Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според някои българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.
В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сестри, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.
Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития.
Жената е вълшебно цвете,
донасящо безкрайна радост,
създадено от боговете
да ни дарява страст и младост.
Жената е омайно биле,
амброзия от свят далечен,
от устните й щом отпиеш,
завинаги ще си обречен.
Жената е и Рай и Ад,
Ангел, Демон и Фурия,
Обятията й са – благодат,
в минути тежки там се крием.
Жената е опора вечна,
по силна даже от мъжете.
Любов – даряваща ни вечност,
а в същност виж я…
Нежно цвете!
Найден Найденов