ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Г-жо Попова, носител сте на първа награда за поезия в конкурса „От учителя – с любов!“. Щастлива ли сте и какво Ви носи това отличие, как решихте да участвате?
– Наградата е морално признание. По-интересен е пътят до нея. Посвещавам тази награда на майка си – бивш начален учител, на 82 години, която продължава да пише стихове. Не бих имала смелостта претенциозно да повторя Вазовите стихове: „Ти и човека в мен създаде,/ ти два пъти ми майка беше“, но мама ми показа този друг свят. Поезията е магия, размах на криле, дързост на духа, един необикновен разговор насаме, когато душата ражда вълшебства. Изпитвам дълбока вина пред своята майка, защото ми даде ръкописите на стиховете си, за да направя подбор за една нейна стихосбирка, а моите приоритети – тъй много, тъй важни и все за другите – оставиха встрани този ангажимент към нея.
Условията на конкурса „От учителя – с любов!“ бяха пропътували пътя от МОН – РУО Габрово – директор на СУ „В. Левски“ – учители. Предизвикателството бе в пощата ми и аз натопих перото. Това е първият поетически конкурс, в който участвам и в който спечелих първа награда.
– Какво Ви вдъхнови да напишете „В зелено“ и „Икар“ – стихотворенията, с които спечелихте наградата?
– Стихотворението „В зелено“ се „изля“ по време на писането на сценария за патронния празник на СУ „Васил Левски“, а „Икар“ се роди след един разговор с поета Димитър Васин. Неговите думи ме трогнаха и поисках да го зарадвам по повод рождения му ден. Това са конкретните поводи, но стиховете узряват дълго в съзнанието, за да се проявят като светкавица, резултат са от прочетени книги, анализ на житейски ситуации, думи, идеи… Ами че това е цяла алхимия!
Като става въпрос за награда, бих искала да откроя още една – първата награда в националния конкурс „С Йовков в сърцето“, от 17 юни, с. Жеравна. Наградата бе присъдена на Румен Мариянов Гатев, ученик от 8 „б“ клас на СУ „В. Левски“ за рецитиране на откъс от разказа „Индже“. Участието на ученика беше част от програмата по проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“. Румен Гатев започна през миналата учебна година с първа награда в националния конкурс „Пусть всегда будет солнце“ /национален заключителен етап, 10 септември 2016 г., град Казанлък/ и завърши годината с първа награда от конкурса „С Йовков в сърцето“. Подготвих ученика и за двата конкурса, но бих могла да кажа, че този път Румен надмина себе си. С вдъхновената си рецитация осмокласникът заслужи аплодисментите на публиката и възхищението на прецизното жури. А аз се явих два пъти на национален изпит за Йовков – първо, със зрелостниците на матура и второ, с Румен на националния конкурс „С Йовков в сърцето“.
– Г-жо Попова, да обърнем поглед към образованието. Как се справиха тази година абитуриентите на матурите, добри ли са резултатите според Вас?
– Резултатите от матурите традиционно утвърдиха СУ „В. Левски“ на първо място в града и в челните места на Габровска област. Имаше отлични оценки по български език и литература, английски език, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда. Нямаше слаби и средни оценки. Разбира се, има какво още да се желае.
Като специалист по български език и литература бих искала да споделя, че не всички зрелостници четат и познават в дълбочина матуритетните произведения, затрудняват се при изразяване на позиция в съчинение с аргументативен тип стратегия, неглижират подготовката си. Заедно с подготовката си за матурата зрелостниците се явяват и на предварителни изпити във висши учебни заведения в страната и чужбина, полагат изпити за водачи на МПС. Обикновено дванадесетокласниците се „освобождават“ от някои ангажименти, но тази година участваха в подготовката и провеждането на патронния празник на СУ „В. Левски“ и изнесоха на плещите си тежестта на изявата. Нито един от тях не избяга от отговорност, нито един от тях не постави личното си кариерно развитие пред ангажиментите си към училището. Три месеца и половина зрелостниците „живяха“ с идеите на най-българското време – Възраждането. Възхищавам им се и оценявам високо гражданската им позиция!
Тук е мястото да благодаря на Айсел Далова, Георги Георгиев, Мартин Любенов, Мартин Дюлгяров, Георги Тодоров, Драгомир Драшков, Мирела Донева, Евгения Тинчева от 12 „а“ клас и Емил Тотев – 12 „б“ клас. Благодаря и на техните семейства за подкрепата и онова, което са изградили у своите деца като ценности и отговорности!
– Защо от училищата излизат все по-неграмотни деца и къде по веригата е сбъркано обучението по правопис и правоговор?
– Обществото ни е в преход, а българското училище е част от този преход. Много от нерешените въпроси в обществото се стовариха върху българското училище. Семейството се оказа костелив орех за нашето съвремие. Традиционните ценности на българина се размиха в това време разделно. Неглижирана беше ролята на учителя, принизена беше мисията му на водач. Бих искала да припомня само няколко имена: през Възраждането – бачо Киро, Петко Р. Славейков, Христо Ботев; в по-нови дни – Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Йордан Йовков и т.н.
