КАЛИНА МАРТИНОВА,11в клас, СУ ,,Васил Левски“
Моят град е Севлиево. Не съм родена в него, но съм израснала и продължавам да раста и живея в този град.
Севлиево не е от големите градове в България, но пък това, че е мъничък и пълен със слънчеви хора, го прави най-прекрасния! Все ще се намери човек по малките улички, който да те поздрави, или просто да ти се усмихне. И това няма как да не „усмихне“ деня ти!
Спомням си първите си дни в Севлиево. С мама излизаме на разходка, а мен ме е толкова страх, защото това е нещо ново – забързани хора, оживени улици, шумни кръстовища. Едва на пет години виждам света по различен начин и всичко ми е интересно, сякаш съм в приказка и съм принцеса!
Сега съм на седемнадесет години. Баскетболът е моят спорт, а народните танци са моето хоби. И именно те ми помагат да си търся и намирам нови приятели и надявам се тези приятелства да останат завинаги.
Моят град ми дава много възможности. В него мога да се развивам и да стана един пълноценен човек. Има много училища, та може да си избереш професия отрано. Пълно е с паркове, детски площадки и с места за отдих, както в града, така и в околностите му. Всички тези неща са повече от необходими и ме зареждат с енергия.
Харесвам града си, защото е спокоен и пълен с добри хора. Ходя по много турнета с танцовия състав и по спортни лагери с баскетболния отбор ту в чужбина, ту в някой друг град в България. Но никъде не срещам такива хора като моите съграждани – загрижени, готови да ти помогнат и да те подкрепят. Пътувам до Франция, Гърция и до по-големите градове в страната ми, но винаги се връщам с нетърпение и желание в Севлиево, защото това е моето място и защото го нося в сърцето си.
След години, по който и път да тръгна, колкото и нови неща да преживея, пред каквито и забележителности да се удивлявам, все нещо ще ме връща тук, в бащината къща на моето Севлиево!
Защото обичам града си и не бих го заменила с никой друг!