Решаването на водния проблем на Севлиево отново влезе в предизборната риторика на някои от кандидатите за местната власт. Въпреки че през последните години вестник „Росица“ редовно е информирал за хода и изпълнението на проекта за подмяна на преносните водопроводи – главна причина за течовете на питейна вода и последващите водни режими през летните месеци, липсата на водоснабдяване за някои села и през тази година, наложи отново да говорим по темата с инж. Мирослав Банков, специалист „Инвеститорски контрол на строежа“.
-Г-н Банков, какво е направено до момента по изпълнение на проекта и какви са резултатите?
-Общото трасе на двата външни (преносни) водопровода, с налична проектно сметна документация, е 55 344 м‘ в т.ч.: Довеждащият водопровод от ВЕЦ „Видима“ до Пречиствателна станция за питейни води /ПСПВ/ с. Стоките е 20 366 м‘; Източният водопроводен клон от ПСПВ с. Стоките до РВ „Буря“, с. Добромирка е 34 978 м‘. От тях вече са реконструирани: 26 327,07 м‘, което представлява 48 % от водопроводите. В момента се реконструират: 6 017,86 м‘ (11 %). След като бъдат въведени в експлоатация двата участъка, по които се работи през 2023 г., ще останат за реконструкция още 22 999,82 м‘ (41 %), в които физическите загуби на вода са от приемлив порядък.
След изготвянето на Регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) за област Габрово, резултатите от които вече са предадени на ВиК Оператора („ВиК“ ООД – гр. Габрово, който е бенефициент на ОПОС през настоящия програмен период) и предвид ограничителните изисквания на програмата за допустимост на финансиранията (до 10 000 еквивалент жители, досегашната водеща роля на Община Севлиево като Възложител в инвестиционния процес по отношение на оставащите за реконструкция участъци от двата преносни водопровода вече отпада.
-Какво ще рече това?
-Изцяло за Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ в участъка от т. 1 до т. 293, с дължина 10194,00 м‘, находящ се само и изцяло на територията на община Априлци. За двата та участъка от Източния водопроводен клон (Участък № 1‘ от т. 1 до т. 38, с дължина 1040,28 м‘ и Участък № 4-5 от т. 389 до т. 570, с дължина 4 064,96 м‘), одобряването на проектната документация и издаването на съответните разрешения за строеж в тези участъци, вече става задължение на ВиК Оператора, в качеството му на Бенефициент по ОП“Околна среда“. В тази връзка е добре да се припомни, че след като в края на 2017 г. беше подписан Окончателния протокол за разпределение на собствеността на активите – ВиК системи и съоръжения между държавата и Община Севлиево, в изпълнение на Закона за водите и впоследствие беше възложено управлението на същите от Асоциацията по ВиК – Габрово на новия ВиК Оператор („ВиК“ ООД – гр. Габрово), считано от 01.01.2019 г., Община Севлиево въобще не беше длъжна да продължи да се занимава и да поема водещата роля на Възложител в инвестиционния процес за реконструкцията на оставащите проектни участъци.
-Този проект, като че ли засили инициативността на кметовете на някои населени места да потърсят и възобновят водоснабдяване от местните водоизточници. До колко те помогнаха за решаването на проблеми?
-Не толкова този проект, а по-скоро неволята и предприемчивостта на местното население провокира и мобилизира не само кметовете да търсят решение. Като особено ефективни се оказаха съвместните действия през 2019 г. на кмета на село Крушево Илия Илиев и значителна част от местното население, които на доброволни начала, заедно ВиК Оператора („ВиК“ ООД – гр. Габрово) и с подкрепата на общинската администрация направиха необходимото, щото да бъде възстановен един от вече незнайно защо изоставените в периода след 1996 г. местни водоизточници (Каптажен извор „Дълбоки“ с ПС „Дълбоки и напорен водопровод до НВ на с. Крушево). От там се е водоснабдявало с. Крушево преди да бъде присъединено към Магистралния водопровод в средата на 90-те години.
А доколко това помогна, вижте сами как оттогава в това село се справят сравнително успешно с водоснабдяването през последните няколко години, докато се работеше по реконструкцията на Източния водопроводен клон. Особено през месец октомври, тази година, когато в продължение на няколко седмици селата Търхово, Ловнидол, Янтра, Идилево, Крушево и Добромирка не можеха да получат балканска вода, докато траеше подмяната на старите тръби в най-пробления участък в долината след яз. Търхово.
