На 25 години става галерия „Видима“. По този повод вчера, в галерия „Арт зона“, на третия етаж в бившия РУМ, в 18:00 часа, беше открита празнична изложба. Подготвена специално за повода, в нея бяха показани над 100 произведения на изкуството, станали част от фонда на галерията през последните пет години.
Всеки, който иска да си подари безценно време сред изкуството е добре дошъл, канят организаторите на изложбата.
Да оцелее една галерия 25 години във времена на преход, кризи и пандемия, това е много. Означава, че тя има сериозна биография, има авторитет, а активната й дейност предвещава нейното дълголетие.
Галерия „Видима“ е създадена през 1997 година и оттогава всеки месец в изложбения салон се представят нови автори в областта на изобразителните изкуства. През тези години галерията изгради име и създаде колекция, с която се гордее.
Началото бе поставено от галеристката Ирина Колбасова, която с много труд и желание превърна от малката галерия в Севлиево разпознаваемо и предпочитано от художниците от страната поле за изява. За съжаление през 2018 г. тя внезапно си тръгна. Оттогава неин достоен наследник е синът й Сава Христов, който продължава да надгражда постигнатото.
– За човека 25 години е особена възраст – нито си малък, нито си съвсем възрастен. Но много или малко са 25 години за една художествена галерия, Сава?
– В динамичното време, в което живеем, всичко се случва много по-бързо от преди. Изкуството и културата в цялост са огледало на реалността, в която живеем, важна е възрастта на една галерия, но по-важното е тя да отразява адекватно промените, които настъпват в социокултурен план. Мисля, че се справяме в това отношение.
А кръглите годишнини са хубав повод за празник, потвърждение за това, че изпълняваме успешно поставените задачи, но и важен момент за равносметка, анализ и планиране. Радвам се, че за 25 години натрупахме такава богата история и вярвам, че ни предстоят още безброй прекрасни моменти.
– Сравнително от скоро ръководиш галерията, но имаш поглед и за развитието й през годините. Какво наследи от своята майка?
– Галерия „Видима“ се движи по утъпкан път. Основите, положени от майка ми Ирина Колбасова и инвестираното доверие от страна на „Идеал Стандарт – Видима“ не предполагат нищо друго освен много високо ниво на качество и професионализъм. За мен е чест и гордост да развивам започнатото от нея.
От 1997 г. галерия „Видима“ е част от нашето семейство. Това не беше просто работа за майка ми, а мечта, идея и смисъл. Художниците, които влизаха в галерията, влизаха и в дома, и в живота ни. Когато това, което правиш те ангажира духовно не е възможно да го заключиш в галерията, то е с теб навсякъде, то е част от теб. Тези неща не се изхабяват, те се натрупват в човека и той само става по-богат от това.
– Какво се промени през този четвърт век?
– По принцип всичко се променя. В личен план – адски много! За галерията – единствената константа е промяната. Да, ние сме тук от 25 години, сградата е същата, залата е същата, може би фикуса. Всичко останало се променя с всяка следваща изложба. Всяка нова среща е нова страница от една безкрайна история. Радвам се, че толкова много жители на Севлиево я преживяват с нас.
– Какъв беше фондът на галерията, която ти я пое, и какъв е сега?
– Фондът на галерията е уникален! 90% живи класици и творби на някои от най-известните ни автори, оформили българската съвременна живопис. Преди пет години в него имаше около 650 произведения на изкуството – живопис, графика, пластика, фотография и др. Днес наближаваме цифрата 800. За последните пет години, севлиевци имаха възможност да се запознаят с още много известни български художници, а част от всеки от тях се съхранява в нашия фонд и точно това ще успеят да видят нашите гости днес в галерия „Арт Зона“.
– Трудно ли е в условията и времето, в които живеем, да се занимаваш с представяне на изкуство?
– Не е трудно, напротив, това е истинско удоволствие. Всяка нова изложба, всеки нов художник, е предизвикателство за мен. Нова вселена, която трябва да проуча, да разгадая, да проправя пътеки, да отворя врати и да поканя гостите на галерията в този нов свят. Човекът, който представя изкуство, е връзката между автор и публика. Не може да оставиш художника сам да се представя, както и не можеш да ангажираш хората сами да тълкуват творчеството му. Все едно да пуснеш народа в църква без свещеник.
– В последните две години, в условията на пандемия, не ти ли мина през ум да се откажеш? Как оцеля галерията, с чия помощ?
– Вярно е, че преминахме през трудни моменти, но никога не се е появявала такава мисъл. Нашето съществуване винаги се е дължало на подкрепата от страна на „Идеал Стандарт – Видима“, за което съм безкрайно благодарен. Въпреки че става дума за финанси, въпросът е повече смислов. В компанията има хора, които знаят защо е необходима такава институция на нашия град.
