МАРИЯ-АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА, 9″б”клас, клуб”Млад журналист” при ПГ”Марин Попов”
Казвам се Мария-Александра Димитрова, ученичка в ПГ “Марин Попов”, член на Ученическия съвет и част от клуб “Магията на словото”. Избрах да уча в Севлиево и всеки ден пътувам от Габрово, за да уча в моето училище. Аз наистина го чувствам като част от себе си, защото съм спокойна и щастлива, чувствам учителите си като родители или приятели, с тях мога всичко да споделя и знам, че те ще ме разберат. В същото време толкова ангажирана с разнообразни дейности никога не съм била. Така е и в края на учебната година. Малко ми е мъчно, че няма да виждам приятелите си през лятото, но с някой от тях ще бъдем три седмици в Италия другия месец и това е невероятен шанс, който училището ни дава. Но преди да дойде лятната ваканция ни предстои традиционният празник. Всеки ще се изяви с това, което най-добре умее. Повечето ми съученици обичат спорта. Аз също, но нямам много време за него. Само в отбора по крикет участвам, защото е нещо ново не само за училището, а и за Севлиево. Най-много обичам да пиша и да се изявявам на сцена.
В началото на учебната година се срещнахме с Кирил Вълчев – генерален директор на БТА. От него научихме, че за да си добър журналист трябва да си честен с читателите си докрай, да не прикриваш част от истината или да я изопачаваш, дори и да ти се иска или да ти плащат за това. И още нещо много полезно – да не налагаме своето мнение и отношение към информацията, а да я отразяваме обективно и никога с езика на омразата. Такива срещи и уроци се помнят цял живот, въпреки че не всички медии спазват това изискване. Скоро прочетох такъв текст за нашето училище, който силно ме възмути.
В училището има и театрална школа и следващата седмица ще представим втората си пиеса, вдъхновена от нашите учители, наречена “Като две капки вода”. Сценаристи сме членовете на Ученическия съвет, а режисьор е Румен Мартинов. Вълнението е голямо, но ще се справим, все пак първата си пиеса представихме на сцената на НЧ “Развитие 1870” и всички, които присъстваха, ни поздравиха за добрата игра. Сигурна съм, че и този път ще е така, защото нашите учители ни подкрепят и мотивират да се развиваме като личности – добри, трудолюбиви и отговорни. От сърце им благодарим и искаме да им кажем, че ги обичаме!
Зареждане ...
