Исторически музей – Севлиево
Христо Спиридонов Попнедевски е роден на 3 март 1837 год. като втори син от шестте деца на поп Недю Хубанов. На 7 години е даден да учи в килийното училище при църквата “Св. Пророк Илия”, а след отваряне на Хаджистояновото школо негов учител става Петко Рачев Славейков. От него малкият Христо приел ученолюбието и любознателността, които го съпътствали през целия му живот.
Изучил терзийския /шивашки/ занаят, отворил самостоятелен дюкян. По-късно започнал търговия със стоки и от други градове – Карлово, Джумая, Цариград. Там, в столицата на империята, възобновил познанството си със Славейков, а при пътуванията си до Румъния се запознал с Васил Левски. Близка дружба го свързвала с учителя–възрожденец Марин Софрониев. Използвал е голямата му библиотека, за да се самообразова. Вестниците и списанията в читалището, получени от Цариград и Букурещ, му помагали да следи обществения живот. Много е научавал и при търговските си пътувания. Затова е бил много уважаван като вещ по историческите и обществени въпроси, в кафенето на хаджи Миню Радков – тогавашният своебразен клуб на по-видните българи и турци, думата му тежала. Често се обръщали към него да разрешава спорове и дела от личен и обществен характер.
Добил значително състояние, спечелил уважението на съгражданите си със своята начетеност и честност, Христо Спиридонов бил избран на твърде младежка за онова време възраст – под 40 години – за член на междлиса – околийски съвет в града. В края на април 1876 год. на едно от заседанията научил за телеграмата от Търново, с която се разпореждало да започнат арести на “комитите” в Севлиево. Побързал да предупреди тези от членовете на местния революционен комитет, които намерил и специално поръчал да предупредят Стефан Пешев, който бил в Горна Оряховица за решаване датата на въстанието. Той успял да избегне арестуването, но за съжаление няколко дни по- късно предател посочил скривалището му и властите започнали масови арести.
При арестите след въстанието, в Търновския затвор бил изпратен и Христо Спиридонов заради даването на парични помощи за революционното дело. Понеже не могли да докажат вината му, съдиите били принудени да го оправдаят след месец и половина затворничество и мъчения.
В първите дни след освобождението на Севлиево на 16 юли 1877 год. се провели избори за българско управление на града. На Христо Спиридонов било гласувано най-високото доверие – да бъде кмет на новоосвободения град. По време на военните действия, когато през града непрекъснато преминавали руски войскови части към Плевен, Шипка и Троян, когато трябвало да се осигурят квартири за войниците, храна за конете и транспорт за оръжието, да се полагат грижи за нормалния живот в града и за подслоняване на бежанците през зимата, новоизбраният кмет успял да управлява града без сътресения. Бил избран и за народен представител в Първото Учредително народно събрание през пролетта на 1879 година. В неговия дом се спирали прославените руски пълководци Скобелев и Столетов, главнокомандващият руската армия Великият княз Николай Николаевич.
От 1880 г. до 1890 г. Христо Спиридонов живее със семейството си в София.
През 1890 г. Христо Спиридонов се завръща със семейството си в родния град. Израз на всеобщото уважение към него е повторното му избиране за кмет през 1895 год. По време на кметуването му е построено зданието на училището “Св.св. Кирил и Методий” и започва строителството на сградата на тогавашната Непълна гимназия – днешната стара сграда на СОУ “Васил Левски”.
Голямото семейство на Христо Спиридонов – 12 сина и 4 дъщери – отдава скъпа дан на Родината. През 1898 г. в Белград умира Недко – първият българин с дипломатическо образование, първи секретар на българската легация. През октомври 1912 год. в боя при Гечкели загива поручик Александър Спиридонов. Като чели най-тежка е загубата на подполковник Григор Спиридонов, убит при отбраната на Мехомия /днешния Разлог/ начело на полка си. Когато севлиевци поднасят съболезнования на дядо Христо, той им отговаря: “Бог ми е дал много синове,халал струвам едного за Отечеството”.
Христо Спиридонов никога не е робувал на политически пристрастия. Неговата партия винаги е била България, за нея той води битките си в живота, за нея отдаде сили, средства и скъпи чеда. На 4 март 1918 год. тихо и незабелязано напусна света, почетен и оплакан от своите съграждани.