Андрей Новаков: “И Шенген и еврозоната нямат алтернатива. България не е стояла толкова трагично, колкото в момента, по отношение усвояването на европейските средства”

Андрей Новаков е евродепутат в групата на Европейската народна партия (ЕНП) от 2014 година. Само преди два месеца той влезе в престижната класация „Топ 100 на най-влиятелните евродепутати“ – Eumatrix, в която е единственият българин. В Европейския парламент Андрей Новаков е член на комисиите по бюджети и по регионално развитие, заместник е на комисиите по бюджетен контрол и по транспорт и туризъм. Приятел на в. „Росица“.
По актуалните към момента теми с Андрей Новаков разговаряхме в една от почивките на пленарната сесия в Европарламента в Страсбург през изминалата седмица.

– Г-н Новаков, трябва ли България да влезе в еврозоната? Какви ще са ползите ни от въвеждането на еврото и основателни ли са страховете на българите?
– Аз мисля, че еврото няма алтернатива в България и знам колко лесно се продава идеята за това, че видиш ли ще ни отнемат националния суверенитет, след това ще ни забранят кръщенетата и всичко останало, което сме чували и преди. Нищо от това не се е случило. Бърза справка можем да направим с Хърватия, “колко обезличени са тези хора, как страдат, че вече им липсва национална идентичност и едва се справят с еврото”. Шест месеца по-късно държавата е по-богата, отколкото е била преди еврото, а благодарение на Шенген има повече туристи, отколкото когато и да е било в историята на тази държава.
И Шенген и еврозоната нямат алтернатива. Не е било лесно и през 90-те години, когато темата е била на дневен ред и в Германия и във Франция. Да се откажеш от дойче марката и френския франк не е било по-лесно от това да се откажеш от българския лев. Като валута, не като идентичност. И въпреки това политици с визия тогава са го направили и две поколения по-късно са благодарни за това, което се е случило, тъй като имаш една от най-силните валути в света, конкурентен си в целия свят, включително срещу американски долар, срещу, въобще няма да споменаваме в контекста на войната, какво се случва с руската рубла и китайския юан. Но, така или иначе, простичката справка показва, че хората живеят по-добре след като са въвели единната валута. По-лесно се привличат инвеститори, лихвите по заемите са по-ниски, работи се по-добре, не губиш пари в прехвърляне през обменни курсове на чейндж бюра и прочие.
Аз считам, че след първоначалната турболенция, което е нормално, сменя се валутата, сменят се парите, всичко ще тръгне в правилната посока. Знам откъде е тази травма. Аз съм дете на 90-те и си спомням как се променяха парите, изчезваха нули, добавяха се нули, лихвите летяха нагоре, инфлацията също, не знаеш кога какво можеш да си купиш. И въпреки това това не е подходът от 90-те години. Апелът ми е следният: в почти всяко семейство има човек, който учи или работи в чужбина, да се обадят и да проверят как живеят хората в Австрия, във Франция, в Испания, дали се мъчат повече, дали да обеднели след приемането на еврото, защото всякакви легенди се чуват. Но фактът е, че ако искаш да живееш добре, търсиш работа в тези държави, не търсиш в държави, където няма евро, например.
– Темата за Шенген също е много актуална. Оптимист ли сте, че това ще се случи до края на тази година? Засиленият мигрантски натиск оказва ли се прът в колелата на България за приемането й в Шенген?
– Не бих казал. Ако някой реши да го казва за оправдание би могло, но емигрантският натиск по нашата граница съответства с този в Италия и в Гърция. Това означава ли, че трябва да извадим тези две държави от шенгенското пространство, ако това е единствения критерий? Аз вярвам, че нашите момчета и момичета, които пазят границите, се справят добре. Разбира се, имаше покъртителни пробиви в миналото, но това бяха пробиви, дължащи се на политическото ръководство на тази структура, а не на професионалните качества на хората по места. Имаме техника, имаме оборудване, имаме професионалисти и в сравнение с другите граници, нашите се пазят добре. Виждам че има много постове и по алтернативните пътища, и на входа на Костенец, и край Пазарджик, и край Ихтиман, хората си вършат работата.
