Истината за хидровъзел “Бяла”

Инж. Мирослав Банков – хидроспециалист
През последните двадесет и пет години се появиха и нароиха какви ли не легенди и небивалици около злополучната съдба на хидровъзела в Севлиевския Балкан, чието строителство бе прекратено през 1997 г. от правителството на Жан Виденов и по време на първия мандат на бившия кмет Йовко Йовков.
Всички те се засилваха в навечерието на поредните избори, активно подхранвани от безотговорните обещания на поредните политици, решили да яхнат и експлоатират тази особено чувствителна за Севлиевци тема, за която на няколко поколения местната власт удържаше ежемесечно от доходите им определени суми, с които съфинансира два от подобектите на хидровъзела заедно с безвъзмездно вложения труд от страна на работещите в града. И тъй като преобладаващата част от Севлиевци са достатъчно интелигентни за да могат сами да преценят и осмислят фактите, позволих си да ги събера и подредя в хронологичен ред тези от тях, които са ми известни и на които съм съвременник и пряк участник в някои от тогавашните събития – по стечение на служебните ми задължения като управител на „Бяла“ ЕООД в периода от 1992 до 1995 г.
Проекто – проучвателните работи за Хидровъзел „Бяла“ и в частност за яз. „Бяла” са започнали през 1979 год. Язовирът е проектиран със завирен обем V = 8,60 х 106 м?. Типът на стената е избран като каменно-насипна с глинено ядро.
По-късно е решено язовира да захранва 74 /седемдесет и четири/ населени места от 4 /четири/ общини (Севлиево, Габрово, Велико Търново и Горна Оряховица).
През 1986 – 1987 год. е изготвен и утвърден проект за яз. „Бяла” във фаза ТИД за РПП със завирен обем V = 16,52 х 106 м3. Типът на язовирната стена е променен – каменно-насипна с асфалтобетонов екран.
Генералната схема на Хидровъзел „Бяла“ предвижда изграждането на следните подобекти на водостопанската система:
– Язовир „Бяла“ със следните характеристики:
– Вид на язовирната стена: каменнонасипна с асфалтобетонов екран;
– Височина на стената: 75 м‘;
– Дължина на стената: 350 м‘;
– Кота корона на язовирната стена: 575,00 м;
– Залята площ: 700 дка;
– Общ завирен обем: 16  520  000 куб.м;
– Полезен обем: 12  800  000 куб. м;
– Довеждащия водопровод с фи 830 мм от водохващането на р. „Мокра Бяла“ до ПСПВ – с. Стоките;
– Изграждане на първо стъпало на пречистване (ламелен утаител) в ПСПВ – с. Стоките;
– Реконструкция и разширение на ПСПВ – с. Стоките;
– Реконструкция на Западен водопроводен клон от ПСПВ – с. Стоките до НВ „Запад в гр. Севлиево.
През 1989 год. е започнало изграждането на язовир „Бяла” – с целево финансиране от МРРБ, като до 1992 година инвеститорският контрол е осъществяван от служител на „ВиК“ ООД – Габрово, а в последвалия период до 1997 г. – от служител на „Бяла“ ЕООД – Севлиево, като разплащането на изпълнените и отчетени СМР на строежа се е извършвало чрез Община Севлиево.
До сега на площадката на язовира са изградени само 202 м‘ от цялата дължина на отбивния , като остават за изпълнение още 105 м‘.
От изградените пътища някои е необходимо вече да се ремонтират, в т.ч.:
– Пътят до каменната кариера (нуждае се от ремонт).
– Пътят до отбивния тунел (нуждае се от ремонт).
Пътят от с. Валевци до площадката на язовира все още е в сравнително добро състояние.
Паралелно с всичко това и чрез съфинансиране и безвъзмезден труд на жителите на общината са изградени напълно и въведени в експлоатация още два стратегически подообекта от Генералната схема за Хидровъзел „Бяла“ , съответно:
– Довеждащия водопровод с фи 830 мм от водохващането на р. „Мокра Бяла“ до ПСПВ – с. Стоките, в който е включен и съществуващият Довеждащ (събирателен) водопровод от петте открити речни водохващания на реките Зелениковец, Росица, Багарещица;
– Западния водопроводен клон от ПСПВ – с. Стоките до НВ „Запад в гр. Севлиево;
През 1997 год. строителството на язовир „Бяла” окончателно е преустановено поради прекратяване на финансирането.
