Пенчо Пандъков: “Завод край с. Върбовка ще гори по 1160 тона отпадъци на ден”

-Ще пострадат земеделието и животновъдството, туризмът в цяла Северна Централна България, а депото за опасни отпадъци на община Севлиево бързо ще се запълни

РУЖА ЛЮБЕНОВА
Пенчо Пандъков е еколог и биолог, сътрудник на Националния природонаучен музей към БАН, докторант в Лесотехническия университет в София. Участвал е като експерт в редица национални и международни проекти. Има над 10 години опит в областта на управлението на околната среда, изучаването и опазването на биологичното разнообразие. Основното му поприще е хидробиологията, но често работи и в сферата на орнитологията. Занимава се предимно с риби и дънни безгръбначни животни, както и с речна екология. Специализирал е „възстановяване на реки“ като гост-учен в Института по сладководна екология и рибарство в Берлин. Като активен член на сдружение „Балканка“ посвещава значима част от времето и труда си на природозащитни начинания, най-често свързани с подобряване на нормативната уредба по отношение на управлението на водите, борба с незаконни и/или унищожителни дейности за природосъобразния поминък, здравето на хората, опазването на биологичното разнообразие и природните местообитания.
Вестник „Росица“ потърси мнението на г-н Пандъков заради близостта на завода до Севлиевска община и евентуалното му въздействие върху земеделието, туризма, реките, яз. „Стамболийски“ и въобщe върху околната среда в региона.
– Г-н Пандъков, знаем, че град Севлиево е на 25 км от с. Върбовка, Павликенско, по права линия. Когато става дума за екология и опазване на околната среда подобни километри са едно нищо. От дълго време жителите на с. Върбовка и на Павликенско правят протест след протест срещу строителството на завод за каменна вата на компанията “Петрургия” ООД на Румен Гайтански-Юнг, известен с прякора Вълка, която притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка. Заводът ще се захранва от инсталация за изгаряне на отпадъци – много по-голяма от софийската. На практика в Павликенско ще се гори боклукът на почти цяла България – 56 тона на час. Кажете ни какви ще са последиците от това не само за Павликенско, но и за околните градове и села?
– Местните жители на Димча и Върбовка водят дългогодишна борба срещу разработването на кариери в непосредствена близост до тези две села, но това, което Румен Гайтански възнамерява да построи, е несравнимо по-опасно за целия регион. Всъщност, до преди 1-2 месеца, хората от района, включая и себе си, нямаха представа за инвестиционното намерение на „Петрургия“ ООД. За него се разбра едва при провеждането на общественото обсъждане на 6 януари 2022 г. Оказа се, че проектът е на финален етап на одобрение и тихо и незабелязано е минал през редица съгласувателни процедури от страна на местната власт в Павликени и РИОСВ-Велико Търново, без този процес да включи консултации със заинтересованата общественост, както това се изисква съгласно чл. 95, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда.
Трудно ми е да изброя и степенувам по важност щетите за района, които би причинило евентуалното стартиране на проекта. Все пак, най-притеснителен е рискът за човешкото здраве. Проектът предвижда изгарянето на 430 000 тона гориво от отпадъци (RDF) на година, или по 1160 тона на ден. Това е по един голям тир с отпадъци на всеки 30 минути/24 часа в денонощието. Инвеститорът изтъква, че ще използва изцяло български стандартизиран RDF. Ще поясня за читателите, че RDF-горивото се произвежда чрез смилане на битови отпадъци, попаднали в общите контейнери, като по механичен път са отделени част от органичните субстанции (отпадъци от храни, растителна и животинска маса) и част от металните частици. За по-голяма ефективност при отстраняване на биомасата може да се използва инсталация за биологично третиране. Големият проблем е, че съставът на RDF-горивото е твърде неизвестен. Едва около 1% от опасните отпадъци от домакинствата в България се предават на регламентираните за целта места. Останалото попада в общите контейнери. Това прави българският RDF особено опасно гориво. Редица регионални системи за управление на отпадъци в България са правили опит да произвеждат RDF, но в общия случай не могат да го пласират, защото не гори добре и създава проблеми на операторите на горивни инсталации по отношение на технологичния процес и спазването на екологичните норми. Но дори и ако наивно допуснем, че инвеститорът ще гори само висококачествен, стандартизиран, български RDF (незнайно от къде ще го набави), който не съдържа опасни вещества, а системата за очистване на димните газове работи безупречно и на максимална ефективност в продължение на десетилетия, то рискът от токсично замърсяване на района е все още твърде голям, тъй като количеството изгаряни отпадъци ще е огромно. Това означава непрекъснати емисии от фини прахови частици, азотни оксиди, серни оксиди, съединения на тежки метали, устойчиви органични замърсители, въглероден оксид, флуороводород, хлороводород и други отровни вещества. Много от тях няма да бъдат подложени на адекватен контрол.