Истинската мотивация обаче идва отвън, от нашата публика, ценителите на изкуството, хората, които са жадни за духовност и красота. Това са хората, които вярват, че има още нещо, които искат в живота им да има радост, които винаги търсят нещо ново, нещо различно, които искат да бъдат част от този постоянно променящ се свят. С публиката ни ще си отиде и желанието за работа… за щастие тя става все по-многобройна. Единственото нещо, което пада е средната и възраст.
– В началото представяхте класици и утвърдени имена в изкуството, но през последните години се забелязва уклон към съвременното изкуство. На какво се дължи това? Това ли се търси?
– Галерия „Видима“ винаги е представяла съвременно изкуство, просто, както казах и в началото, времената се менят много бързо, а с това и изкуството. Нашата политика е да показваме на хората това, което е в момента най-ново, най-интересно, най-добро, най-възвишено, най-актуално. Това са сложни процеси, които се случват на глобално ниво, а в България получават своето отражение през призмата на средата и манталитета, който имаме. За мен е важно севлиевци да имат достъп до това, което си заслужава.
– Лесно ли се открива „нов“ талант, когото да представите на ценителите на изобразителното изкуство от Севлиево?
– Ние трябва да се гордеем с нашите творци, може би не осъзнаваме колко сме богати. Живеем в малка страна, а по земята ? стъпват толкова много таланти, че още 25 години няма да ни стигнат да ги покажем всичките. Не е трудно да откриеш „нов“ талант, трудно е да решиш кой от всички тях трябва да бъде представен точно в този момент. Времето ни ограничава до десетина изложби в годината, затова и планираме много напред. Вече записваме дати за 2024 година и постоянно откриваме нови имена, които заслужават внимание.
– Кой и защо днес купува изкуство?
– Изкуство купуват хората, които имат нужда от него. За жалост тези, които имат нужда от него и тези, които могат да си го позволят, в повечето случаи са две различни групи от хора. За щастие има все повече изключения. Народната поговорка всички я знаем: „Къща без книга и картина не е дом, а просто градеж“.
Когато човек си купува картина, това е друг вид покупка. Дрехите се износват, техниката се чупи, мебелите остаряват. Картината като уникално произведение, създадено от съответният майстор, носи заряд, философия, емоция. Достигне ли това до сърцето на клиента, той придобива не просто вещ, а част от себе си, която е открил навън и си я прибира обратно. Но не я прибира в шкаф или килер, а я окачва на видно място в дома си, което казва „това съм аз и така ги виждам нещата в моят свят, това ме кара да се чувствам добре“.
Продаваме щастие, което трае дълго и това усещане е голямата награда за мен, а за художника – високата оценка.
– В тази връзка, трябва ли един галерист да е бизнесмен?
– Да, както и ред други неща. Галерията е като градина, която има нужда от постоянни грижи, за да може хората, които прекарват свободното си време в нея да се чувстват добре и да искат да се върнат отново. Доволните клиенти и доволните художници са най-добрата реклама, която можем да имаме и затова полагаме страшно много усилия.
– Промени ли се профилът на хората, които посещават изложбите?
– Изложбите се посещават от много хора и най-различни като социален статус. Това, което ги привлича и обединява е изкуството. Сред редовните посетители има такива, които не са пропускали събитие през този четвърт век, те са като част от нас. Живо се интересуват от това, което се случва, споделяме и много спомени. Радва ме, че все повече ни посещават и много млади хора.
– Забелязва ли се интерес от страна на младите хора?
– За тях това е не само засищане на нуждите от социален и културен живот, но и възможност да компенсират пропастта между провинцията и градове като Пловдив, Бургас, София, където се случват всички основни културни събития. Даваме им възможност да се докоснат до това, което по принцип може да се види само в големите градове. Даваме им възможност да отнесат в дома си нещо различно от проблеми, стрес, грижи и умора. А тези, които освен с положителни емоции си тръгват и с картина, добавят към дома си още едно ниво на семеен уют, утвърждават своята идентичност, инвестират в нещо по-ценно и от златото.
– Ще може ли запазената културна памет в галерия „Видима“ да бъде учител на идните поколения?
– Това, което се пази във фонда на галерията, редом с фондовете на останалите галерии в страната, е част от историята на съвременното българско изкуство. Със сигурност това, което събираме сега, ще има историческа и научна стойност някой ден.
– Какви са надеждите ти и мечтите за бъдещето на галерията?
– Надявам се да ни има. Надявам се да има хора, които да имат нужда от нас. Надявам се визията на нашите спонсори за културното развитие на Севлиево все така да получава тази приемственост. Надявам се все повече хора да се отърсят от „мръсотията“ на прехода и да допуснат красотата и възвишеното в живота си. Ние ще сме тук.
Зареждане ...