Подобни инициативи имаше и в с.Градница и с.Дамяново, които са сред селата с най-много неизвестно защо изоставени на произвола местни водоизточници в периода след 1996 год. Става въпрос за старото дренажното водохващане на с. Градница /надземните шахти на което все се виждат белосани вляво от пътя за с. Бериево/ и каптирания извор „Погледец“ с помпената станция на с. Дамяново.
В последните сушави години неизползването на тези водоизточници се оказа фатално за непрекъснатостта на водоснабдяването на тези две населени места, независимо, че в Дамяново бяха реконструирани и двата линейни дренажа (Чешмите и Гюр чешма), а в землището на с. Градница бяха изградени новите местни водоизточници (Бърнарево и Бързи брод).
-Прави впечатление, че не само там, а и в много други села селските чешми не се използват. Защо?
-Защото след продължилото десетилетия безконтролно депониране на суровата оборска тор в полето над местния водоизточник „Чешмите“, логичният резултат се случи и подпочвената вода се оказа със значително наднормено съдържание на нитрати и нитрити, непозволяващо ползването й като питейна.
От друга страна, в последните няколко сушави години, стана обичайно явление и двата сравнително нови местни водоизточника в землището на с. Градница, изградени на десния бряг на река „Видима“, да пресъхват след като притокът от скатните води се изчерпи, което налагаше дренажните им тераси ежегодно да бъдат подхранвани през сушавия период с условно – чиста вода от яз. „Гюр чешма“ – в съответствие с целевото му предназначение, определено с решение на ОбС Севлиево № 210 от 21 Ноември 2017 г.
Доколкото ми е известно и Каптирания извор „Недина дупка“ с помпената станция на с. Младен, вече също е възстановен от ВиК Оператора и отново е въведен в експлоатация – за водоснабдяване на с. Младен. А в това село качеството на водата винаги се влошава рязко след всеки проливен дъжд и като се има предвид, че в последните години там има засилен интерес от нови заселници, е добре да се реализира и втория проектен етап на комплексното водоснабдяване с Балканска вода чрез напорната деривация от Източния водопроводен клон, започваща от с. Идилево, ПС „Лебеда“ и напорния му водопровод до площадката на билото. Там е предвидено изграждането на съответния преходен водоем, откъдето освен настоящото водоснабдяване на с. Крушево, да се осъществи и такова за с. Младен.
Спонмя си, че когато в средата на 90-те години доизграждахме връзката на напорния водопровод от ПС „Лебеда“ с вътрешната водопроводна мрежа на с. Крушево, строителната яма на билото, където е проектното място на преходния водоем, беше вече изкопана, но тогава нямаше други средства, за да продължи този комплексен проект и до с. Младен.
-Как се отрази водоснабдяването на габровските села от яз. „Христо Смирненски“ на водоснабдяването в Севлиево ?
-Помогна преди всичко на тях самите да нямат режимно водоснабдяване, докато се работеше по реконструкцията на Източния водопроводен клон. Но същевременно облекчи режима на централното водоснабдяване в община Севлиево.
Доколкото ми е известно, след като ВиК Операторът и Община Габрово вече приключиха с изграждането на амбициозната деривация покрай Витата стена, почти всички населени места от община Габрово (без Камещица и Музга) могат да се водоснабдяват по нея с вода от яз. „Христо Смирненски“.
Тука е мястото да се припомни, че с подобна алтернативна деривация, но от ВГ „Дряново – Гостилица“, през 2020/2021 г. ВиК Операторът водоснабди допълнително и с. Буря с вода от яз. „Йовковци“.
При това положение и след като бъде реконструиран изцяло Източния водопроводен клон (Участък № 1‘ от т. 1 до т. 38, с дължина 1040,28 м‘ и Участък № 4-5 от т. 389 до т. 570, с дължина 4 064,96 м‘), логично ще дойде и времето да се помисли и за водоснабдяване с балканска вода на с. Младен – чрез доизграждане на преходния водоем „Крушево – Младен“.