– Има ли вариант да се излезе от омагьосания кръг и какви трябва да са днешните преподаватели, за да са адекватни на предизвикателствата на съвременните ученици?
– Древните гърци казват: „Човешкото сърце не е съд, който да напълниш, а факел, който да запалиш!“. Този, който се пребори за сърцата на младите, той ще владее бъдещето. Преподаватели, адекватни на предизвикателствата на съвременните ученици, ще се изграждат не с бумащина и чиновнически разпоредби, а с целенасочена образователна политика, която дава възможност на учителя да бъде истински творец.
Учила съм се и продължавам да се уча от колегите си в СУ „В. Левски“: Росица Конова /синът й Георги Конов е учредител на стипендия за изявени ученици в училището/, Ваня Ангелска /дъщеря й Славея Ангелска стана „Млад учен“ на Европа/, Мариянка Карагьозова /синът й д-р Петко Карагьозов е началник на отделението по Интервенционална гастроентрология в болница „Токуда“ и макар д-р Карагьозов да не е възпитаник на СУ „В. Левски“, много от колегите са потърсили здравна помощ в неговия кабинет/, Крум Колев – зам.-директор на училището, сатирик /дъщеря му Наташа Колева е председател на ОД „Русофили“ в Севлиево/, Венета Дончева – пише прекрасни стихове /синът й Ярослав Дончев е с висока позиция в „Идеал –Стандарт“/. Това е една малка част от колегите и техните деца, които пишат най-новата история на училището, на града, на бъдещето. С всяка година този списък се увеличава, а възпитаниците на СУ „В. Левски“ заемат отговорни позиции в йерархията на обществото, защото са осъзнали какво значи да бъдеш Рицар на духа.
– Факт е, че Вашите ученици с интерес посещават часовете по български език и литература? Каква е тайната?
– Мисля, че е по-добре да запалиш малка свещ, отколкото да роптаеш против тъмнината. Опитвам се да представя пред своите ученици света в неговата сложност – и позитивното, градивното, хуманното, но и „неосветените дворове“ на човешката душа. Важно е човек да има позиция, макар че изразяването й невинаги е удобно, а цената понякога е неимоверно голяма. Изборът на позиция и на страна определя посоката на развитието – един до друг или един срещу друг. А тайната… е във въпросите – те са моят израз на доверие към другите!
– Има ли според Вас нужда от „разтоварване“ на учебните програми и учебното съдържание?
– Преди години учениците от моя клас спечелиха награда от националния конкурс „Вазовата България“. На връщане от град Сопот, в посока връх Шипка, попитах учениците коя е планината вдясно. Отговорите не закъсняха: „Рила!“, „Пирин!“, „Не, Родопите!“. Децата държаха скъпи мобилни апарати в ръце, но не можаха да се ориентират, че това е Средна гора! Трябва ли да обяснявам повече?
– Близки или все по-далечни са с произведенията си класиците в литературата ни? Разбират ли ги днешните деца?
– За да оцениш една храна, трябва да я опиташ! За да изградиш определени вкусови качества, тази храна трябва да се повтаря през определен интервал от време. Тук става въпрос за духовна храна! За класика! Отговорни сме да запалим любопитството у младите хора. Красотата иска да бъде споделена!
– Живеем в свят на толерантност и май ставаме свидетели на едно изкривяване на историята ни. Удря ли това върху националното ни самочувствие и космополитни ли са по дух днешните деца?
– Баща ми беше учител по история и съм чувствителна към тази тема. Историята трябва да бъде пренаписана – без щампи, идеологически клишета и полуистини – и това е дълг към младото поколение. Непростимо е да бъдеш исторически и политически късоглед!
Определено космополитни по дух са днешните деца. Свобода, братство, равенство, отговорност, търпимост не са регионално оцветени, а общоевропейски и общочовешки ценности, а за тях се говори в обучението по български език и литература, история, философия и т.н. Обучението по чужд език по друг начин „отваря“ погледа на децата към света. Другият невинаги е враг – понякога е партньор, съмишленик, приятел; човек като теб и мен! А литературата е най-истинският посланик на приятелството и толерантността! Светът е толкова отворен към нас, колкото ние към него!
– Призвание ли е за Вас учителската професия? Как успявате да съхраните този Ваш младежки дух и ентусиазъм, да „горите“ в сферата на образованието?
– Израснала съм в семейство на учители. Приятелите на моите родители бяха мои учители. Познавам и жилото, и меда на тази професия. Възпитаник съм на Гимназия с преподаване на руски език „Максим Горки“, град Стара Загора, завършила съм СУ „Климент Охридски“ в София. Работя в училище, носещо името на един достоен българин – Васил Левски. Много от моите колеги работят изключително професионално, безкористно, без да вдигат шум около себе си, готови са да окажат безрезервна подкрепа на смели идеи.
За себе си бих могла да кажа, че моите учители и университетски преподаватели възпитаха у мен тягата към голямото, с ярки примери оставиха у мен убеждението, че училището е Храм, пред който трябва да оставиш личните си проблеми. А когато тягата не „дърпа“, а убежденията са разколебани, идва ред на поезията – тя е спасителният пояс, другият бряг, себеразбирането и себепостигането на един разбудил утрото вик за взаимност!