МИЛКА ДЕШЕВА
2 октомври, понеделник. Топла есенна утрин, а пенсионерския клуб в село Крушево необичайно защо е хлопнал кепенци. Как ли ще го понесат белотаджиите, за които ежедневната партия белот тази сутрин ще пропадне. Но пък мечтата за една еднодневна екскурзия в края на лятото се осъществи. Ето че автобусът с екскурзианти навлиза в малкото полупланинско градче Трявна, което, след Копривщица, е на второ място по съхраняване на възрожденския дух. Сърцето на градчето вече тупти в обичайния си утринен ритъм. По тесните тротоари едва се разминават забързани хора, а ние потъваме в тази вълнуваща старина от двукатни къщи, покрити с плочи. Китни балкончета пъстреят от цветя, тесни дървени прозорчета привличат с белите си перденца, а дървените резбовани тавани са хитът на тревненските майстори. Паметникът на младия патриот Ангел Кънчев е един от символите на града. Шумно и весело е в двора на училище „П. Р. Славейков“, където децата навярно са в междучасие. Не така шумно е обаче в старото килийно училище, една от най-интересните експозиции в „Старото школо“. Млада екскурзоводка ни подреди по чиновете и без да изпуска от ръка дългата пръчка – най-важното оръжие за наказание, в ръцете на някогашните килийни учители, ни разказа историята на тази първа форма на образователното дело в предосвобожденска България. А ние – послушни и тихи, под око поглеждахме големия надпис на една от стените „ Просвещението е потребно на всякой народ“ П. Р. Славейков.
А Трявна без семейство Славейкови би загубило истинския си облик. Роден във Велико Търново, тук, в Трябва, младият даскал Петко намира своята Иринка и тук свива семейно гнездо. Пътеките, по които върви, са все неутъпкани. Като даскал въвежда издаването не само на история и география, но и на предмета енциклопедия, за да имат децата поглед към различни неща от живота. Пише поезия, издава вестници и списания, събира народни мъдрости. Народните дела не излизат от главата му и го водят до депутатската скамейка, до министерския стол. Взема участие в съединението на княжество България с Източна Румелия. В известен период от време той е кмет на Стара Загора, където намира своята голяма любов Катерина, но никога не се разделя със съпругата си, от която има девет деца. Автор на първата готварска книга, на „Малка книжица за практична медицина“. Любител е на червеното вино и на горнооряховския суджук. И ако това не е колоритна личност. Едно живо дяволче е бил дядо Славейков.
И ето че сме на възрожденския площад „Дядо Никола“, известен с прочутата часовникова кула. Залогът за нейното построяване през 1814 г. е бил твърде голям. Тревненските масйтори, за да получат разрешение от турските управници на града, е трябвало да забранят на своите съпруги и дъщери да носят традиционния накит за глава – сокай, с който те приличали на царици. Днес кулата е на 210 години. През 1971 г. на кулата е монтиран механизъм със запис на песента „Нераздели“ по текст на Пенчо Славейков. Всяка вечер в 22:00 часа звучи лиричната балада „За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла“. През 1996 г. в кулата е монтирано „Махалото на Фуко“.
В град Елена посетихме възрожденски комплекс „Трухчевите къщи“ и обядвахме в механата. Велико Търново беше последната ни дестинация. Обектите, интересни за посещение, са много, а времето – малко. Но туристически комплекс „Мини България“ напълно удовлетвори желанието ни да бъдем и пред паметника „Майка България“ и в знаковата църква „Св. 40 мъченици“, и на хълма „Царевец“, както и на болярския хълм „Трапезица“. Екскурзията, благодарение на нашия гид г-жа Ирина Савова и на опитния шофьор Иван Хинов, беше едно достойно и забавно отбелязване на Световния ден на възрастните хора – 1 октомври.
А само след ден пенсионерският клуб беше пълен не само с обичайните посетители, но и с много други, решили да участват в Празник на картофа под мотото „На картофа се поклони и повече за него научи“. И така Крушево се превърна във второто селище в България след Копривщица, където също се прави поклон на картофа с „Празник на барабоя“, на който черешката на тортата са лилавите картофи, които за разлика от холандските не са хибрид.
Дали е барабой, гулия, компир, грудки или патати, това е единственият зеленчук, който е целогодишно на нашата трапеза и затова заслужава поклон. Днес на планетата растат над 160 вида картофи в диво състояние, но основните облагородени видове са четири – бели (най-подходящи за пюре), жълти (най-разпространени и подходящи за всякакви ястия), червени (за пържене), лилави (най-диетични и непопиващи мазнина при пържене, поради липсата на нишесте). С високото си съдържание на въглехидрати, на витамините С и В, картофите са предпочитан хранителен продукт.
Селските жени са се специализирали в производството на картоф, както и в борбата с колорадския бръмбар. Любопитно им беше да научат, че вместо по химичен начин с колорадския бръмбар могат да се борят като засеят между редовете семена от горчица или пръскат с разтвор от горчичен прах, приготвен по специална рецепта.
Широко приложение картофите намират както в народната медицина, така и в козметиката. Информацията за някои тънкости при готвенето с картофи също не беше излишна. Например при варене картофът на се слага не в студена, а във вряща вода. Картофите трябва да се готвят ден за ден, а не за цяла седмица, защото с всяко претопляне съдържанието на витамин С намалява. Задушените и пържените картофи са вкусни, но са лишени от витамин С. Любопитно е да наем, че първият зеленчук, отгледан в космоса през 1995 г. е картофът, при съвместен проект на НАСА и университет в САЩ.
Всичко тече, всичко се променя, само храната е вечна. Супи, салати, основни ястия само от картофи, от картофи, заедно с други зеленчуци, а приятелството на картофа с месото е непоклатимо.
И ето че дойде ред на най-вкусната част от празника. Жените, приготвили картофени специалитети, бяха много. И затова на всеки беше сервирана чиния не с гурме порция, а с великанска порция, чието съдържание е трудно не само да се изброи, но и да се побере в чинията. Картофена салата, картофено кюфте, мусака от картофи и тиквички, питка, пълнена с картофи, печени картофени топки на клечка, баница със сирене, три вида баница с картофи (пататник), картофени ноазети. И като венец – топло кебапче. Накрая – сочно парче домашна торта. Имаше музика, хорце, сладки приказки, абе – празник за милиони.
А инициативите, посветените на Световния ден на възрастните хора имаха и трето измерение. С идеята да поднесем малко радост на хората, които по една или други причина са отделени от семействата си, на 5 октомври, съвместно с НЧ „Пеньо Пенев“ с. Добромирка и НЧ „Просвета“ с. Младен, посетихме Дом за възрастни хора с увреждания в с. Столът. Посрещна ни зам.-управителят г-жа Веска Христова и един усмихнат персонал. С много позитивизъм ни посрещнаха и част от хората, настанени в дома. Добро настроение им създадоха и смешките, и прочетените стихове и народни песни, както и забавен скеч. Зарадва ги и пълната чанта с лакомства, както и торбичката с изсушени билки за чай.
Казват, че никой не иска да умира млад, но и никой не иска да остарява. Тогава къде е разковничето. Може би е в двете вълшебни думички: „Животът продължава“.