МИЛЕНА ТОТЕВА
Селата! Някога оживени с много хора, сега обезлюдяващи. Тези, избрали да живеят на село, са направили това, за да имат спокоен живот, тишина, спокойствие, чист въздух. Да се будят с песента на птиците сутрин и да заспиват с щурците вечер – на спокойствие и тишина.
В почивните дни много хора от градовете с имоти на село ги ползват, за да си починат. Има и такива, които си правят партита по селата от здрач до късни зори. Вярно младежи, които имат свои разбирания и правила за „купона“, който са си подготвили – силна музика, викове и крясъци, в резултат, надявам се, само от количествата на изпитият алкохол, не и от други упойващи вещества, което не е изключено. Това не е редно според мен, но е факт. Родителите на тези младежи си спят спокойно – необезпокоявани в своите жилища. Вярвам, че ако някой наруши спокойствието и сънят им в часовете от 22:00 до 07:00 не биха търпяли и биха подали сигнал без да търпят и изчакат, с надеждата това да не продължи и приключи по-скоро, биха протестирали случващото се, ще търсят и защитят правата си. Вярно е, младежи са, но не са само те. В селата все още живеят хора, за които вече споменах защо, но и тези хора са със здравословни проблеми, поради което силният шум и музика, истеричните викове и крясъци, тряскането на врати не са длъжни да преживяват и търпят. Да се чуди човек как да изтрае и до кога така?!До кога ще издържат нервите, как да свалят кръвното?! Да, би било възможно човек да търпи и изтърпи до 01:00 – 02:00-02:30 часа след полунощ – хора сме, нищо че няма да ни е много приятно и угодно, но всеки е бил млад, въпреки че предишните поколения бяхме други, по-разсъдливи да кажем, а и никой не би ни позволил такива волности, най-вече родителите ни, нямаше и такива мощни звукоозвучителни техники като сега.
Сега никой не се интересува и не спазва правата на другите. Всеки гледа само себе си и собсвеният си „кеф“ и нужди, пренебрегвайки всички останали. Как се чувстват съседите и изобщо селото, което е озвучавано през цялата нощ от силната музика и виковете?! Щом е село – може всичко! Явно живеещите в селата не са хора! В селата законите не важат! Ако цяла нощ в някой град, в някое жилище се вдига шум – викове и силна музика, никой не би търпял, но и младежите не биха викали и пускали силна музика! Вярвам, че родителите им не биха позволили нещо подобно! На село обаче може! Родителите позволяват, а и те не са там и не са подложени на този психически тормоз, защото това си е психически тормоз, а си спят спокойно в друго свое жилище! Родители, които удовлетворяват всички изисквания и прищявки на своите отрочета, особено ако то единствена рожба. Ееее, не! Не е редно! Какъв е примерът?! На какво учат и как възпитават своите деца? Деца, които ще се смятат винаги за прави, както и да постъпят, каквото и да се случи! Деца, за които законите не важат и могат да правят каквото и както си пожелаят, и то безнаказано! Деца, които родители ще оправдават и оправят всяко тяхно нарушение в институциите, пред други хора,с приятели и познати, за да е винаги невинно детето. Всеки родител обича децата си и е готов на всичко, за да им угоди, да ги защити, да задоволи капризите им! Да, но някога прекалено и с нарушаване правата на други хора, които страдат от постъпките на безценните им деца (безценни, защото такива са всички деца за своите родители, без значение какви са и какво са направили) и капризите им. Родители и деца, за които човек не би предположил, че биха направили подобно нещо! Не биха повярвали, че биха се държали така!
Да, но в градовете, на работното си място са с едно държание и поведение, а на село са коренно различни, с различно поведение и държание – отвратително, нетърпимо, надменно, нахално, с голямо самочувствие, безгрешни, не можеш да им кажеш нищо, дори забележка. Би било добре, стига да не ги знаехме и познавахме по селата, какви са били и какво са правили в живота си. Всички сме хора и сме грешни, няма безгрешни! Но не всеки вижда и осъзнава грешките си, а някои си мислят, че другите не ги знаят или са ги забравили, което е тъжно, много тъжно! После защо децата били такива, защо правели така, защо се държали така, защо…?! Защото децата са такива, каквито им позволяват родителите и обществото, от което са част! Каквото обществото, каквито родителите и техният пример и възпитание – такива и децата, сегашните деца, бъдещето на България! Децата вина нямат! Вината е в родителите и обществото, защото прощават, оправдават, замитат нередностите на някои деца, не на всички, а на тези, които родители търсят начин и връзки, за да оневинят и оправдаят своят наследник, без значение какво и как е извършил. Какъв човек ще стане това дете? Такова дете ще търси винаги връзки и начин да се оневини и оправдае! Ето от тук тръгват нередностите, беззаконието за някои, но и корупцията! Това е България! Тук някои са над законите, и както се казва са недосегаеми, защото така са научени от родителите си, така са възпитавани! После говорим за беззаконие и корупция, и ще се борим с тях? Как, като така е било от години и продължава, защото така са расли поколения на ред, залегнало е в нас!
Децата грешат и правят пакости. Деца са. Трябва да имат и изживеят детството си, а то без пакости, не е детство! Всеки е бил дете и е правил пакости и бели, някои сме повтаряли, но се е случвало много рядко, защото не са ни позволявали родителите ни, а те си имаха методи, с които да ни откажат. Не ни защитаваха, не ни позволяваха много волности, защото когато аз и връстниците ми бяхме деца, беше важно какво ще кажат хората и обществото – това беше важно за родителите ни. Сега не е така и не би било да бъде, аз съм против това, но все пак си има ред и закони, които трябва да учим децата да спазват, за да станат добри хора, съпричастни с другите и спазващи правата им, както искат да бъдат спазвани техните права!Дори и на 18 години – пълнолетие, дори на 19-20 години, младежите са деца, въпреки че са вече пълнолетни, те сега навлизат в живота, от който ще се учат, ще се радват и страдат, ще стават и падат, ще растат, ще трупат опит и знания, ще се оформят като хора и личности с примера на родители и общество. Много зависи какво и колко ще им бъде позволено, как ще го възприемат те самите, за да станат добри и стойностни хора, или пък не! Казват, че животът е сцена, а всеки от нас е актьор. Всеки живее живота си така, както си изиграел ролята. Може и така да е. Децата са начинаещи актьори в един стар, стар, много стар театър, театърът на живата, който е безмилостен и жесток!Подготвени ли са, зависи от родителите им. И когато родители разрешават на рожбите си дори и едва стъпили в своето пълнолетие, купони и в имоти в селата, да се сетят, че там живеят хора, които не са по-различни от тях, а са като тях, живи същества със своите заболявания, имащи необходимост от сън през нощта и спокойствие. Разбирането и търпимостта са до време.
Зареждане ...