След спиране на строителството през 1997 г. не са планирани и разплащани каквито и да е бюджетни средства за изпълнение на проектните работи по Хидровъзел “Бяла” и всеки, който твърди и разпространява твърдения за такива разплащания – просто лъже …
Вероятно през същата или следващата година общинския съвет на Севлиево прави опит да спаси този стратегически за общината проект, като приема решение и внася в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложение за намаляване височината на язовирната стена и препроектиране, което остава без каквито и да е последствия …
През 2001 година доизграждането на язовир „Бяла“ е залегнало като „Хидровъзел Бяла“ и в Приложение № 2 – ПРИОРИТЕТНИ ОБЕКТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ, РЕШАВАЩИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С КРИЗИТЕ В ПИТЕЙНО – БИТОВОТО ВОДОСНАБДЯВАНЕ към Програма за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване, приета от Министерския съвет и залегнала като стратегически документ в областта на управлението на водите (същата е налична в раздела Води – Стратегически документи на официалната страница на МОСВ). Съгласно разчетите в това приложение доизграждането е трябвало да започне, считано от 2002 година и да приключи през 2005 г., като за тази цел са предвидени средства в размер от 80 млн. лева …
В последвалия период е изградено водоснабдяването на населените места от общините Велико Търново и Горна Оряховица от язовир „Йовковци”, а след изграждане надстройката на язовир „Смирненски“, отпада необходимостта от допълнително водоснабдяване на гр. Габрово с питейна вода от язовир „Бяла“.
Като се изключат населените места от Община Велико Търново, община Горна Оряховица и от община Севлиево (тези, които вече не се обслужват след 2007 год.), остават за водоснабдяване от язовир ”Бяла” общо 41 броя населени места ( 32 села и 1 град от община Севлиево, 7 села от община Габрово и едно село от община Дряново).
Инвестиционният проект за Хидровъзел „Бяла“ е намерил съответното си отражение и в одобрения през 2014 год. от МРРБ Регионален Генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на ВиК Оператора в община Севлиево, като за целта в Краткосрочната инвестиционна програма са предвидени 1,200 милиона евро – за актуализиране на работния проект (за изграждане на язовира), като се определи необходимия обем на язовира след като се направят подробни водостопански изследвания и се изготви нов воден баланс за нуждите на водоснабдяването, напояването, евентуален силов добив и оводняване поречието на река „Бяла“ и река „Росица“ в периодите на трайните засушавания. В Средносрочната инвестиционна програма са заложения около 50 милиона евро – за доизграждане на Хидровъзел „Бяла“.
Тук е мястото да се отбележи и сподели и още един особено неудачен опит за „съживяване“ на инвестиционния проект, направен през 2014 г., когато според съобщението от 07 Април, направено в Севлиево от министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева, в Министерството на регионалното развитие било постъпило инвестиционно намерение от фирма (частен инвеститор), с идеята замразеното строителство на водния обект да бъде завършено чрез публично-частно партньорство – при условията на съответната процедура за предоставяне на концесия, която можело да стартира  до края на година, като срокът за проектиране, строителство и завиряване щял да бъде между 4 и 5 години …

При всеки случай и ако се намери необходимата политическа воля да бъде осигурено необходимото финансиране за доизграждане на всички язовири от Приложение № 2 – ПРИОРИТЕТНИ ОБЕКТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ, РЕШАВАЩИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С КРИЗИТЕ В ПИТЕЙНО – БИТОВОТО ВОДОСНАБДЯВАНЕ към Програма за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване, приета от Министерския съвет и залегнала като стратегически документ в областта на управлението на водите, в т.ч.: и на язовир „Бяла”, ще може да се обезпечи и осъществи централизирано водоснабдяване на всички населени места от Община Севлиево (в т.ч. и на тези, които в момента се водоснабдяват от местни водоизточници), от обща водоснабдителна система от Хидровъзел „Бяла”.