Трябва да си признаем, Европейският съюз е толерантен, помага на хора в беда, доказал го е, няма друга група държави, които да правят повече в тази посока, но ние не можем да бъдем разграден двор. Ние не можем да бъдем мигрантския лагер на света. На всяко друго място се спазват правила. На нас ни трябват правила. Хората, които живеят в Свиленград не са длъжни да плащат със спокойствието си, заради политически решения, които се вземат в Брюксел.
Аз не искам да отдавам голямо значение на политическата криза в Нидерландия като за пречка България да влезе в Шенген, защото през последните 12 години се наслушахме на какви ли не обяснения защо не можем да влезем. Отдавна сме изпълнили критериите, Европейският парламент всяка година призовава да влезем в Шенген, Европейската комисия призовава това да се случи. Имам достатъчно индикации, че испанското председателство е готово да повдигне темата за включването на България и Румъния. Не виждам какво повече трябва да се случи, за да приемат нашите две държави. И въпреки това, ако до Коледа не влезем в Шенген, аз мисля, че България и Румъния могат двустранно да се споразумеят за премахването на граничния контрол, за да може поне опашките на Дунав мост 1 и 2 и на всички КПП-та, които са на територията на Добрич и Силистра, също да отпаднат.
– Преди време алармирахте, че България губи над 3 милиарда евро от Плана за възстановяване и устойчивост. Какво е положението към днешна дата, вече имаме и редовно правителство?
– Редовното правителство беше единствената правилна крачка. Нямахме право на нещо друго, тъй като потопът щеше да е повсеместен. Но към момента нещата са следните: истината е, че България не е стояла толкова трагично, колкото в момента, по отношение на европейските средства. От Плана за възстановяване сме използвали 1,8% или около 200 млн., при положение, че имаме 12 милиарда евро. По основните оперативни програми – Транспорт и Околна среда, разплащанията са 0%. А са минали повече от две години от Плана, а от програмния период – три.
Няма как да не ме тревожи и Планът за справедлив преход, заради който ни трябват териториални планове, които Европейската комисия да одобри. Крайният им срок е бил септември 2021 година, а това интервю го давам юли 2023 година. Те не са подадени, не са одобрени… Само там можем да загубим 800 милиона евро. Честно казано чувствам се зле, когато започна да смятам колко много пари може да загуби страната ни и то не поради друго, а заради собствената ни политическа недалновидност. Няма да забравя никога как готов план, който имаше предварителна положителна оценка от Европейската комисия, беше готов за внасяне, беше обсъден, всички бяха съгласни с него и не го внесохме, само защото е направен по времето на ГЕРБ. Оставихме го да го одобрим, след одобрението получихме 40 страници критика как трябва да се поправи този план, поправихме го, втори път ни го върнаха. Накрая го одобриха и ние не можем да го използваме. Въпреки това аз имам огромни надежди към редовното правителство, че ще навакса поне част от останалото.
– На срещата ни през октомври 2022 г., отново тук, в Страсбург, коментирахме обходния път на Габрово и тунела под Шипка. Какво се случва към юли 2023-та, знаете темата е много чувствителна за хората от нашия регион?
– Тунелът под Шипка е честа тема, която се отправя към мен, дали заради това, че имам офис в Габрово, дали заради работата ми по отношение на регионалното развитие. Но не бягам, харесва ми да работя по нея, тъй като това е много повече от просто тунел. Това се е превърнало в идея, която е пленила съзнанието на поколения българи. И когато ме питат: „Простете, според вас колко е закъснението на изграждането на тунела под Шипка?“, моят отговор е: „Между 100-110 години, тъй като това е идея от времето на цар Фердинанд“. Така че горе-долу такова е закъснението. Аз лично израснах с идеята, че това е грандиозно инженерно постижение, което толкова трудно може да бъде постигнато, че е нормално да отнеме толкова време. Истината е, че говорим за тунел 4-5 километра. Имаме сходни тунели в България. Единствената причина да не го направим е, че не сме искали достатъчно в миналото. Не виждам каква друга причина може да има. Има одобрен проект, има намерено финансиране, залегнало е в оперативните програми, има одобрен изпълнител, просто трябва да започне да се копае. Няма друга алтернатива. Хората са уморени да слушат повече какво трябва да се случи. Има обходен път от страната на Габрово, с толкова труд и усилия беше постигнат. Там наистина е великолепно инженерно постижение, има виадукти, които са високи над 100 метра, едни от най-високите са на Балканите. Просто трябва да започне да се копае.
