Единадесет области у нас са най-големите „донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. Над 5 на сто от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково е заминало зад граница през последните 10 години. Предпочитаните държави за полагане на труд през последните пет години са основно държави от ЕС. Водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия.
Това показват данните от проучване, осъществено за Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) в рамките на трансграничния проект „Сътрудничество за достойни условия на труд“ („Cooperation for decent work“), финансиран от Фонда за двустранни отношения по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021.
Агенцията е партньор по проекта, а цялото изследване е достъпно на официалната и интернет страница, в секцията „Дейност“, рубрика „Проекти“, подрубрика „Проект DFPO-1.002-0002-C01 „Сътрудничество за достойни условия на труд“. Публикувано е като част от Цел № 6 на проекта „Извършване на национални социологически проучвания по въпроси, свързани с недекларирания труд и работата в чужбина“.
Основната причина българските граждани да търсят работа в чужбина, според проучването, е заплащането. Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
В чужбина работят хора на всякаква възраст – от 18 до 55. Преобладават обаче активните българи над 30 години, сочат данните на Инспекцията по труда. От гледна точка на пола мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46 – 55 години те вече доминират.
Според изследването през последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Зареждане ...
