МИЛКА ДЕШЕВА
Не сме напъпил розов цвят.
Не сме и зрънце плодовито.
Нито сме във първа младост.
Затова нека всеки ден
да бъде пълен с радост.
От живота да гребем цветя,
усмивки и надежди
и да си носим новите одежди.
Със сладки приказки започват винаги такива срещи. А сочните захаросани баклавички, с които почерпи за Курбан Байрям Ава Ахмедова, сложиха финала на превърналата се вече в традиция среща, състояла се на 28 юни. Най-напред всички единодушно решиха да посетят църквата и да запалят свещичка за тези, които вече ги няма. По сведение на Йончо Димов, който заедно с Тинка Трифонова е организатор на срещата, пък и е летописец на своя набор, през 1945 година в селото са се родили 24 деца, а днес са останали едва 12. На фона на тиха музика темите за разговор се боричкаха, коя да бъде първа. Започнаха с болестите и незаслужено обидните пенсии. И сякаш неусетно неканена пропълзя и носталгията по онова противоречиво татово време, Живковото време. Първи рожби на това време, те потънаха в спомени, най-напред за безгрижното и спокойно детство. Пораснаха на къра, стърнища боцкаха краката им. Още помнеха аромата на босилек и чубрица от тогавашните бостани, където царуваше абсолютно свободен, без колове, Дон Домат. А вечер до късно играеха из махалата, ловейки светулки. Помнеха и летните детски лагери. Болезнен беше споменът за родното училище, което през 2031 г. ще стане на 100 години. От ръка на ръка се предаваха малките черно-бели снимчици, които Йончо беше донесъл. С вълнение се разпознаваха като участници в училищния хор, като акердеонисти. И неусетно, от дума на дума стигнаха до едни други наборни срещи, а именно наборните вечери, останали отдавна в историята. Организирани от семейството на бъдещия войник, те събираха роднини, приятели, съседи, за да изпратят наборника, пожелавайки му лека служба. А той, наборникът, страдаше най-много от загубата на буйния си перчем и обръсната гола глава, без да подозира, че след 20-30 години бръсната глава ще бъде мода. А градусът на емоциите се покачваше стремително. Вкусните баница и бюрек, с които почерпи Ава Ахмедова отприщиха желание за индивидуални изяви. Тодорка Иванова, позната на вискчи, като отлична певица, предизвика Станчо Атанасов, който кой знае от кога не беше проверявал певческите си способности, да поздравят наборите си с песента „Мама Стояну думаше“. Донка Гатева, която навремето открива своя избраник в Стара Загора и там остава, се оказа почитателка на пирински и македонски песни, с вълнение показа красиви цветни снимки на своите деца и внуци. И се отвори един нескончаем разговор за внуците. Англичанчетата Дениз, Жан и Селина са гордостта на Иван Николов. Кънка Косева, която също почерпи с пухкава баница, показа на телефона си внучките близначки Ивайла и Кристина, които подхранват нейния живец. А Тея, правнучка на семейство Ава и Мурад Ахмедови, мечтае да продължи средното си образование във Велико Търново. И така, в приказки, песни и вицове, ненадейно нагазиха в любимата си тема – малките зеленчукови градини, които тази година никак не ги радват. Чернилка нападна домата, лукът много не го бива, а джанки няма дори за бакляната чорба.
А вятърът на промяната от 1989 г. ги завари нито рак, нито риба. Не бяха вече първа младост, не бяха и възрастни, но пък достатъчно зрели, за да преценят какво да променят и какво да заменят. Трябваше много бързо да заменят спокойствието с бдителността, така нужна в новото демократично време. Отвсякъде дебне опасност. Я безстопанствено куче ще те ухапе, я телефонен измамник ще те подлъже, я на фалшива промоция ще попаднеш… Трудно приемаха факта, че криворазбраната демокрация доведе до потъпкване добродетелите на предците ни. За да изплуват фалшът, лицемерието, пошлостта, желанието за известност.
А те, тези мили хора, завърнали се присвоите корени, с нетърпение ще очакват следващата наборна среща. И ще продължат да редят пъзела на своя живот, водени от онова, което никой не може да им отнеме: честност, почтеност, достойнство.
Днес светът гори.
Пандемия, война.
Но ние живи сме
и път ни чака.
Може би по-труден, непознат.
Как и докога по него ще вървим,
кой знае.
Да, живи сме!
И страшно много сили
имаме за теб, Живот!