МИЛЕНА ТОТЕВА, кметски наместник с. Идилево
Писмото от г-жа Тотева получихме на редакционната поща на вестника. За да не се изгуби емоцията, го предлагаме в неговия автентичен вид.
Искам да разкажа за случка, която засегна мен и ме постави в неизгодна позиция, в стрес и силен уплах, както и можеше да доведе до много лоши последици, но не се стигна до там! Това, което ще разкажа би могло да се случи и на други хора, без значение дали живеят в градовете или селата, дали са деца, възрастни или млади хора. Всеки един би могъл да бъде потърпевш, без да има желание за това, без да иска да бъде въвлечен в ситуации, случващи се против волята му, като тази, в която попаднах аз.
Ще разкажа за преживяното от мен на 11 април преди обед. За това, което пиша съм гледала по телевизията, чела съм по вестниците, чувала съм, че се е случвало, но никога не съм предполагала и не съм вярвала, че може да се случи на мен, че аз ще попадна в подобна ситуация. Знаете ли, че човек си е казвал – ще постъпя така, ще направя това, но… когато ни се случи, изпадаме в шок от уплахата и непредвидената ситуация, реакциите ни са неочаквани. Както се казва „панираш се“ и каквото такова, защото всичко, което си мисли човек е забравил, а и не разсъждаваш трезво в даденият момент.
Ето и какво се случи всъщност. Преди обед на 11 април в село Идилево се появи търговец – разносна търговия, обикалящ селото и предлагащ различни стоки. Спря и пред пенсионерския клуб.
От любопитство реших да разгледам какво предлага, но когато каза какви са цените, а те бяха доста завишени, не пожелах да си купя нищо, както и хората, които по това време бяха в клуба. Тогава „търговецът“, който видимо личеше, че е чужденец, започна да се държи грубо, да ме стиска за ръката и дърпа, за да ме принуди да купя предлаганото от него. Той постоянно повтаряше, че е украинец и трябвало да купя каквото и колкото мога, за да помогна на Украйна и хората в Украйна, и на бежанците от Украйна. Това е измама за мен. Мисля, че не е украинец, защото говореше на развален руски, а ако е, то държанието му не е на бежанец, а на терорист, с наглостта и агресията си.
За да се отърва от него и за да не притеснява и другите хората, реших да си купя комплект ножове, но тогава стана по-лошо, защото той стана по-настоятелен, груб и нахален. Предупредих го, че ще повикам полиция, на което отначало не повярва, но когато реших да запиша регистрационния номер на колата му, той започна да ме дърпа и блъска. Събрах смелост и аз също го блъснах със сила, която не разбрах откъде се появи у мен. Явно от уплахата, която изпитах в тази секунда, но и от това, че имаше и мъже, които тогава скочиха, а търговецът видя, че аз отвърнах на неговите действия и не се предадох. Когато другите решиха да реагират, явно той се уплаши и бързо се добра до автомобила си – чер джип, BMV Х 5 с десен волан, и чуждестранен – жълт номер, и бързо потегли, показвайки ни среден пръст. Дали това е номерът на возилото не зная. Може да не е истински номерът, може да има и други номера и да бъде подменен след случилото се. Не зная, но предполагам, че всичко може да стане. Може и стоката, с която обикалят и предлагат по селата, да не е редовна. Но, за да са толкова настоятелни и да бързат да я продадат, не е без нищо, има нещо нередно! Неприемливото му държание и поведение е нарушение на обществения ред и за това се носи наказателна отговорност по нашето законодателство. Надявам се, лицето да бъде открито и да понесе наказанието си по закон, както и да не може да нарани или измами други хора.
По-късно разбрах, че същият автомобил е обикалял селото и предишния ден, в неделя, но били двама мъже в него, не един, както беше в понеделник. Всичко се размина с лек екшън, но без други инциденти, с уплах от моя страна и тема за разговор и обсъждане за дълъг период от време.
Благодаря на бързо отзовалия се на сигнала ми полицай от РУ Севлиево, нашият квартален – Минков. Жалко само, че трябваше да потърпим още за кратко „търговеца“, за да може да бъде заловен на място, но реакциите в такъв момент не са такива, каквито бихме желали, както и резултатите не са такива, каквито бихме желали.
Доволна съм все пак, че всичко се размина с уплах, защото можеше и да е по-лошо. Благодарна съм, че при мен имаше хора, а ако бях сама? Ако „търговците“ бяха двама? Ако влязат в някой дом на възрастни хора, какво би се случило? А, ако в даден дом живее сам човек, тогава какво? Много пъти съпругът и синовете ми са ме питали: „Какво си се оключила? Няма да те откраднат!“. Но след случилото се, на което свидетел беше и съпругът ми, го попитах: „Видя ли за какво ключа?“. До този момент не е вярвал, че такова нещо може да се случи с нас – да ни заплашват, обиждат, дърпат, блъскат, принуждават да си закупим нещо и да са нагли и нахални, да не можеш да ги изпъдиш. Често обикалят такива търговци, предлагат стоки, но като откажеш заминават. Всеки търси начин да спечели някой лев, за да се прехрани, нищо лошо, но такива търговци, като този, появил се в селото ни в понеделник, не са идвали. Мога да кажа, че вратата на дома ми вече ще е винаги заключена, а аз ще бъда много внимателна дали и на кого ще отключа и отворя. Със страх ще посрещам и всеки човек, идващ при мен, когато съм на работа, защото не зная кога би се появил някой, като този посетител на селото ни. В селата положението е по-лошо,защото хората са по-малко и са възрастни. Има по-ограничена възможност да бъде оказана помощ на потърпевшо лице.
Във времената в които живеем, на отчуждение и недоверие, на епидемии и Ковид-19, на измамници и какво ли още не, такава напаст и случки още повече ни отдалечават и отчуждават. Ставаме мнителни и недоверчиви, дори и към хора, които не ни вредят и са добронамерени. Както казват стари хора, да нямаме вяра на ближните си дори.
Съветвам всички: ключете си вратите! Не отваряйте на всекиго! Звънете в полицията веднага! Звънете на дежурните в полицейския участък в Севлиево на телефон 0675/3-32-12, за да могат да не се забавят, а да реагират веднага на сигнала ви. И дано не ви се случва това, което се случи на мен, това е най-доброто за всички, за всеки човек. Злото може да ни връхлети ненадейно, по всяко време на денонощието и когато това се случи сме винаги неподготвени и шокирани! Това е част от живота! На едни се случва, други никога не го изпитват! Такъв е животът, зависи от това, какво ни е отредила съдбата! Дано никога не изпитате стреса и уплахата, които изживях аз!
Зареждане ...