Населените места от І водоснабдителна зона (ВС 1 Стоите) в момента се водоснабдяват посредством четири преносни водопровода, съответно:
– Довеждащ водопровод (събирателен) от петте открити речни водохващания на реките Зелениковец, Росица, Багарещица и Мокра Бяла, с обща дължина 12 км;
– Довеждащ водопровод от водохващането след ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките, с обща дължина 20 км;
– Западен водопроводен клон от ПСПВ – с. Стоките до НВ „Запад“ на гр. Севлиево, с обща дължина 17 км;
– Източен водопроводен клон от ПСПВ – с. Стоките до РВ „Буря – Добромирка“, с обща дължина 35 км;
Към Довеждащ водопровод (събирателен) от петте открити речни водохващания на реките Зелениковец, Росица, Багарещица и Мокра Бяла са присъединени и се водоснабдяват следните населени места от махалите на с. Стоките от Община Севлиево, област Габрово, с общ брой на населението (към мес. Април 2022 г.) 49 жители, съответно::
– м. Угорелец с 25 жители;
– м. Валевци с 18 жители;
– м. Корията с 6 жители;
Към Довеждащ водопровод (от водохващането след ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките) са присъединени и се водоснабдяват следните населени места, с общ брой на населението (към мес. Април 2022 г.) 3 048 жители, съответно:
в Община Априлци, област Ловеч:
– гр. Априлци с 2 626 жители;
в Община Севлиево, област Габрово:
– с. Селище с 89 жители;
– с. Кръвеник с 224 жители;
– м. ВОЙНИШКА с 14 жители;
– м. ТАБАШКА с 51 жители;
– с. Стоките с 213 жители;
– м. Тумбалово с 52 жители;
Към Западния водопроводен клон (от ПСПВ – с. Стоките до същ. НВ V=11 000 м3 на гр. Севлиево) са присъединени и се водоснабдяват следните населени места в Община Севлиево, област Габрово, с общ брой на населението (към мес. Април 2022 г.) 30 581 жители, съответно:
– м. Попска с 21 жители;
– м. Карамичевци с 18 жители;
– м. Кастел с 19 жители;
– с. Батошево с 858 жители;
– м. Енев Рът с 12 жители;
– с. Шумата с 940 жители;
– с. Горна Росица с 682 жители;
– с. Душево с 1 421 жители;
– с. Сенник с 728 жители;
– с. Хирево с 156 жители;
– с. Ряховците с 1 431 жители;
– с. Кормянско с 727 жители;
– с. Петко Славейков с 1 065 жители;
– гр. Севлиево с 22 503 жители.
Към Източния водопроводен клон (от ПСПВ – с. Стоките до РВ „Буря – Добромирка“) са присъединени и се водоснабдяват следните населени места, с общ брой на населението (към мес. Април 2022 г.) 4 106 жители, съответно:
В Община Севлиево, област Габрово (общо 2 403 жители):
– м. Кастел с 19 жители;
– м. Карамичевци с 18 жители;
– с. Богатово с 432 жители;
– СО „Севлиевски лозя“ с 140 жители;
– с. Търхово с 90 жители;
– с. Ловни дол с 262 жители;
– с. Идилево с 118 жители;
– с. Крушево с 537 жители;
– с. Буря с 158 жители;
– с. Добромирка с 629 жители;
В Община Габрово, област Габрово (общо 1 628 жители):
– с. Камещица с 59 жители;
– с. Музга с 150 жители;
– с. Гъбене с 245 жители;
– с. Драгановци с 397 жители;
– с. Драгиевци с 57 жители;
– с. Яворец с 720 жители;
В Община Дряново, област Габрово (общо 75 жители):
– с. Янтра с 75 жители;
При осигурени средства за изграждане на „Хидровъзел Бяла”, Водоснабдителната система от язовир „Бяла” може да се разшири и да се включат и населените места от ІІ, ІІІ и ІV водоснабдителна зона, с общ брой на населението (към мес. Април 2022 г.) 3 518 жители, съответно:
Населени места от ІІ-ра зона (общо 1 049 жители):
– с. Агатово с 334 жители;
– с. Крамолин с 420 жители;
– с. Малък Вършец с 173 жители;
– с. Градище с 122 жители;
Населени места от ІІI-та зона (общо 2 345 жители):
– с. Бериево с 256 жители;
– м. Душевски колиби с 10 жители;
– с. Градница с 1 212 жители;
– с. Дамяново с 427 жители;
– с. Млечево с 112 жители;
– м. Шопите с 2 жители;
– с. Столът с 285 жители
– м. Дисманица с 2 жители;
– с. Боазът с 39 жители;
Населени места от ІV-та зона (общо 124 жители):
– с. Младен с 124 жители;
Присъединяването на гореизброените села към Водоснабдителната система от язовир „Бяла” може да се осъществи чрез изграждане на няколко нови водопровода, черпателни резервоари и помпени станции.