– С какво са вредни тези вещества и защо мислите, че няма да има адекватен контрол?
– Ще дам пример с диоксините – едни от най-токсичните вещества, познати на науката. Те са устойчиви органични замърсители, които се произвеждат непреднамерено при непълното изгаряне на отпадъци, особено ако същите съдържат хлорни съединения. Мониторингът им е много трудоемък и времемък и не е възможно да се следят моментните им нива. Прекомерни количества от тях се изпускат в околната среда залпово, при нарушения в горивния процес. Докладът по ОВОС на проекта на „Петрургия“ предвижда измерването им в емисиите да става веднъж на 6 месеца и едва ли това ще се случва в момент на залпово изпускане.
Диоксините нарушават репродуктивното развитие на организма и водят до стерилитет, увреждат имунната система, фунциите на жлезите, особено щитовидната, увреждат нервната система, причиняват диабет и са тератогенни, мутагенни и силно канцерогенни.
Диоксините имат свойството да се натрупват в тъканите на живите организми, особено в мазнините. Те са много устойчиви съединения, които стотици години могат да убиват бавно и да се натрупват в по-висшите трофични равнища на екосистемата, каквито сме ние – хората. Например, ако във въздуха, водата или почвата концентрацията им е една единица, след 10 години, в растенията ще е 100 единици, в тревопасните животни ще е 1000 единици, а в човека биха могли да са над 100 000 единици. В тази връзка, ако допуснем този проект да се случи, хората от региона трябва да знаем, че риска ние и особено децата ни и още повече внуците ни да развият автоимунно, респираторно или раково заболяване ще е голям и ще е постоянно-нарастващ, ако живеят в района през следващите десетилетия.
– А има ли някъде подобни примери?
– Красноречив е примерът от Швейцарския град Лозана, където през 2021 г. бяха случайно открити завишени нива на диоксините. Причината е завод за изгаряне на отпадъци, който е затворен още през 2005 г. Същият е имал всички очистващи съоръжения за времето си и е бил с много по-малък капацитет от предвидения край Върбовка. Въпреки това, 16 години след като замърсяването спира, концентрациите на диоксини са достигнали опасно високи нива и властите забраняват консумацията на кокошки и яйца от района, употребата на кореноплодните трябва да се избягва, а краставичките и тиквичките се посочват като опасни за консумация. Експертите констатират, че е невъзможно да се изчисти почвата в засегнатия район около някогашния завод и че токсичният ефект ще продължи да се обостря. Подобно неразумно развитие тепърва ще разболява, убива, отблъсква и обезлюдява. Би било трагично ако го позволим, знаейки за последствията.
Що се отнася до опазването околната среда и биоразнообразието, инвестиционното предложение на Румен Гайтански има съществени пропуски, не само по отношение на контрола на замърсяването, а и чисто технологични. Предвижда се смесването на твърде разнородни по състав замърсени промишлени води и преминаването им през общо, стандартно пречиствателно съоръжение. Това, освен че ще доведе до ниска ефективност на пречистването, би позволило скритото преминаване и натрупване на опасни вещества, като съединения на тежки метали, например, и заустването им в река Ломя. Управлението и последващото обезвреждане на отпадните продукти не е разгледано в нужната пълнота. Изобщо не се отчита фактът, че заводът ще произвежда над 200 тона отпадъци (пепели, шлаки, утайки и др.) на ден. Част от тях ще бъдат опасен отпадък. Нямам представа как страната ни ще се справя с тях. Много вероятно е депото за опасни отпадъци на община Севлиево да бъде приемник на този отпадък и бързо да се запълни. На практика, чрез регионалните системи за управление на отпадъците, ние ще платим скъпо за производството на стандартизиран RDF, ние ще платим за изгарянето му, ние ще платим за управлението на отпадъците от него и ние ще търпим здравните и екологични беди. Съмненията, че зад завода за каменна вата всъщност се крие завод за изгаряне на отпадъци за наша сметка, изглеждат твърде основателни.
Реализацията на инвестиционното предложение би имала разнопосочен отрицателен ефект върху устойчивото развитие на ройона. В дългосрочен план ще се преустанови тенденцията за заселване на млади семейства по селата в цяла Северна Централна България. Ще пострадат земеделието и животновъдството, туризма, опазването на културно-историческото наследство. Ще се влошат условията за отдих на местните жители. Липсата на работна ръка е проблем за бизнеса в района и предлагането на нови работни места в сферата на тежката индустрия няма да го реши, нито ще създаде устойчивост, тъй като след 25-30 години заводът ще затвори, докато всички беди, породени от него, ще останат. Не би трябвало да ползваме земята си като салфетка за еднократна употреба. Имаме предостатъчно лоши примери от соц-миналото ни. Време е да развиваме малък бизнес, природосъобразни поминъци и индустрия, която не ги задушава – това е огромният потенциал на България.
