и артистично изпълнение.
Ето че и на десерта му дойде реда, и то не един, а два десерта. Суха паста и сочно парче торта, подарък от новата секретарка на Кметството г-жа Севинч Хасан. На тръгване всеки получи красиво опакован подарък „Сладки времена“.
Живеем в непредсказуемо време. У съседите – война. Вирус ни полази. Кражби, измами, жертви по пътищата. А изкуствения интелект неканен отдавна се прокрадва между нас. Както се казва – дано е за добро. И дано не ни открадне благините, които радват обикновените хора. Красотата на първото кокиче, завръщането на лястовичките у дома, гостуването на внуците, няколко прочети реда от хубава книга…
А ние, селските жени, отново да се върнем към земята, която ни храни. И ни прави живи.