НАЗАР МАНЧЕВА, клуб Млад журналист, ПГ “Марин Попов”
Днес се разхождах по улиците на нашия град и се взирах в лицата на хората. Обичам да го правя, особено през зимата, когато миглите ми са замръзнали, а бузите ми са изтръпнали от студения вятър. Ухае на печени кестени и зима. Толкова различни и толкова еднакви са лицата на хората в това бездуховно време. Толкова години вече… Всеки бързаше за последните безсмислени покупки, за още малко подаръци или просто за среща с приятел. Само няколко деца, облечени в носии, потропваха с крака от студ, но пееха. Заслушах се, пееха коледарска песен.
Много ми се иска коледният дух да е жив постоянно в мен, в тях, в сърцата на мама и татко, в мислите на всички хора, които искат да даряват радост на другите. Само тогава си щастлив! Истинският дух на Коледа е във възможността да даваш, без да мислиш какво ще получиш. И когато го осъзнаеш и този начин на мислене се превърне в част от теб, животът става по-вълшебен и истински, започваш да вярваш в доброто, чудото е в теб!
И само тогава мир изпълва сърцето ти и си способен да даряваш обич.
Да, всеки обича коледните подаръци, сложени под елхата с много любов, те носят уют и топлина. А, ако искаш символично да предадеш на близките си топлина, подари им чифт ръкавици, чорапи, парфюм или шал – вълшебен… Но камъните са студени, парфюмът не сгрява. Мен лично най-много ще ме зарадва книга. Не само за Коледа. Обичам да чета и да разсъждавам. Замислям се за Йосиф. Как ли се е чувствал очаквайки в тези дни раждането Божий син? Удивително силен и въздействащ образ от Библията. Един обикновен човек, а всъщност необикновен!
Идва Рождество Христово – най-хубавият семеен празник, на който човек се чувства истински щастлив. Споделете сърцето си, дайте вяра и радост на близките си и имайте благословени празници!