ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей – Севлиево
Един мраморен кръст в притихналия двор на църквата „Свети Георги“ в Разлог е надгробният паметник на един от героите в драматичните и съдбовни за България балкански войни. В мрамора е врязан възпоменателният текст: „Тук почива подполковник от 4-ий пехотен на Н. Ц. В. Пр. Кн. Тър. полк Григор Спиридонов от гр. Севлиево, убит в боя с Гърците на 17 юлий 1913 г. при Предела“. Неговото име носи и улица „Подполковник Спиридонов“ в Разлог. Днес той, за съжаление, е почти непознат в родния си град Севлиево. Подп. Григор Спиридонов произхожда от рода на поп Недю Хубанов, роден през 1770 г. и съпругата му Неделя поп Петкова. Един от техните петима синове, Спиридон, дава името си на многобройни потомци, които го носят с достойнство и днес.
Григор Спиридонов е роден през 1868 г. в Севлиево, трети син на уважавания севлиевски първенец и първи кмет на града Христо Спиридонов. В многобройното семейство имало дванадесет сина и четири дъщери. Потомците на Спиридоновия род разказват, че малкият Григор бил любимец на Васил Левски, чийто пръв сподвижник в Севлиево бил чичото Григор Спиридонов Попнедевски, член на революционния комитет в града, основан от Апостола. Няколко години по-късно той се радвал на вниманието и на ген. Скобелев, който по време на Освободителната война пребивавал известно време в града и бил настанен в представителната къща на Христо Спиридонов.
Скоро след завършването на кметския мандат на бащата, семейството се преселва в София, в нова къща до руската легация. Христо Спиридонов бил изявен русофил и активен член на Либералната партия на Петко Каравелов.
Още през 1882 година Григор Спиридонов се ориентира към професията на военен и постъпва във Военното училище в София. Проявява голямо старание в обучението и завършва с отличен успех през 1886 година с първия випуск. Само след две години е произведен в чин поручик и постъпва в Генералщабната академия в Петербург, която също завършва с почести – златен кръст и орден Петър Велики. Назначен е за преподавател във Висшето военно училище на Княза, където са работата си печели уважението на курсантите. С голям авторитет сред подчинените си се ползва и след 1909 година, когато, вече с чин майор, е назначен за командир в 4-ти пехотен Плевенски полк. Със своя авторитет и отдаденост на работата се превръща в закрилник на подчинените си, които с обич го наричали „нашият най-любим баща – началник“.
Полкът се включва в бойните действия още в началото на Балканската война и е част от победния и ход до Одрин и Чаталджа. Там подполковник Григор Спиридонов е ранен, но отказва да вземе отпуск и когато започва Междусъюзническата война заминава с полка на открилия се нов фронт на военни действия със Сърбия в района на Видин. Обстоятелствата са неблагоприятни за България, нападната на няколко фронта от съседните държави и подп. Спиридонов се отправя с войниците си към района на Предела и Мехомия.
Мехомия /дн. Разлог/ е свободен град от октомври 1912 г., в резултат на успешните действия на българската армия по време на Балканската война. На 12 юли 1913 г., по време на кратката и трагична Втора Балканска или Междусъюзническа война, гръцките войски нахлуват по долината на Места и завземат цялата долина, заедно с град Разлог. Основна роля в бойните действия от българска страна имат Западнородопския и Самоковския отряд, който е сформиран на 10 юли 1913 г. и в състава му влизат части на Девета пехотна плевенска дивизия с някои от нейните полкове, сред които и 4-и пехотен полк на подп. Спиридонов, прехвърлени на юг от фронта срещу сърбите в долината на река Тимок.
На 12 юли получават задача да настъпят към Разлог, да овладеят Предела и след това да обкръжат гръцките войски в Кресненския пролом. Многобройни са тезите на историци и изследователи на военното дело в опит да се определи чия е вината за неуспеха на операцията – на щабните генерали или на дипломатите. Безспорен факт е, че противникът многократно превъзхожда по численост българските сили.
В операцията загиват и са ранени повече от 500 български войници и офицери. На 16 юли в бой загива капитан Телемах Илиев от Русе, чийто гроб също е в двора на църквата „Свети Георги“. На 17 юли, часове преди сключването на примирието, смъртта на храбрите среща и севлиевеца подполковник Григор Спиридонов, прострелян докато води в атака своите войници. За уважаваното семейство Спиридонови това е нова, непрежалима жертва в Балканските войни. На 9 октомври 1912 г. при Селиолу, Лозенградско загива един от по-малките братя – подпоручик Александър Спиридонов. Като научил за смъртта му, Христо Спиридонов заявил: „Бог ми е дал много синове. Халал струвам едного за Отечеството!“. Загубата на Григор Спиридонов била нов, тежък удар, след който семейството на бившия кмет на града, депутат в Учредителното събрание, не могло да се съвземе. Христо Спиридонов починал на 3 март 1918 г. Семейната памет и до днес пази спомена за загиналите си сродници. Ценни сведения намираме в „животоописания“, написани от племенници на Григор Спиридонов, изпратени до историческия музей в Разлог, откъдето с готовност ни ги предоставиха за ползване. Вълнуващ е скръбният спомен на близките, които се укорявали, че когато Григор Спиридонов тръгнал на война, една от сестрите му го изпратила с букет цвета, които повяхнали и това било прието като поличба, че той няма да се завърне жив. Вечна да е паметта му.
В Балканските войни загиват още 30 офицери, подофицери и ефрейтори от град Севлиево. Техните имена са изписани върху мраморните плочи на Мемориала на славата, издигнат в парк Казармите. Още 576 имена на свидни жертви от селата на Севлиевска община – бащи, синове, братя, са вписани в скромните им паметници по селата.