І. Водоснабдяване на селата Млечево, Столът, Градница, Дамяново и Бериево
Чрез изграждане на нов черпателен водоем, помпена станция с две групи помпи (едната за с. Столът и с. Млечево и другата за с. Градница, Бериево и Дамяново), напорни водопроводи до съществуващи напорни водоеми и нов черпателен водоем и нова помпена станция за с. Млечево. Гореизброените села могат да се присъединят към водоснабдителната система и да се водоснабдяват с вода, пречистена със съществуващата пречиствателна станция за питейни води „Стоките”.
ІІ. Водоснабдяване на село Младен
Селото може да се присъедини към водоснабдителната система от язовира чрез изграждане на нов преходен водоем и помпена станция при с. Крушево и напорен водопровод от там до съществуващия НВ V=120 м3 на с. Младен.
ІІІ. Водоснабдяване на селата Агатово, Крамолин, Градище и Малък Вършец
Чрез изграждане на нов черпателен водоем, нови помпени станции при село Кормянско и село Малък Вършец и нови напорни водопроводи горепосочените села могат да се водоснабдяват от водоснабдителната система от язовир „Бяла”.
За присъединяването на населените места (които в момента се водоснабдяват от местни водоизточници) към системата от язовира трябва да се изградят напорни водопроводи с обща дължина 70,35 км, 3 броя нови черпателни водоеми и 5 броя нови помпени станции. Инвестициите за тези водопроводи и съоръжения възлизат на близо 9 млн. евро и са заложени в Дългосрочната инвестиционна програма на одобрения през 2014 год. от МРРБ Регионален Генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на ВиК Оператора в община Севлиево.
Предимствата на водоснабдяването на всички населени места от язовира са, че потребителите ще получат вода с добри питейни качества (след пречистване в ПСПВ „Стоките”).
При това положение ще си позволя да добавя към всичко това, изложено по-горе, моето професионално мнение за следното:
– Защо се налага актуализация на съществуващия работен проект за Хидровъзел „Бяла“, особено в частта му за язовир „Бяла“?
– Защо не бива да се намалява проектната височина на язовирната стена, независимо, че вече е отпаднала необходимостта да се водоснабдяват от там и населените места от община Велико Търново и община Габрово?
Актуализацията на съществуващия работен проект за Хидровъзел „Бяла“, особено в частта му за язовир „Бяла“ се налага по две съществени причини, които не могат да бъдат неглижирани и заобиколени, и те са следните:
– Едната причина е по-скоро формална – сметната документация в частта си за единичните цени за видовете СМР вече е остаряла и не е актуална след 25 години, а текстовите и графичните части трябва да се обновят и окомплектоват наново – за целите на процедурата по издаване на съответното разрешение за строеж – по реда на чл. 148, ал. 3, т. 2, б. „б“ от Закона за устройство на територията.
– Другата причина се дължи на настъпилите след 1997 г. съществени промени в прогнозния проектен воден баланс за необходимото потребление, което трябва да се задоволява с вода от язовира, съответно:
– значителна част от проектното водопотребление за питейно – битови нужди в общините Велико Търново и Габрово е вече отпаднала поради междувременното изграждане и въвеждане в експлоатация на алтернативни водоизточници там (Водоснабдителна система от яз. „Йовковци“ и надзиждане на язовирната стена на яз. „Смирненски“);
– профилът и потребностите за питейно – битовото водопотребление в община Севлиево са съществено променени в последните 25 години след като броят на населението е сравнително запазен, но икономическите субекти вече са други;
– трайните и необратими промени в климата вече се отразяват негативно на местните водоизточници от подземни води, от които се водоснабдяват 3  518 жители (към мес. Април 2022 г.), които представляват 8,5 % от общия брой на всички жители на съответните населени места в общините Априлци, Севлиево, Габрово и Дряново, които могат да се водоснабдяват пряко или косвено от Хидровъзел „Бяла“;
– в последните десетина години вече се наблюдава трайна тенденция за почти пълно пресъхване на значителна част от местните водоизточници (от подземни води) през второто полугодие, съчетано с драстични промени във валежния режим, изразяващи се в недостатъчни валежи през зимния период и краткотрайни интензивни валежи в оставащия период на годината до началото на есента. При това положение и речния отток в реките, на които са изградени откритите речни водохващания в Севлиевския Балкан в характерните за региона периоди на засушаване (от началото на м. Юли до началото на мес. Декември) драстично намалява до степен цели участъци от реките след водохващанията да пресъхват на практика. Този воден дефицит може успешно и трайно да бъде компенсиран с евентуално оводняване на речните корита с вода, акумулирана в язовирното езеро на язовир „Бяла“.
