С Тони Енчев от Русе, 22-годишен студент по журналистика в СУ ”Климент Охридски”, се запознахме покрай общи приятели в редакцията на в. “Росица”. Разказахме му историята на нашия вестник, показахме и как се прави вестник – неговата специалност не е свързана с печатни медии, затова му беше интересно. По-късно научихме, че Тони Енчев изпълнява собствен проект “От нас зависи”, чиято същност е, чрез добре изработени графити на известни български революционери да подобри градската среда на родния си град. Може ли от тази идея да се възползват млади хора и от други градове? Възможно ли е проектът да се развива и в други посоки, освен в рисуването на графити, защото от нас зависи градовете ни да са чисти, природата запазена и още много неща? За идеята и очакванията от нея Тони Енчев разказа за читателите на в.”Росица”.
-Тони, разкажете как възникна идеята за този проект? Каква е неговата цел?
-Идеята започна от преди две години. Основната цел е децата в моя роден град да растат, заобиколени от нашите герои. Да познават историята си и да знаят за какво могат да се нарекат българи. Кои са хората, които са загинали за нашата свобода и независимост, които в днешно време приемаме за даденост и не се интересуват как са постигнати.
“От нас зависи” е да направим така, че минавайки покрай портретите на нашите герои, хората да си спомнят за тях. Или ако не знаят, рисунките да ги провокират да потърсят информация за тях, да прочетат и да научат за техните дела.
– В едно интервю Вие казвате, че днес има деца, които не знаят кои са Ботев и Левски. Според Вас чий е този пропуск – на родителите, на учителите или на цялото общество?
– Още в ученическите ми години виждах в моите връстници как нито Левски, нито Ботев, нито други от нашите революционери бяха интересни за тях. Даже нямаха интерес да прочетат нещо за тях. Според мен това идва най-напред от родителите. В моето семейство съм възпитаван да познавам историята на България, на моя роден край, да знам благодарение на кого мога де се нарека българин и да живея свободно.
Така съм възпитаван и впоследствие в училище съм надграждал тези мои знания, но това няма как да е еднакво за всички деца. Родителите имат различни ценности, образование, вярвания – това са неща, които оказват влияние …Затова идеята на този проект е, ако човек не е имал мотива и някой да го провокира да научи тези неща, когато мине покрай тези рисунки да спре и да прочете защо портрета на този човек е на това място. Какво е направил, за да заслужи тази чест? И така реално може да се провокират хората. Дори само един човек да направи това, е полза, според мен.
-От социалните мрежи разбирам, че последователите и съмишлениците на тази Ваша идея се увеличават. Може би това се дължи на факта, че тя идва от млади хора, какъвто сте Вие и Вашият екип, които също рисувате графити, но те изглеждат по друг, по-добър начин от тези драсканици по стени и фасади на сгради…
-Точно така. Другата цел на този проект е да изчистя това негативно име на графитите от тези, които нищо не разбират от това изкуство и драскайки всякакви глупости избиват своите комплекси. И чрез инициативата “От нас зависи“ да променим възприятието на хората към графитите, защото се правят от специалисти и носят смисъл. Да, има смисъл да се променя възприятието на хората към това изкуство. То да се прави на определени места, да бъде съгласувано с Общината, за да се изчисти това негативно мнение към графитите.
-Разбрах, че Вие вече имате заявено желание към Община Русе да бъде определено място за това изкуство, което ще промени градската среда. На какъв етап е получаването на решение?
-Да, това стана със съдействието на общинския съветник Траян Тотев от Русе, който е направил предложение до кмета на Общината да се определят места в града, на които хора като мен – не професионалисти, да имат възможност да покажат своето изкуство, с което да допринесат за подобряване на градската среда.
-Според мен “От нас зависи” е инициатива, която може да се използва и за други дейности, не само с рисуването? Имате ли идеи и в тази насока ?
– Това е следващата стъпка, която аз искам да подема, защото виждам една вълна от хора, които оценяват, че има смисъл от това, което работим. Смятам, че то може да прерасне в нещо по-голямо, да се разпростре в други области, да правят такива инициативи, които да бъдат отново в полза на обществото. Аз ще се постарая, каквото зависи от мен да го направя, за да се развие още повече инициативата “От нас зависи”. Да намеря още по-голям екип и доброволци, които да накарат днешното младо поколение, което не вижда смисъл да прави добро за обществото, да търсят подобни каузи, в които да вярват. Смятам, че ако помогнем в тази насока, правенето на добро може да стане зараза за правене на добро.