През месец октомври 2022 година се навършват 120 години от рождението на една забележителна жена с огромен талант – Фани Попова-Мутафова. Тя е родена на 16 октомври 1902 г. в Севлиево и е единствена дъщеря на генерал Добри Попов, герой от Одринската епопея, племенница на генерал Стефан Нерезов.
Преди 1989-та година по идеологически причини не се говори много за нея. Сложна личност, недостатъчно разбрана, но отличаваща се със силен характер. Още приживе нейният талант е признат у нас и в чужбина. По думите на поета Кирил Христов „Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература“.
За 20 години издава 33 книги и става най-издаваният и най-популярен автор на своето време. С историческата си проза Фани Попова-Мутафова става първата жена в българската литература, навлязла в тази тематика. Освен това е един от популярните кинокритици у нас през 30-те години на 20-ти век. Основна тема в публицистичните ? творби са жените и тяхната роля в обществото.
„Малката маркиза“ – така я нарича нейният съпруг Чавдар Мутафов, архитект и художник.
По-възрастното поколение познава Фани Попова-Мутафова и я уважава. За съжаление младите хора не знаят почти нищо за нея.
Градска библиотека, съвместно с Община Севлиево, предвиждат осъществяването на поредица от събития, посветени на тази забележителна личност, чрез които да се провокира интереса към нея, за да се запази жива културната памет – провеждане на национален литературен конкурс на името на Фани Попова-Мутафова, прожекция на филма „Малката маркиза“, изложба за Фани Попова-Мутафова с материали от Националния литературен музей, представяне книгата на Катя Зографова „Бележити жени на България“, в която е включен и материал за Фани Попова-Мутафова, литературни четения „Четем заедно Фани Попова-Мутафова“.
В ход е проект за издаване на книга със спомени от/за писателката, статии, писма и документи „Непознатата Фани Попова-Мутафова“ от издателство „Унискорп“. Неин съставител е Катя Зографова, литературен историк и критик, автор на книгата „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта“, 2001 и на няколко етюда за Фани Попова-Мутафова, публикувани в книгите „Многоликата българка“, 2006 и в „Бележити жени на/за България“.
За да бъде осъществен този проект ще бъдат необходими около 6 000 лева.
Ако искате да помогнете за реализирането му, можете да направите това, дарявайки средства според своите възможности.

Съставителката на книгата Катя Зографова – с думи към севлиевци

„В навечерието на годишнината на Фани Попова-Мутафова беше създаден документален филм за драматичния й живот. „Малката маркиза“ спечели международна награда и бе прожектиран на кинофестивала „Синелибри“ при огромен зрителски интерес. Това свидетелства, че културната ни общественост се вълнува от трагичната съдба и огромното дело на писателката.
Читателите очакват преоткриването й чрез преиздания на емблематичните й творби, каквито вече бяха осъществени на най-известната й четирилогия за Асеновци. Издателство „Унискорп“ планира през 2022 г. да преиздаде и легендите на писателката. Разбира се, четящите хора биха се радвали на най-много на неизвестни страници от/за забележителното й жизнебитие.
Във фондовете на Националния литературен музей, където се пази архивът на Фани Попова-Мутафова, се съхранява ръкописът на една почти завършена книга – истинско съкровище от автобиографични откровения на сладкодумната писателка, зародили се по повод въпросите, зададени й от писателя Петко Тихолов, но многократно надскачащи ги по обхват и белетристична изваяност. В НЛМ се пазят и нейни потулени мемоари за Т. Г. Влайков; Иван, Лидия и Димитър Шишманови; проф. Михаил Арнаудов, Панчо Владигеров, Гео Милев, Чавдар Мутафов /като новатор в изкуството, не толкова като неин съпруг/, композитора и пианиста Димитър Ненов, Николай Лилиев, Стилиян Чилингиров, Ана Карима, Кирил Христов и др.
Към „галерията портрети“ на съвременници, приятели и братя по перо, би било подходящо да се добавят и непубликувани писма до/от тях, както и няколко приносни исторически статии на Фани Попова-Мутафова, публикувани в редки печатни издания, но не и в отделна книга. Задължително трябва да бъдат включени и следствените документи от двата политически ареста на писателката – през 40-те и през 50-те г. на ХХ век, да бъде разказана цялата мъчителна сага с осъждането й от Народния съд, документите от която се съхраняват в Държавна агенция „Архиви“ и в Комисията по досиетата.
Така ще се оформи една интересна и богата книга, съдържаща спомени от Фани Попова-Мутафова и спомени за нея от акад. Жана Николова-Гълъбова, Коста Църнушанов, сина Добри Мутафов, внучката Фани Турмачка, но и статии, писма, документи и снимки, които да представят цялостното битие на писателката, без да премълчава никоя истина за нейния идеологически избор и участ на страдалница.
Призовавам съгражданите на писателката, Община Севлиево и всички родолюбиви спомоществователи, да се включат в проекта за издаване на книгата „Непознатата Фани Попова-Мутафова“.
Банковата сметка, на която можете да дарите средства е:
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
IBAN: BG74UNCR70003123557915
BIC: UNCRBGSF
ГРАДСКА БИБЛИОТЕКА
Основание: за издаване книгата за Фани Попова-Мутафова