МИНКА МИНЧЕВА
До скоро никой в областта не знаеше за нея, освен близките и приятелите, с които е общувала. По нейните думи е имало период, в който и тя не е знаела коя е, защото е била в един друг свят – този на наркозависимите. И изведнъж стана известна именно с разказите си за този свят, за причините младите хора да попадат в него и за трудния път да излезеш от ада, както най-често го оприличават. Тя е Светла Иванова, жената, която намери куража да извика на глас:“Аз бяха наркозависима! Не правете като мен, защото….!“ Причините тя разказа пред ученици от горните класове във всички училища на областта, в т.ч. и в Севлиево, по инициатива на известната габровска юристка, която беше за кратко областен управител в служебното правителство Иванка Баева.
Смъртта на един млад човек, чийто тленни останки бяха като захвърлени на една поляна, вблизост до едно квартално гробище в Габрово, недомлъвките на опечалените покрай него за причините за смъртта му, думите на млад свещеник, че самоубилите се нямат право на опрощение от Бога в църква или на гробищата, но най-вече мъката на родителите му и въпроса: “Защо, сине?“ станаха повод да я поканя на разговор. Нарекохме го урок за родители. Защо, разказва Светла Иванова.
-Коя сте Вие, г-жо Иванова?
-На 45 години съм. Казвам си годините, за да може да си представите как изглежда жена, на която животът от 14 годишна възраст до 45 не е съществувал. Не съществувал като личност, която е градила себе си. И това, което правихме с г-жа Баева по време на срещите с учениците, и това, което правя сега пред Вас – да разказвам за този период, е за да не зачеркна изцяло тези 30 години от моя живот. Ако не го използвам, за да помогна, значи той просто не съществува.
-В историите, които съм чела, наркозависимите разказват, че началото е доста невинно, просто да опитат. Как беше при Вас?
-Както казахте, абсолютно невинно. Децата са любопитни, те си търсят мястото в групата, както всяко живо същество, но те не знаят какво ги очаква. Аз самата, дори в първите 10 години като наркозависима, не съм си давала сметка какво си причинявам, какво може да ми случи вбъдеще. На един млад човек му е вроден стремежът да се развива, да постига нещо, да бъде нещо. Когато си наркозависим, тези неща ги няма.
-Спомняте ли си какъв беше поводът да опитате наркотик?
-Да! Много добре си го спомням. Толкова банален повод, дори няма да го забележиш. Имах момче, което ми харесваше, бях влюбена. Слушахме по-интересна музика тогава. И хората, които харесвахме такава музика, се събирахме на групи, на купони. Моето момче на дълго и нашироко ми казваше да внимавам в тези групи, защото идваха по-големи младежи от други градове и слагаха в бирата някакви хапченца. Даваше ми да чета различна литература на тази тема. И тъй като бях много любопитна и жадна за знания, прегърнах идеята, че наркотиците са нещо много страшно.
Но на поредния купон го заварвам безумно дрогиран и щастлив. А това за едно 14 годишно момиче означава сриване на целия свят. Сега, като родител, си давам сметка как родителите не осъзнаваме какъв голям проблем е това за едно дете….. И често казваме: “Какво толкова – друг ще си намериш, ти си още толкова млада!? Но за детето на тези години това е краят на света. Това е същото, като да се счупи играчката на едно дете. За него се свършва света. Всяка любов на тази възраст е нещо важно, нещо значително…Ние не може да осъзнаем силата на тази трагедия за детето.
-Т.е. Вие се разочаровахте от момчето?
-Да, разочаровах се, срина ми се цялото доверие. Отидох и си взех сама дрога. Няма да Ви кажа, че се почувствах добре! Отвратително беше! Гадно е, повръщаш…Не е това, което те кара да го направиш втори път, но въпреки това го правех, защото чувствах нуждата да принадлежа към тази група. А за да си в тази група, трябва да правиш като тях. Едно дете не може да си даде сметка, че когато трябва да правиш нещо, което не ти харесва, за да те харесат в една група, това не е твоето място.
-Вие споделихте ли Вашия проблем с родителите?
-По принцип бях дете, което споделя с родителите си, но това важеше за по-ранните ми детски години. По-нататък бях пълна отличничка, спортистка, играех народни танци….Дете за пример, което не може да бутнеш никъде! Забързани в ежедневните си грижи, родителите ми дори и не са предполагали, че с мен може да имат някакъв проблем.
Много от родителите казват:“Това не може да бъде с моето дете!“ Но не са прави, защото едно са оценките в училище, друго е емоционалният свят на детето.
Не ги споделих тези мои терзания с родителите ми до момента, в който стана ясно, че вече са сариозен проблем?
-И как се разбра това?
-Когато бях прекалила с хапчетата за халюцинации и отидох на училище. Тогава нямаше информация за тези неща, не се говореше за тях и майка ми помислила, че нещо психически съм превъртяла. Вкараха ме в психиатрията в Севлиево и чак там лекарите разбраха какъв е проблемът. Но никой не си даде сметка, не знаеше, че това нещо може да продължи. Всички мислеха, че случилото се е нещо инцидентно – минало заминало.
