На Тържествена сесия на ОбС в Деня на Габрово – 17 май бяха връчени отличията на Община Габрово на заслужили габровци. С „Почетен знак на Габрово“ бяха удостоени: Музея на хумора и сатирата, заради 50-годишнината от основаването на културната институция и ролята й в издигането на националния и световен авторитет на Габрово; Виктория Петрова, дългогодишен ръководител на Център за работа с деца „Смехоранчета“ и Иван Минчев за всеотдайната му работа от сърце за каузата „Карнавал в Габрово“. Посмъртно са удостоени със званието „Почетен гражданин на Габрово“ всички участници в бунтовните действия от втората половина на 19-и век от Габрово. Комисията по званията взима решение да удостои всички 270 поборници, които до сега не са получили званието „Почетен гражданин“. Проучването за имената на загиналите в организацията на въстания в България и габровския регион е направено от историка Даниела Цонева, но по предложение на журналистката Ружа Партинкова – Любенова, която е част от екипа на в.“Росица“.
Преди две години, като правнучка на поборника Христо Партинков тя поде инициативата да коригира една вековна несправедливост – името на починалия в заточение подвоевода да бъде извадено от забвение. На 23 април 2021 г. тя написа мотивирано предложение до Общинския съвет в Габрово прадядо й да бъде обявен за почетен гражданин на Габрово. Тогава Комисията по почетните звания взе решение не само Христо Партинков, но и всички габровци – участници в националноосвободителните прояви през втората половина на XIX, век да бъдат вписани в Почетната книга на Габрово.
-Руже, разкажи за инициативата и какво ти донесе тя?
-Всяка година, в дните когато честваме избухването на Априлското въстание, намирах свой начин да почета името на нашия прадядо Христо Иванов Партинков. Още преди десетина години помолих сина си – студент в София, да подаде молба в Националната библиотека и да прочете поборническото дело на прадядо ни. По-късно, за 145-тата годишнина от славната Априлска епопея, през 2021 г., се замислих знаят ли младите ни родственици какъв прадядо имаме, ще потъне ли името му в забрава, ще знаят ли внуците ни, че е имало песен за него, която се е пеела навремето в Габровския край. Тянка Минчева в труда си „Априлското въстание в Първи революционен окръг, отразено във фолклора“ цитира народна песен от Габровско:
„Тръгна Цанко Дюстабанов,
след него Тотю Иванов,
йоще – Пенчо Пустомпиров,
след него – Христо Партинков…
И тогава седнах и написах предложението – събрах родовата история с историческите факти от поборническото дело и ги представих пред общинските съветници и председателя на ОбС-Габрово Климент Кунев и пред кмета на града Таня Христова.
-А каква е била съдбата на прадядо ви?
-Той е бил много деен и смел комита, член на щаба на габровската въстаническа чета, отличен стрелец… На 23 години, вече баща на две деца и с трето – на път, Христо Партинков се включва във въстанието. След разгрома, с окървавени дрехи, се крие край Долни Бакойци. Идва заплаха от властите, че ще запалят махалата и той излиза и се предава. Но силният, висок и строен балканджия се вижда опасен на дошлите да го арестуват две заптиета и те за всеки случай го връзват и пребиват преди да го отведат. После идват мъките на въстаниците по разкарването им от властите през Габрово като най-големи „вагабонти”, дръзнали да свалят султана, откарването им на съд в Търново. Там Христо Партинков е осъден на заточение, заедно с още единайсет души от Габрово, Севлиево, с. Гъбене и Ново село. Присъдата му е седемгодишен строг тъмничен затвор в окови. На 20 юли 1876 г. е откаран най-напред в Търново, а оттам през Русе, Варна и Цариград на о. Кипър.
Как ли един млад мъж на 25 години, роден и отрасъл в зеления габровски Балкан, е влачил две години оковите по белите камъни в крепостта Левкосия на острова? И дали непокорният му балканджийски нрав и закана да накаже виновните за някои провали, не са станали причина малко преди да се качи на кораба за България да изпие отровното турско кафе?
-Сега неговото име и на другарите му са вписани в красивата голяма книга с кожена подвързия, в която са вписани имената на много заслужили развитието на Габрово от преди Освобождението до наши дни. Какво изпитваш ти?
-Удовлетворение! Това е чувството, което изпитваме ние, а надявам се и всички потомци на тези над 270 храбри мъже от габровската въстаническа чета. Удовлетворение, че никой не е забравен и че достойните им дела сега са почетени подобаващо. Една вековна несправедливост вече е коригирана. Но имам и една мечта. Да стъпя някой ден на тези камъни, по които е влачил оковите си прадядо ми, и да запаля свещ в негова памет, за успокоение на душата му и в почит на костите му в незнайния гроб.