– Заявихте, че боклукът на България няма да стигне за захранването на този и вероятно ще се внасят отпадъци от чужбина. Значи ли това че Северна България ще се превърне в едно депо за милиони тонове отпадъци отвън с всичките последици от това – съсипано земеделие, околна среда и води?
– Да, това са моите очаквания. Съгласно всички сценарии в Националния план за управление на отпадъците, общият национален отпадък за оползотворяване след 2025 г. ще е по-малък от нуждите на този завод. Ако отчетем и факта, че този ресурс има и други потенциални ползватели и че изгарянето му в една точка на България е може би най-глупавият начин за оползотворяването му, а също и че само част от този отпадък би могъл да се стандартизира като RDF, то инвеститорът няма да може да се снабдява дори с половината от нужното количество. Това значи, че ще се разчита на внос. Ако започнем да произвеждаме по-малко отпадъци и особено ако рециклираме повече, ресурса за RDF ще стане още по-оскъден. Това ще се случи неизбежно. Точно рециклируемите пластмаси и хартии са най-значимата за горенето на RDF компонента и ако ги използваме по-разумно и събираме разделно, ще има много по-малко RDF.
– На фона на всички тези заплахи за околната среда, как се случи това, че на 31 януари т. г. Експертният екологичен съвет към РИОСВ – Велико Търново одобри проекта и взе решение да предложи на директора на РИОСВ да одобри Оценката за въздействието на околната среда (ОВОС) на бъдещия завод. Ще допълня, че на 1 февруари т. г. спешно беше сменен директорът на РИОСВ-Велико Търново и начело застана инж. Мая Радева.
– Естествено, имам мнение как точно се е случило, носят се и слухове, но не мога да го твърдя без доказателства. Може би читателите се досещат. Без колебание мога да заявя, че поведението на компетентния орган, РИОСВ – В. Търново, под ръководството на бившия директор, г-жа Цонка Христова, не е било в услуга на обществения интерес, що се отнася до проекта на Румен Гайтански. Същото се отнася и за общинската власт в Павликени. Гласуването на Експертният екологичен съвет на 31 януари 2022 г. бих определил като непрофесионално, безотговорно и позорно.
– Седмица по-късно, на 7 февруари т. г. инж. Радева върна за повторно разглеждане доклада за оценка на въздействието върху околната среда на бъдещия завод и изиска Експертният екологичен съвет да го разгледа повторно. Храните ли надежда, че решението му ще бъде друго?
– За всички будни граждани, които следим случая е ясно, че борбата тепърва предстои. Срещу нас стоят много пари и зависимости. Новият директор на РИОСВ – В. Търново направи предпазлива, но разумна крачка към завръщане на законността и справедливостта. Искрено се надявам, че Експертният екологичен съвет следващия път ще се държи не като „гумен печат“ на предизвестено решение, а като експертен съвет с национално-отговорно и професионално мнение.
– Г-н Пандъков, какво следва оттук насетне, ако проектът отново бъде одобрен от екологичния съвет, или бъде отхвърлен? Ако се стигне до първият вариант и получи отново одобрение, ще продължите ли протестите и битката за опазване на природата?
– Започва кампания по събиране на подписи от жителите на община Павликени. Предвиждат се протести, разяснителни събрания с участието на експерти, отнасяне на проблема до най-високо ниво. Независимо от решението на Експертният екологичен съвет, независимо от решението на директора на РИОСВ- Велико Търново, хората от района ще се борят докрай с всички възможни средства, макар че са поставени в неравностойно положение. Ние се борим за земята си, за водата си, за храната си, за здравето и бъдещето на децата си. Мисля, че случаят ще се реши в съда, но е много важно РИОСВ, Басейнова дирекция „Дунавски район” и РЗИ да отчетат очевидните негативни последствия от евентуална реализация на проекта и да защитят обществения интерес и опазването на природата. Дори и да загубим евентуално съдебно дело, протестите и гражданското неподчинение ще се засилят. Ще се блокират пътища, багери, камиони. Месното общество е враждебно и ще става все по-враждебно. Ако действително става въпрос за бизнес план, а не за схема за източване на обществени средства, свързана с отпадъците, инвеститорът трябва сериозно да помисли дали да инвестира пари в толкова рисков завод и в толкова враждебна към проекта среда. Доверието на хората в местната власт и в институциите е сринато, благодарение на действията на кмета на Павликени – г-н Емануил Манолов и бившия директор на РИОСВ – г-жа Цонка Христова. Стартирането на проекта би означавало поредица от конфликти в района в дългосрочен план и изразходване на обществена енергия за тях, вместо за ползотворно и устойчиво развитие.