Именно през тези вече близо пет години, считано от 01.01.2019 г., когато стопанисването, поддръжката и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията (ПОС) на територията на Община Севлиево, бе възложено от Асоциацията по ВиК – Габрово на новия ВиК Оператор („ВиК“ ООД – Габрово), всички институции, имащи отношение към решаване на проблема най-накрая започнаха да работят координирано и ефективно – за комплексното подобряване на питейно – битовото водоснабдяване в община Севлиево.
-Мисля, че вече писахме, че сме на финалната права за изграждането на Източния водопроводен клон. Какво още трябва да се направи за неговото завършване?
Към настоящия момент по реализацията на този приоритетен за питейно – битовото водоснабдяване с Балканска вода инвестиционен проект е направено следното:
Изградени и въведени в експлоатация са три участъка от първия технологичен етап по Източния водопроводен клон, с обща дължина 12 814,36 м‘ (41 %). Изградени и въведени във временна експлоатация са два участъка от втория технологичен етап по Източния водопроводен клон, с обща дължина 6 017,86 м‘ (19 %). Предстои да бъдат приети от Държавна приемателна комисия и РДНСК – Габрово.
Остават да бъдат реконструирани, след като бъде осигурено необходимото целево финансиране от Държавата общо пет участъка от Източния водопроводен клон, с обща дължина 12 805,82 м‘ (40 %), в т.ч.: два участъка от първия технологичен етап по Източния водопроводен клон (Участък № 1‘ от т. 1 до т. 38, с дължина 1040,28 м‘ и Участък № 4-5 от т. 453 до т. 570, с дължина 4 064,96 м‘); два участъка от втория технологичен етап по Източния водопроводен клон (Участък № 2.2 от т. 755 до т. 883, с дължина 4 014,82 м‘ и Участък № 3 от т. 883 до т. 979, с дължина 3 685,76 м‘).
По същия начин, след като бъде осигурено необходимото целево финансиране от държавата стои и въпросът с оставащите да бъдат реконструирани три участъка от Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките), с обща дължина 10154,00 м‘. Те са изцяло на територията на община Априлци.
РДНСК – Габрово.
-Г-н Банков, имате ли надежда, че това финансиране от държавата няма да се отложи далеч във времето и Община Априлци ще подходи към проблема толкова сериозно, колкото и Община Севлиево ? И можем ли да обобщим, че водният проблем на Севлиево е на път да се реши ?
-За съжаление след като вече бяха изготвени регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) за обособената територия на ВиК Оператора („ВиК” ООД – гр. Габрово), това финансиране, вече не зависи от желанието и подхода на две съседни общини, колкото и пряко да са заинтересовани.
Вече всичко зависи от това дали този инвестиционен проект е останал в списъка с инвестиционни проекти към Регионалните прединвестиционни проучвания /РПИП/, които могат да се финансират със средства от ОПОС. Тук по-голяма яснота би могъл да внесе ВиК Оператора, който за разлика от общините в област Габрово, вече е получил от МРРБ окончателния вариант на РПИП.
Ако поради една или друга причина този инвестиционен проект не може да се финансира от ОПОС, остава досегашната възможност – да бъде финансиран поетапно с бюджетни средства от Капиталовата програма на МРРБ.
При всеки случай всички останали неясноти предстои да получат отговор след като бъде приет Закона за държавния бюджет през 2024 г. , в който по неофициална информация в бюджета на МРРБ се предвиждали около1,500 млрд. лева за инвестиционни разходи на общините …
А „водният проблем на Севлиево” отдавна не същият, който заварихме през 2011 год., и ако за цялостното му трайно решение все още са необходими да бъдат довършени и изпълнени всички оставащи части от инвестиционните проекти, то със сигурност и в краткосрочен план онези хронични ежегодни режимни водоснабдявания с балканска вода, вече ще са само лош спомен в следващите десетина години.
Надявам се и продължавам да съм може би единственият оптимист, че през този период най-накрая ще му дойде редът и на язовира в Балкана, от който ще имат нужда бъдещите поколения – в условията на трайни климатични промени, при това не само за водоснабдяване, но и за екологичен баланс в поречието на река „Росица” в условията на трайно засушаване, което необратимо настъпва.
Зареждане ...