Аз и хората и в Севлиево, и в Габрово, и в Казанлък, повече не искаме да слушаме какво може да се обърка и колко е трудно и сложно. На всичкото отгоре, трябва да започнем да си вярваме малко повече. Това не е проект между Габрово и Казанлък, не е проект между Южна и Северна България. Това е път, който е важен за цяла Европа. Той свързва най-северните държави, като започнеш от Прибалтика до Истанбул. Това е европейски коридор, който ние сме длъжни да развием. Има причина той да бъде свързан не само с обходния път. Ние трябва да погледнем малко повече от само Габрово. Затова трябва да се построи магистралата от Русе до Велико Търново, за да може да се пътува безпрепятствено от границата на Дунав мост при Русе до пристанището в Истанбул. Това е важно за всичките държави по поречието на този коридор.
– Честата смяна на правителствата и местната власт ли са пречка да вървим напред?
– Да, ето защо внесох доклад в Европейския парламент, който беше добре приет, с огромно мнозинство, за което се радвам, за въвеждане на бързи писти за големи инфраструктурни проекти. И това, че един кмет се е сменил с друг, или някой министър, тук съвсем на произволен принцип ще кажа, че се е събудил и решил, че даден тунел не е достатъчно широк и само две платна не стигат, и трябва да спрем процеса, трябва да ги направим четири, да го възложим наново, да го проектираме наново, да похарчим още три години в това, не трябва да бъде пречка, Разбира се, не визирам тунела под Шипка и някой бивш министър, който е направил това нещо. Но това трябва да бъде избегнато. И когато Европейската комисия има пряк надзор върху този проект, смяната на министри и кметове не трябва да оказва влияние. Веднъж одобрен проект, веднъж финансиран, с избран изпълнител, трябва да се строи, без значение какви избори минават. Особено когато говорим за международни транспортни коридори. Защото държавите ни гледат и казват: „Ние защо инвестирахме толкова милиарди за този път, който не стига до никъде, който стига до границата“. Представете си как изглежда Е79. Идваш от пристанището в Солун, товариш, имаш стока за Северна Европа, караш по шестлентова магистрала и изведнъж на Ботевград магистралата отива в две ленти. И целият трафик се събира там. Сигурен съм, че хората, които навремето са критикували правителствата на г-н Борисов, когато инфраструктурата беше приоритет, в момента се срамуват от всичко, което са казали.
– Вече повече от година светът се вълнува от войната между Русия и Украйна. Какви са уроците за ЕС от войната и всички кризи, произлезли от нея? Отслаби ли се доверието в ЕС от страна на някои държави-членки?
– Най-ценният урок, който ЕС, надявам се, е научил, е че не можем сляпо да преследваме цели, които сме си набелязали преди време, без да се адаптираме към реалностите. Когато си поставяхме целите за въглеродна неутралност, за опазване на околната среда нямаше война, нямаше ковид, нямаше инфлация, нямаше високи цени на суровините, нямаше високи цени на горивата и електрическата енергия. И няма как да поискаме от хората в момента да се ограничават и да плащат цената за зеления преход, плащайки цената за всичко останало.