Всичко това се потвърждава от обобщените резултати по проект „Смекчаване уязвимостта на водните ресурси към климатичните промени” (“Mitigating vulnerability of water resources under climate change”, CC-WARE, финансиран по ОПЮЕ, чрез ЕФРР, публикуван на 04.12.2014 г. на официалната страница на Изпълнителната агенция по горите – в раздел „ПРОЕКТИ“), от които е видно, че:
– Данните показват, че се очаква покачване на температурата през всички сезони и във всички региони на югоизточна Европа. При сравнение на средните температури за период 2021-2050 и период 1991-2020, най-големи различия се наблюдават през лятото. Очаква се затопляне на Балканския полуостров с около 2.0-2.5°C, а като цяло температурата за югоизточна Европа ще се покачи с около 1-2°C. Тенденцията за повишаване на температурата се наблюдава и през другите сезони, но в по-малка степен (1.0-1.5°C през есента и 0.5-1.5°C през пролетта и зимата);
– Разликите между бъдещия период (2021-2050) и настоящия период (1991-2020) показват, че в анализирания регион се очаква значително намаляване на валежите в следващите десетилетия;
– Според индекса на засушаването UNEP, големи територии от източна Румъния и България ще се превърнат в сухи полувлажни зони през следващите десетилетия, а полупустинните зони ще се разширят в източните части на Гърция;
– Стойностите на индекса на Де Мартон, за засушаването показват, че съществени промени е вероятно да се проявят в източната част на Балканския полуостров през следващите десетилетия, водещи до преминаване от полувлажен към полупустинен климат;
– В западните и източните части на Гърция, североизточна България и югоизточна Румъния сценариите показват намаляване на общия повърхностен отток на реките;
– Очаквани климатични промени в Югоизточна Европа (на Балканите):
– Температура: тенденция към увеличаване (особено през летния сезон)
– Валежи: тенденция към намаляване (по-специално в южните части)
– Евапотранспирация (сумата от изпарението и транспирацията на вода от повърхност в атмосферата) силно увеличение в цяла югоизточна Европа
– Засушаване: сравнително стабилно, сериозно увеличение в някои райони (вкл. Румъния, България и Гърция);
За съжаление настоящата година се очертава да бъде първата от последните десет, през която няма да има осигурени никакви значими целеви финансови средства от Републиканския бюджет за капиталови разходи – за подобряване на водоснабдяването в община Севлиево, въпреки гръмкото предизборното обещание на бившия служебен и настоящ финансов министър Асен Василев (от края на 2021 година ) – за „наличните 12 милиона лева, които могат да бъдат предоставени на Община Севлиево след изготвяне на необходимия проект за подмяна на проблемните стари преносни водопроводи“ …
Е, общината иначе разполага с такъв проект още от 2014 година и вече е реализирала реконструкцията на почти половината от трасетата на двата му подобекта (Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ и Източния водопроводен клон), като същевременно своевременно е уведомила МРРБ за проектната си готовност да реконструира и останалите етапи и участъци – при осигуряване на необходимото целево бюджетно финансиране, като за целта вече е на финалната права да избере съответните изпълнители на СМР в първите два участъка от втория проектен етап за реконструкция на Източния водопроводен клон – в най проблемната му част от Източното водопроводно отклонение за град Севлиево до с. Идилево …
И какво от това …???