-А Вие продължихте с наркотиците?
-Да, дори прибягнах към по-сериозните наркотици, до този момент вземах хапчета. Не че те не са сериозни, но са по-лесно достъпни….
-Искате да кажете, че дори и тук, в Габрово, могат да се намерят по-леки и по-тежки наркотици….?
-В настоящия момент няма нещо, което не може да се намери. В същия този момент обществото все още не си дава сметка колко сериозен е проблемът.
-Но още в началото на годината Областната дирекция на МВР отчете, че един от сериозните проблеми в Габровска област е разпространението на наркотици.
-Това е безумно сериозен проблем. Не мога да се ангажирам със статистика, но моите наблюдения са, че всяко второ дете употребява стимулиращи средства! Не казвам, че злоупотребява, но пуши трева или взема психо – най-масово разпространените средства.
-Много тревожно звучи това! Какво трябва да направят родителите, за да открият началото на проблема, за да го предотвратят?
-Много е трудно, но основно трябва да наблюдават поведението на детето си. Това се случва в пубертета, когато са характерни драстичните промени в поведението на детето. Точно затова е важно да отделяме време за децата си, да ги наблюдаваме. Да се интересуваме с какви приятели се събират, какви интереси имат, когато се събират, какво пият…
-А какво е поведението на децата след първата употреба на наркотици?
-Говоря за най-масово употребяваните – амфетамини, стимуланти, вещества, които те карат да се чувстваш много велик, много силен. Наистина ти въздействат на мозъка, започваш да мислиш бързо, ставаш изобретателен…Тревожен е моментът, когато се забележи, че детето става много подредено, когато нищо не му е идвало на ум да какво да направи, става гениално….Когато по цели нощи не спи…После идва друг етап, когато пък постоянно спи.
-Всичко е много сериозно, но затова трябва да се говори и с хора като Вас. Кога започнахте да разбирате сериозността на този проблем за здравето Ви, за развитието Ви?
-Последната една година, тъй като съм носител на хепатит С – причината е ползване на общи игли, започнах да получавам сигнали за здравословни проблеми. Не бях имала такива, справих се добре с майчинството си. Имам дъщеря на 13 години. Бях много добра майка и в същото време бях перфектния наркоман. Наркоманите много умело лъжат и много умело се маскират. Но в един момент започнах да губя контрол, губиш ориентация на мислите си, драстично забравяш на важни неща. Полудяваш буквално! И аз се изплаших, защото започнах в някакви проблясъци да си давам сметка, че направо вървя към смъртта. Детето ми е полусирак, баща й почина…На тази възраст аз не мога да кажа:“Аз съм кадърна, мога да правя това и това – вземете ме на работа!“ А трябваше вече да помисля и за бъдещето си, за детето ми.
-Кой Ви помогна да започнете да решавате проблема? Може ли наркозависим да се справи сам?
-Най-отговорно мога да кажа, че ако не беше любовта на родителите ми, пълната подкрепа на майка ми, нямаше да се справя сама. И най-вече дъщеря ми!
-А може ли да се приеме, че срещите, които провеждате с учениците, на които разказвате Вашата история, е също начин за излизане от проблема?
-Това е мисията на моя живот!Провеждам срещи с деца и родители, защото е по-добре никога да не се стига до там, защото там, в този свят, е много страшно. Страшно за децата, страшно за родителите……Не са много тези, които са се измъкнали от този капан.
-Вие сте една от тях!?
-Да! Слава Богу! От 11 ноември не съм взимала нищо. И никога повече няма да вземам. Когато видях екпертизата, която показва, че съм се справила, почувствах такава енергия и сила за живот. Няма такъв наркотик на света! Тя идва отвътре! Аз бях дала възможност на моето тяло да прояви собствените си възможности. Всяко човешко тяло има такива възможности! Човешкият мозък си произвежда всичко необходимо за всяка една ситуация. Когато моята майка е била в Суходол, един от професорите й казал: „Единственият начин да й помогнете, е много да я обичате и никога у дома да не употребявате думата наркотик.“ Та да си дойдем на думата. Ако родителите са научили, че детето им по един или друг повод е употребило наркотични вещества, в никакъв случай да не прилагат нравоучения, поуки, скандали…..Те няма да помогнат. Напротив, имат обратен ефект! Питайте ги за други неща, които ги вълнуват, защото корените на злото са на друго място. Проблемът не е в употребата на наркотиците, а причините, които са довели до тях.
-Да, но причините са в цялото ни обещство! Срещат се родители и учителите, които не искат да признаят проблема с техните деца и ученици!?
-Това е двуполюсен проблем. Но от личните ми наблюдения стигам до извода, че има учители, които много по-добре познават децата от родителите им и много повече са заинтересовани за тяхното бъдеше. Има дректори, които са силно заинтересовани и правят всичко, които зависи от тях, за да се ограничи достъпът на дилъри до училищата, което е похвално. Аз съм възхитена от учители и дректори, които видях. Но за да не се стига до тяхната намеса, трябва децата да получават любов и грижи най-напред в семейството си.
Зареждане ...