Нека ви дам един пример. Днес (бел. авт. 11 юли 2023 г.) пред ЕП протестират фермери. Заради вноса на украинско зърно те плащат за войната. Така или иначе това се случва. Освен това им казваме -вие плащате и за строгите правила, които има за производство на пшеница в Европа, не пръскате, добивите съответно са по-ниски, не може да ползвате еди какви си препарати и т.н., и в същото време им казваме – ще си купувате пет пъти по-скъпи комбайни, защото не можем повече да толерираме производството на двигатели с вътрешно горене. Е, тези хора до кога ще плащат?! Разбирам защо са на улицата. И то не са само те. Затова ЕС не бива да бъде мащеха за всички хора. Не може да казваме „това е положението, ще го изпълнявате, без значение какво ви се случва на вас“. Аз отказвам да го приема и считам, че беше правилно, когато по времето на ковид ние бяхме много гъвкави в промяната на правилата и си казахме, че с парите, които бяхме заделили за кохезионната политика, ще купим маски, ще купим респираторни апарати и оборудване, ще помагаме да спасяваме животите на хората и това се случи. И трябва да се оцени. Аз вярвам, че беше правилно. Представете си как бихме изглеждали в очите на избирателите, ако кажем, че имаме пари, но те са предвидени за стадиони и не можем да помогнем, много жалко че страдате от ковид. ЕС трябва да е много по-гъвкав. Ако хората не разбират нашите правила, ние трябва да променим правилата, а не да чакаме хората да се адаптират към нас. Тази институция съществува заради хората, а не обратно.
– Казват, че посещението на Володимир Зеленски в България е знаково, дори го сравниха с посещението на папа Йоан-Павел II. Какво е вашето мнение?
– Смятам, че това беше политическото събитие на месеца, но то ще бъде и едно от най-значимите за годината. Това е достатъчно показателно. Аз вярвам че ние, като част от западния свят, в който има демокрация, свободен избор и въобще либерален подход по отношение свободите на хората, трябва да сме горди, че той избра да дойде и в България. От Източна Европа това е втората държава, след Полша, а после отиде и в Чехия. Не разбирам защо имаше и полярни мнения, за щастие те не бяха толкова много. Мисля, че в основата си всички ние разбираме, че сме направили исторически избор преди 30 години, когато сме поели по пътя към Европа и към НАТО и този избор няма алтернатива. Нормално е човек в такава ситуация, да си оглавил държава, която е нападната в разрез с всички международни правила, да потърси подкрепа у своите съюзници. Да не дава Господ да разбираме какво е да търсиш помощ по този начин и се срамувам, че имаше реакция, включително и на български политици на много високо ниво, които, вероятно мислейки краткосрочно за своя рейтинг, избраха да покажат едно лице, което е нетипично за нас, българите, и то е отсъствие на всякакво състарадание към ближния и готовност да се притечеш към някой, който е станал жертва на такава агресия.
– Друга важна тема, за нас, медиите, докладът на Европейската комисия за България, в който пише, че е проблем монополът над медиите, липсата на прозрачност кои са собствениците им, разпределението на държавната реклама също. В тази връзка в. „Росица“ организира международна конференция за ролята и мястото на регионалните медии. Какво според вас е тяхното място, защото към момента те са натикани в ъгъла?
– Вестник „Росица“ има много специално място в моите мисли, защото е най-старият регионален вестник, който продължава да излиза, а до колкото ми е известно, е най-старият вестник въобще, не се сещам някой национален да е по-стар от това. Аз имам честта да съм бил няколко пъти в редакцията на вестника и ви поздравявам, че поддържате жива една традиция на българската журналистика повече от век.
Мисля, че регионалните медии са гръбнакът на журналистиката в България, защото те са близо до хората и представят по много разбираем и смилаем начин проблеми, в които иначе не бихме могли да навлезем в дълбочина. Пускаш си национална телевизия и гледаш новини и една тема се покрива от 30, максимум 40 секунди, 1 минута. Колко можеш да вникнеш? Докато в регионалните медии, да вземем пример с в. „Росица“, колко често се отделя внимание на това какви са проблемите пред изграждането на тунела под Шипка, можеш да чуеш главния проектант, можеш да чуеш изпълнителите, можеш да чуеш пет пъти кмета на Севлиево, кмета на Габрово, на Казанлък и това е правилно.