Не намалявайте проектния обем и височината на язовирната стена на яз. “Бяла”

За да могат и хората, който не са хидроспециалисти, да осмислят сами всичко това, е необходимо да знаят и следните специфични нещица, а именно:
– големите обеми вода в язовирното езеро (около 75 % от общия му обем) се акумулират в най-високата третина от височината на завиряване, което съответства на най-високата част от язовирната стена;
– най-скъпото съоръжение при изграждането на един язовир е язовирната стена, а в нашия случай тя е „каменно насипна“, което предопределя, че „цената зависи от обема на насипа“;
– големите обеми от насипа в тялото на язовирната стена (около 90 % от общия му обем) се формират в най-ниските първа и втора третина от височината на изграждане;
– ако хипотетично се намали височината на язовирната стена с цел – да се ограничи завирения обем само до актуалните ни потребности за питейно-битовото водоснабдяване след като вече е отпаднала необходимостта да се водоснабдяват от там и населените места от община Велико Търново и община Габрово, това намаление ще е по-скоро символично – от порядъка на няколко метра, с което обемът на язовирната стена, а оттам и стойността й ще намалеят пренебрежимо малко …
– хидравличните параметри на всички останали хидротехнически съоръжения (отбивния тунел, преливника и основния изпускател) не зависят от височината на язовирната стена, а от хидроложките данни за водосбора на язовира и формиращия се в него максимален речен отток с обезпеченост 0,1 % (събитие, което може да се случи веднъж на 1000 години);
– всяка година в периода на снеготопенето във водосбора на проектния язовир (17160 Дка) се формират и изтичат неоползотворени м/у 4 и 7 млн.куб.м вода (в зависимост от снеговалежите), като по подобен начин и след внезапните проливни дъждове впоследствие се оттичат неоползотворени още поне 2 млн.куб.м вода – тъй като няма къде да се акумулират …
– Проектният максимален завирен обем (16,520 млн. куб.м) при средно сухи години е предвидено да може да се завири напълно за период от три години …
– Обичайният за последните десетина години воден дефицит в периода на традиционните за региона засушавания, водещи до рязко намаляване на повърхностния отток в откритите речни водохващания, откъдето засега се водоснабдяваме централно, е от порядъка на 1,000 – 1,500 млн.куб.м вода за питейно-битови нужди …
– Усреднените за област Габрово общи загуби на вода във водоснабдителните системи (в т.ч.: по преносната и в разпределителните водопроводни мрежи) през настоящата година са 53,40 % (по данни на ВиК Оператора), като според предвижданията в Бизнес плана му за периода 2022 -2026 г. се планира същите да бъдат намалени и сведени до 49,2 % през 2026 г. – с тенденция в последвалия период същите да бъдат ограничени до нормативно допустимите 20 %;

При това положение и като се имат предвид:
– настоящия брой на засегнатото население в общините Априлци, Севлиево, Габрово и Дряново (около 42  000 жители), което понастоящем се водоснабдява и в бъдеще може да бъде водоснабдено от централната система за водоснабдяване (след нейното разширяване);
– и необходимото средноденонощно водно количество, което се приема 150 – 250 литра на човек за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия,
могат да се изчислят необходимите годишни обеми питейна вода, с които да бъдат обезпечени потребностите на това население, а именно:
42  000 жители х 0,175 куб.м/24 h (175 литра на човек за денонощие) х 365 дни = 2,680 куб.м вода годишно – необходими за водоснабдяване на населението.
За сведение настоящото средно водопотребление в област Габрово (по данни от Бизнес плана на ВиК Оператора за 2022 г.) е едва 101 литра/човек дневно …
Към тези водни количества и обеми следва да се добавят и тези, които са необходими за водоснабдяване на обществените, търговските и стопанските потребители (т.нар. „обществен сектор“), които в последните десетина години формират сравнително постоянно около 40 % от общото водопотребление в община Севлиево, което е значително повече от същия показател, усреднен за област Габрово, който е едва 25 %.
Поради тази причина за нуждите на оразмеряването на общия необходим полезен обем на язовира следва да се приеме по-високия дялов показател от 40 % , на които съответстват 1,790 млн.куб.м вода годишно – за водоснабдяване на „обществения сектор“.
