На 12 март (събота), в Севлиево ще се проведе факелно шествие в памет на българския герой генерал-майор Христо Чаракчиев (09.03.1870 – 1943 г.). Мирният поход се организира за девета поредна година от местните националисти. Целта на проявата е да се популяризира българщината и да се почете не само Забравеният герой от Дойран – ген. Чаракчиев, но и всички достойни българи, обичащи родината си.
От 2013 година националисти от Севлиево, подкрепяни от Национална Съпротива България и други националистически организации, организират възпоменателно факелно шествие в чест на генерал Христо Чаракчиев, в дните около рождения му ден – 9 март, в родния му град. През 2018 г. е поставена паметна плоча на мястото на родната му къща, която да напомня за Забравеният герой от Дойран.
Кой е ген. Чаракчиев, какви са целта, мотото и маршрутът на факелното шествие, научаваме повече от организатора на събитието Анатоли Антонов.
– Кой е генерал-майор Христо Чаракчиев?
– Христо Петров Чаракчиев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб 10-а пехотна дивизия през Балканската, 6-а пехотна дивизия Междусъюзническата, командир на 2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия и началник-щаб на 3-та армия през Първата световна война.
Христо Чаракчиев е роден на 9 март 1870 г. в Севлиево. На 28 септември 1888 постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк. Следва в топографска школа. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, служи в 10-и пехотен родопски полк и на 15 ноември 1900 г. в чин капитан. През 1901 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия. На 19 февруари 1906 година е произведен в чин майор, служи като началник на административната секция в Щаба на армията, а след това и на информационната секция. На 22 септември 1910 е произведен в чин подполковник. Служи в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. В навечерието на Балканската война подполковник Чаракчиев е началник на информационно-цензурната секция при Щаба на армията.
През Балканската война (1912-1913) подполковник Чаракчиев е началник-щаб на 10-а пехотна беломорска дивизия, с която участва в операциите при Люлебургас и Чаталджа. На 1 ноември 1913 година е произведен в чин полковник.
По време на Първата световна война (1915-1918) той първоначално е командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, като взема участие в боевете при Удово, Фурка и Дойран. През февруари 1917 г. е назначен за началник-щаб на 3-та армия, на който пост е до август същата година. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно, през 1918 г. става началник на Тиловото управление на съединените армии.
На 1 декември 1918 г. генерал-майор Чаракчиев преминава в запаса. След Първата световна война влиза в редовете на фашистката организация Съюз „Българска родна защита“, и става един от водачите ?. Редовно пише статии за вестник „Отечество“ – печатен орган на Съюза на запасните офицери, в който също членува. Той е един от идеолозите на теорията за расовия произход на българите, който го отличавал от славянските народи.
Генерал Чаракчиев умира през март 1943 година, а по време на комунистическия режим след 1944 г.е обявен за фашистки генерал.
– Сред толкова много видни севлиевци, защо избрахте да почетете именно ген. Христо Чаракчиев, г-н Антонов?
– Защото, по наше мнение, на организаторите на шествието, ген. Христо Чаракчиев е събирателен образ на българските генерали и типичен представител на севлиевските генерали – самоотвержен, националист, обичащ родината си и мразещ враговете й. Биографията му е такава, че няма как да бъде забранено честването му.
– Какво е мотото на факелното шествие тази година?
– Да си спомним за забравените герои на България.
– А целта?
– Матафорично казано, целта е факелното шествие да се окаже като един огнен меч през огромното блато на неолиберализма, криворазбраната демокрация и измислените западни ценности. Нещо, което спъва българския народ. Ние искаме да не ни бъдат натрапвани чужди ценности.
– Какъв ще бъде маршрутът на факелното шествие?
– Факелното шествие ще започне от парка пред дома на културата „Мара Белчева“. Оттам ще тръгнем към ул. „Александър Батенберг“, през площад „Свобода“. Оттам ще продължим по улиците „Христо Спиридонов“, „Стара планина“, „П. Р. Славейков“, „Ал. Стамболийски“ и ще завърши пред паметната плоча на ул. „Христо Ботев“, където ще поднесем цветя.
Заедно с нас ще бъдат представители от Национална съпротива, от организаторите на Луков марш и евентуално от Движение 28 и 318-42.
– Севлиевци подкрепят ли ви? Увеличава ли се броят на участниците в шествието?
– Тенденцията е за едно леко увеличение, но севлиевецът има много странен проблем, който се нарича обществено мнение. По принцип характерно за него е настолния патриотизъм, настолното политиканство, но когато стане въпрос да се свърши някаква работа, той просто ще извади 300 жокера от ръкава си, за да ти обясни, че няма да дойде.
Ние правим шествието от 2013 година и забелязваме увеличена подкрепа, но от хора от други градове. Тъжно е, че севлиевецът не идва, за да почете един свой достоен генерал.
– Казвате, че ви обединява патриотизмът и любовта към родината…
– Така е и това не е малко. Ние сме патриоти и обичаме родината си, нашите си традиции и мразим всичко, което ни натрапват отвън. България е един планетарен парадокс, който граничи навсякъде със себе си и затова не трябва да се съобразяваме с никого.