По отношение на собствеността, аз считам, че не бива да поставяме под общ знаменател всички частни медии и по това нещо да съдим, че те не са обективни, макар знанието за това, чия собственост са, да е нещо абсолютно необходимо за хората, преценявайки до колко и на какво да вярват. Това трябва да е публично, трябва да е кристално прозрачно кой стои като собственост зад даден вестник или телевизия. И въпреки това крайният съдия, крайната оценка я дават читателите, зрителите, слушателите. Всеки може да е собственик, но в крайна сметка вие заставате зад микрофона и пред белия лист, и никой не може да ви отнеме правото да кажете това, което мислите и сте видели. Ако на дадено място това не се толерира, живеем в свят, в който винаги можеш да отвориш Фейсбук и да го напише там, хората ще го прочетат и ще получиш тяхната симпатия. И слава Богу! Това нещо помага за критичността на хората. Знам, през 90-те години, всички сме чели какво е било възможно да се случи в България и никога може и да не разберем цялата истина. Сега, представете си, всеки човек има телефон с камера в джоба, може да отиде и да снима фугите на дадени плочки и да каже: „Вижте ги тия какво правят“ и това нещо привлича вниманието на хората, на изпълнителите също. За съжаление се и злоупотребява с това, но така или иначе хората са станали много по-критични, много по-изискващи към политиците, към институциите. И това е добре.
– А не е ли една от причините за съмнения за усвояване на еврофондовете липсата на достатъчна публичност по проектите, за начина по който те се реализират и ползата от тях?
– Няма достатъчно публичност по отношение на рекламата, тъй като от 2014 г. до сега в България са инвестирани 11 млдр. евро по различни проекти. Със сигурност България е много по-различна, отколкото е била преди тези инвестиции. Въпреки забавянето, за което говорихме с вас, има неща, които никога нямаше да се случат без европейското финансиране, щяхме да ги направим кой знае кога. И въпреки това превес е взело дадено решение на ЕС, което ние не сме комуникирали добре. И тук аз вярвам, че ние трябва да поемем отговорността, включително аз в лично качество, за това да ставаме по-добри, обяснявайки защо ЕС е без алтернатива. Преди пет години беше добил такава гражданственост слухът, че България плаща на ЕС повече, отколкото получава. Това е опашата лъжа. До към онзи момент България внася 1 млрд. лв. на година в ЕС и получава 4 милиарда обратно. А, за жалост, може би не са ми стигнали силите да обясня на колкото може повече хора за това нещо, но за мен ключът е в комуникацията. Кооперирането с регионални и национални медии, обяснявайки, какво получава страната ни е важно. Защото това не е само съюз на мостове, на ж.п. линии и търговия.
Ние сме част от най-успешния проект в историята на човечеството за мир, благодарение на който на този континент няма войни толкова време и сме част от може би най-развития демократичен процес, който някога въобще може да има, и следствие от това – в семейството на най-богатите държави в света. Това е. Представете си, че има европейски държави, които приемат хора от цял свят, включително от Америка, дошли да се развиват професионално, това означава, че има нещо повече. Значи, освен възможност да се развиваш, да учиш, да изкарваш пари, всъщност можеш да живееш спокойно, да ти е красиво и да получаваш социална сигурност, здравеопазване, образование, култура, и какво ли още не. Така че, избрали сме си хубава цел и си струва да я преследваме, въпреки че понякога това е съпроводено с болезнени промени.
– И в тази връзка, предстоят избори за европейски парламент. Хората обаче традиционно не гласуват на тях. Как ще ги призовете да гласуват?
– Няколко пъти този урок ни бе преподаден по трудния начин. Да кажем, че избирателната активност е ниска, хората не разбират нищо, усещат Брюксел далеч, но когато дойде пакет „Мобилност“, разбрахме, че е много близо. Когато ЕК реши да квалифицира розовото масло като опасно за здравето, разбрахме, че Брюксел е много близо и много пряко усещаме решенията тук. За да не могат да се случват такива неща повече, хората трябва да знаят, че тук се гласуват неща, които оказват влияние след пет години, след десет, дори след трийсет, както е за зелената сделка. И ако искаме да спрем да тичаме след събитията, да ги догонваме и да се чудим това как стана и онова как стана, да изпращат хора в ЕП, които да представляват техните интереси. Колкото повече хора гласуват, толкова по-добре ще сме представени като държава, толкова по-добре ще е представена всяка група от българското общество.