Сборът на тези два обема, необходими в годишен мащаб за обезпечаване потребностите на всички потребители от питейно-битово водоснабдяване е 4,470 млн.куб.м вода годишно, което представлява нетното потребление, съответстващо на 46,60 % от общо необходимия годишен обем, включващ и общите загуби на вода във водоснабдителните системи (53,40 %), които съответстват на 5,122 млн.куб.м вода годишно …
Или казано с думи прости – само за нуждите на питейно битовото водоснабдяване ще са ни необходими общо 9,592 млн.куб. м вода годишно (Qср.дневно = 304 л/сек.), част от която да бъде акумулирана в язовирното езеро на Хидровъзел „Бяла“ – за да се ползва при възникване на дефицит в повърхностния отток, който се формира с разрешените водни количества от откритите речни водохващания, в т.ч.:
– 180 л/сек. от Водохващането след ВЕЦ „Видима“;
– 40 л/сек. от Водохващането на р. „Зелениковец“;
– 120 л/сек. от Водохващането на р. „Росица“;
– 120 л/сек. от Водохващане № 1 на р. „Багарещица“;
– 20 л/сек. от Водохващане № 2 на р. „Багарещица“;
– 85 л/сек. от Водохващане на р. „Багарещица“,
като в същото време ВиК Операторът е задължен да гарантира следните минимални водни количества след тези водохващания, съответно:
– 21,6 л/сек. след Водохващането на р. „Зелениковец“;
– 43 л/сек. след Водохващането на р. „Росица“;
– 82 л/сек. след Водохващане № 2 на р. „Багарещица“;
– 36 л/сек. след Водохващане на р. „Бяла“,
общото водно количество от сбора на които след вливането на р. „Бяла“ в р. „Росица“ следва да е не по-малък от 182,600 л/сек., което формира съответстващ общ обем в размер от 5,759 млн.куб.м вода годишно – необходим за оводняване и поддържане на санитарния минимум и екологичното равновесие в речната тераса.
Сборът на 9,592 млн.куб. м вода годишно – необходими за обезпечаване на питейно – битовите нужди общо и 5,759 млн.куб.м вода годишно – необходими за оводняване и поддържане на санитарния минимум и екологичното равновесие в речната тераса формира общ необходим обем от 15,351 млн. куб. м вода годишно, които следва да се подават по следния начин:
– 9,845 млн.куб.м вода годишно – непрекъснато добивани от откритите речни водохващания в периода, без да се намаляват изпусканите в реките минимални водни количества за поддържане на санитарния минимум в тях (182,600 л/сек.);
– До 5,506 млн.куб.м вода годишно (не повече от 1/3 от общия полезен обем на язовира) – подавани от Хидровъзел „Бяла“ в периодите на трайните засушавания през годината
– Водовземането от Хидровъзел „Бяла“ ще започва веднага, след като сумарното водно количество от откритите речни водохващания, постъпващо в ПСПВ – с. Стоките спадне под 304 л/сек.
А обяснено без цифри и количества комплексното използване на откритите речни водохващания и язовира ще изглежда така:
– В периода от годината, когато водата, постъпваща в откритите речни водохващания е достатъчна за да осигурят всички потребности – ще се ползва само тази вода;
– В оставащия период от годината, когато водата, постъпваща в откритите речни водохващания вече не е достатъчна за да осигурят всички потребности – ще се ползват и необходимите допълнителни количества вода от язовирната.
– Всички водни количества, подавани от язовира ще преминават преди това през подязовирната ВЕЦ;
Като се имат предвид предстоящите в близко бъдеще неблагоприятни последици след очакваните климатични промени, е необходимо при актуализацията на водостопанския баланс на проектното водохранилище да се вземат предвид и съществените потребности от осигуряване на необходимия ретензионен обем за допълнителните водни количества в него, с които да бъде гарантирано и напояването на отглежданите земеделски култури и трайни насаждения в обработваемите земеделските земи (ниви, ливади и трайни насаждения) в поречието на река Росица през землищата на с. Батошево и с. Горна Росица, общата площ на които възлиза на близо 26 хиляди декара, която в зависимост от вида поливни земеделски култури, които ще се отглеждат, изисква да има резервиран обем от порядъка на 2,600 – 7,800 млн.куб.м годишно.
Така че не намалявайте проектния обем и височина на язовирната стена – ще трябват точно такива, каквито са, макар и в един период (докато бъдат доизградени и останалите проектни водоснабдителни групи към населените места в община Севлиево), да остават резервирани едни съществени водни количества.